Решение № 2011 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12322/2020 г.

Решение № 2011 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12322/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 237 – чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), представлявана от председателя И. Иванов за отмяна на влязло в сила решение № 7877 от 12.12.2019 г., постановено по адм. д. № 6993/2019 г. на Административен съд - София-град (АССГ), първо отделение, 20-ти състав, частично отменено с решение № 10442 от 29.07.2020 г. постановено по адм. д. № 2135/2020 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което искателят е осъден да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение за имуществени вреди, представляващи адвокатско възнаграждение в съдебно административно – наказателно производство по отмяна на НП № НП-395 от 17.12.2014 г. на председателя на КЕВР, както следва: за сумата от 500 лв. по н. а. х. д. № 468/2015 г. по описа на Районен съд - Севлиево, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2016 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 500 лв. по к. н. а. х. д. № 79/2016 г. по описа на Административен съд – Габрово, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2016 г. до окончателното й плащане. Като правни основания на искането за отмяна са посочени чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. В искането и в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт Лефтерова се твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, които са от съществено значение за изхода на делото и които при решаването му не са били известни на страната, която се позовава на решение от 22.12.2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз (СЕС). Наличието на основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 4 АПК молителят обосновава с постановеното друго решение - № 5064 от 27.07.2018 г. по адм. д. № 6455/2017 г. на АССГ, първо отделение, отменено с решение № 1349 от 31.01.2019 г., постановено по адм. д. № 12433/2018 г. на ВАС, трето отделение. Изразява становище, че са налице множество решения, с които по различен начин са разрешени идентични случаи. Претендира отмяна на влезлия в сила съдебен акт на сочените основания. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Ответникът – "Електроразпределение Север" АД, гр. Варна оспорва искането за отмяна чрез упълномощен адв. Георгиева, която в писмен отговор от 12.11.2020 г. излага аргументи за неоснователност на искането и чрез адв. Димитрова, която в съдебно заседание пледира за отхвърляне на искането за отмяна. Претендират се разноски. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМО. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав счита, че искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: С решение № 10442 от 29.07.2020 г., постановено по адм. дело № 2135/2020 г. по описа на Върховен административен съд, е отменено решение № 7877 от 12.12.2019 г., постановено по адм. д. № 6993/2019 г. на Административен съд - София град в частта, с която КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД - гр. Варна обезщетение за имуществени вреди, причинени от отмененото като незаконосъобразно НП № НП - 395 от 17.12.2014 г., издадено от Председателя на КЕВР, състоящи се в направени от ищцовото дружество разноски за адвокатско възнаграждение в производството по н. а. х. д. № 468/2015 г. по описа на Районен съд - Севлиево за сумата над 500 лева до пълния присъден размер от 1 356 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.05.2016 г. до окончателното й плащане, както и в частта, с която КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД - гр. Варна обезщетение за имуществени вреди, причинени от отмененото като незаконосъобразно НП № НП - 395 от 17.12.2014 г., издадено от Председателя на КЕВР, състоящи се в направени от дружеството разноски за адвокатско възнаграждение в производството по к. н. а. х. д. № 79/2016 г. по описа на Административен съд – Габрово за сумата над 500 лв. до пълния присъден размер от 1 356 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.05.2016 г. до окончателното й плащане, както и в частта, с която КЕВР е осъдено да заплати на "Енергоразпределение Север"АД - гр. Варна съдебни разноски за първоинстанционното производство за сумата над 260 лв. до пълния присъден размер от 553, 81 лева. Вместо гореописаното решение, ВАС е постановил, че отхвърля предявените от "Електроразпределение Север"АД- гр. Варна срещу КЕВР искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение в съдебното административно – наказателно производство по отмяна на НП № НП-395 от 17.12.2014 г. на председателя на КЕВР, както следва: за сумата над 500 (петстотин) лв. до пълния присъден размер от 1 356 лв. по н. а. х. д. № 468/2015 г. по описа на Районен съд - Севлиево, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 16.05.2016 г. до окончателното й плащане, както и за сумата над 500 лв. до пълния присъден размер от 1 356 лв. по к. н. а. х. д. № 79/2016 г. по описа на Административен съд – Габрово, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 16.05.2016 г. до окончателното й плащане. В останалата част Върховният административен съд е оставил в сила решение № 7877 от 12.12.2019 г., постановено по адм. д. № 6993/2019 г. по описа на Административен съд – София град. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на цитираната разпоредба налага извод, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се считат такива факти от действителността, които спрямо конкретния спор имат значение на юридически или доказателствени факти, като те следва да са нови, тоест да не са включени във фактическия материал по делото. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани, поради липса на тези документи. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Трайна и последователна е практиката на Върховния административен съд, че за разлика от хипотезата на чл. 239, т. 6 АПК, съгласно която решение на ЕСПЧ, в което е установено нарушение на ЕКПЧ, може да представлява основание за отмяна, решение на Съда на Европейския съюз, постановено в производство по чл. 267 ДФЕС, с което се извършва тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, не представлява правно основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. В този смисъл са решение № 12503 от 21.10.2014 г. по адм. д. № 7663/2014 г. на ВАС, петчленен състав на първа колегия, решение № 3288 от 17.03.2017 г. по адм. д. № 14425/2016 г. на ВАС, петчленен състав на първа колегия, решение № 4547 от 10.04.2018 г. по адм. д. № 7177/2017 г. на ВАС, петчленен състав на втора колегия и др. Разширително тълкуване на основанията за отмяна и включване на основание, свързано с практика на СЕС, създадена по реда на чл. 267 ДФЕС, би противоречало на принципа на стабилитета на съдебния акт. Това е така, защото решенията на СЕС по преюдициални запитвания могат и следва да бъдат съобразени при формиране волята на съда при разрешаването на правния спор. Тези актове на СЕС обаче не могат да бъдат взети предвид в производството по реда на чл. 237 и сл. АПК и да обосноват отмяна на влезли в сила съдебни решения, тъй като по този извънреден ред не се осъществява контрол върху тълкуването и прилагането на материалния закон. Следва да се има предвид, че новите обстоятелства от съществено значение за делото, следва да не са били известни на страната. В случая в молбата за отмяна по отношение на основанието по чл. 239, т. 1 АПК като нови обстоятелства и доказателства се сочи това, че въпросът за осъществяване на ефективна съдебна защита е от съществено значение за делото, доколкото електроразпределителното дружество е имало възможност да осъществени защитата си по адм. д. № 6993/2019 г. по описа на Административен съд – София град с наличния човешки ресурс от служители със специални знания в областта на правото, а не да ангажира адвокатско дружество. Това обстоятелство се обоснована с Решение на Съда на Европейския съюз от 22.12.2010 г. по дело С - 279/2009 г. Искането за отмяна на атакуваните решения на основание чл. 239, т. 1 АПК, е неоснователно и следва да се отхвърли. Решението на Съда на Европейския съюз не може да се разглежда като ново доказателство или обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Решенията на СЕС по отправени преюдициални въпроси са източник на правото и подлежат на публикуване. Съобразно чл. 92 от Процедурния правилник на СЕС съобщение, съдържащо датата и диспозитива на решенията и определенията на Съда, с които се слага край на производството, се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и от този момент, съобразно доктрината и съдебната практика, за третите лица се приема, че е изпълнена презумпцията за узнаване на решението. Безспорно цитираното решение на СЕС е публикувано в бр. C 55/19.02.2011 г. на Официален вестник на ЕС, поради което именно от този момент решението следва да се счита за узнато от третите лица, поради което същото не попада и в хипотезата на новооткрито обстоятелство. По изложените аргументи не е новооткрито обстоятелство и посоченото от искателя Определение от 27.09.2011 г. по дело F-55/08 DEP на Съда на Публичната служба. За пълнота на изложението следва да се посочи, че цитираното решение на СЕС не покрива предмета на спора пред националния съд. Последното разглежда възможността за предоставяне на правна помощ на юридическо лице, което не може да заплати дължимите разноски по водене на дело и да си осигури процесуално представителство под формата на правна помощ, какъвто не е процесния случай. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 4 АПК. За да е осъществено основанието за отмяна по този текст, следва да е налице идентичност на страните и на предмета на спора. По тълкуването на тази разпоредба е произнесено Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на Върховния административен съд, постановено по т. д. № 4/2010 год., според което разпоредбата на чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. В случая искателят е посочил, че с решение № 5064 от 27.07.2018 г. по адм. д. № 6455/2017 г. на АССГ, КЕВР е осъден да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 1356 лв. с ДДС, представляващи разноски за процесуално представителство за обжалване на НП № НП-202/31.01.2015 г. С решение № 1349/31.01.2019 г. по адм. д. № 12433/2018 г. на ВАС, трето отделение, съдът е отменил решението на АССГ, като е приел, че не са налице причинени имуществени вреди. Решенията, на които се позовава искателят, не попадат в хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК, тъй като не противоречат на решението, чиято отмяна се претендира, защото те касаят постановяване на съдебен акт по подобен случай, но свързан с отмяната на друг акт - Наказателно постановление № 202/31.01.2015 г., поради което не е налице изискуемият идентитет на спорния предмет. Противоречие между две съдебни решения има тогава, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното право. Предметът на спора се предявява от страните, а отмяната на № НП-395/17.12.2014 г. (свързано с главния предмет на влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска) не е било свързано с предмета на иска по адм. д. № 6993/2019 г. на АССГ. Останалите доводи в искането съставляват касационни оплаквания за неправилност на атакуваните съдебни актове и касаят приложението на материалния закон, поради което не следва да се обсъждат в производството по глава XIV АПК. С оглед изхода на спора претенцията на искателя за присъждане на разноски се оставя без уважение. В полза на ответника следва да се присъди своевременно поисканото адвокатско възнаграждение, платимо от искателя на основание чл. 143, ал. 3 АПК, което като претендирано в размер близък до минималния 600 (шестстотин) лева, и предвид направеното възражение за прекомерност, не следва да се намалява допълнително. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,