Решение № 11966 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2423/2012 г.

Решение № 11966 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2423/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 237 и сл. АПК. Образувано по молба на "Дримар" ЕООД, гр. Русе, представлявано от Драгомир Иванов Панев, за отмяна на влязлото в сила Решение № 11106 от 10.08.2011 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 15984/2010 г., с което е оставено в сила Решение № 1984 от 11.10.2010 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 3131/2008 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 180800391/09.09.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП Русе, в частта му, потвърдена с Решение № 632-А/07.11.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП. В молбата се твърди, че е налице основание за отмяна на посоченото съдебно решение по чл. 239, т. 6 АПК, тъй като решението било постановено в противоречие с Решението на Европейския съд по правата на човека от 22.01.2009 г. по делото "Булвес" АД срещу България. Ответникът по молбата - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП не взема становище. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, намира молбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна поради следното: Върховният административен съд многократно се е произнасял, че основанието за отмяна по т. 6 на чл. 239 се отнася за случаи, при които съдебното решение, чиято отмяна се иска, следва да е конкретно свързано с решението на Европейския съд по правата на човека, с което се установява нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Текстът изисква с решението на Европейския съд за защита правата на човека да е установено, че в атакуваното решение е допуснато нарушение на Конвенцията. В случая молителят се позовава на решение на ЕСПЧ, постановено по искане на друг правен субект при различна фактическа обстановка - данъчният кредит не е признат, поради късно начисляване от страна на доставчик, а не поради липса на доставки, както е в процесния случай. След като не е представено решение на Европейския съд за защита правата на човека, с което да е установено допуснато нарушение на Конвенцията в атакуваното решение, не е налице хипотезата на чл. 239, т. 6 АПК и молбата за отмяна на решението на това основание е неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия