Решение № 8914 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6452/2013 г.

Решение № 8914 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6452/2013 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по жалба, подадена от "Интерсел България" ЕООД, представлявано от управителя Петко Пенчев правоприемник на заличеното от Търговския регистър "Лозови насаждения" ЕООД, чрез адвокат Десислава Ташева, срещу решение № 24 от 31.01.2013 г., постановено по адм. дело № 178/2012 г. на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата на "Лозови насаждения" ЕООД срещу мълчалив отказ на Комисията по чл. 17, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) към Областна дирекция "Земеделие" - Добрич искане да се произнесе по искане с вх. № АР - 01-29/28.02.2012 г. за възстановяване на платената такса за промяна предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди по отношение на поземлен имот с идентификатор № 07257.40.56, находящ се в землището на с. Българево, общ. Каварна. В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевира се допуснато нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. По изложените в нея съображения се моли, решението да се отмени и вместо него да бъде постановено друго решение, с което делото да се върне като преписка на Комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ за произнасяне по искането на жалбоподателя. Ответникът - комисията към Областната дирекция "Земеделие" - Добрич, с представено по делото писмено възражение излага доводи за неоснователност на жалбата и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата, данните по делото и служебно провери валидността и допустимостта на обжалвания акт съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение, констатира следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на "Лозови насаждения" ЕООД /с наименование преди заличаването му в търговския регистър/ срещу мълчалив отказ на Комисията по чл. 17, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) към Областна дирекция "Земеделие" - Добрич по искане с вх. № АР - 01-29/29.02.2012 г. за възстановяване на платената такса за промяна предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди по отношение на поземлен имот с идентификатор № 07257.40.56, находящ се в землището на с. Българево, общ. Каварна. От данните по делото е видно, че дружеството жалбоподател е направило искане до Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ да промени предназначението на собствената му земеделска земя, находяща се в землището на с. Българево, община Каварна, представляваща имот № 040056. С решение № 08 от 18.12.2007 г. искането е било уважено, като предназначението на земята е било променено. За извършената административна услуга дружеството е заплатило и нормативно установената такса на основание чл. 30. На 28.02.2012 г. е обективирано искане с вх. № АР-01-29 до Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ да отмени решението за промяна на предназначението на индивидуализирания имот, като освен това е поискало и заплатената такса по предходното решение да му бъде възстановена. Искането е било уважено и Комисията с решение № 2 от 29.02.2012 г. е отменила предходното си решение за промяна на предназначението на земеделската земя. Относно второто искане за връщане на заплатената по предходното решение такса Комисията не се е произнесла. Съдът е приел, че непроизнасянето от страна на Комисията е формирал мълчалив отказ. При извършения анализ на разпоредбата на чл. 38, ал. 4 от ЗОЗЗ в относимата й редакция към момента на формирания мълчалив отказ, съдът е извел решаващия извод относно липсата на задължение на административния орган за възстановяване на заплатената на основание чл. 30 от ЗОЗЗ такса, в случаите на чл. 24, ал. 5, т. 2 и 3 от ЗОЗЗ. При така установеното, касационната инстанция намира, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че непроизнасянето от Комисията относно искането за възстановяване на държавната такса е формирал мълчалив отказ по силата на законовата фикция по чл. 58, ал. 1 и ал. 2 от АПК. По делото безспорно е установено, че при издаване на решението от 2007 г., с което Комисията е променила предназначение на земеделската земя е заплатена държавна такса на основание чл. 30, ал. 1 ЗОЗЗ. По второто решение от 2012 г. на същата Комисия, с което се отменя предходното за промяна на предназначението, законодателят изрично в чл. 38, ал. 4 ЗОЗЗ е визирал, че заплатената такса по чл. 30 не се възстановява. От това следва, че "Лозови насаждения" ЕООД не е имал право да иска възстановяването на заплатената по предходното решение такса, а съответно и административният орган - Комисията, не е имала и правомощието да се произнася по направено искане за възстановяване на държавна такса. Въпросът е решен на законодателно ниво и след като искането е било недопустимо по силата на закона, то и Комисията не е имала правомощието да се произнася по така направеното искане за възстановяване на държавната такса. При липса на правомощие за произнасяне по определен въпрос, който не е предоставен за решаване от съответния орган, т. е. не му е подведомствен, не може да се формира и мълчалив отказ при непроизнасяне, по силата на законовата фикция на чл. 58 от АПК. Държавна такса се дължи относно искането за извършване на определено действие от административния орган или издаването на документ. Законодателят е преценил, че при издаването на второто решение, с което се иска отмяна на предходното решение, с което е променено предназначението на земята, не се връща платената такава, тъкмо защото е извършено исканото действие от административния орган и е издаден документ за това - съответното решение. От изложеното следва, че административният съд се е произнесъл по недопустима жалба, подадена срещу неподлежащ на оспорване акт, която е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея - прекратено, на основание чл. 159, т. 1 АПК. Като се е произнесъл по недопустима жалба, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено с оглед правилото на чл. 218, ал. 2 АПК, вр. чл. 221, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение