Решение № 863 от 22.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1516/2008 г.

Решение № 863 от 22.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1516/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от Д. Г. Д. от гр. К. срещу въззивно решение № 413 от 19.12.2007 г. по гр. д. № 678/2007 г. на С. окръжен съд, в частта относно вината за прекратяване на брака и ползуването на семейното жилище. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството. Ответницата М. В. Д. не взема становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.). Върховният касационен съд, като обсъди доводите във връзка с изложените касационни основания и провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба в частта срещу въззивното решение, с което е оставено в сила решението на районния съд в частта му, с която е прекратен брака между страните по делото по вина на жалбоподателя е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, по следните съображения: Съгласно разпоредба на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд въззивните решения на окръжните съдилища с изключение на решенията по: искове за издръжка, брачни искове, искове за парични вземания по граждански и търговски дела с цена на иска до 5000 лв.; искове по чл. 11, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и искове по чл. 13, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. Решенията на въззивните съдилища по брачни искове са изключени от касационен контрол, поради което касационната жалба с която се обжалва решението на въззивния съд относно прекратяването на брака е процесуално недопустима, като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт на въззивната инстанция. Разглеждането на делото по брачния иск е двуинстанционно и спрямо въззивното решение по брачния иск касационния контрол е изключен. По изложените съображения касационната жалба в тази част, като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. Касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която семейното жилище е предоставено на ответницата е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да предостави ползването на семейното жилище на ответницата въззивният съд е приел, че то е неподеляемо, че отношенията между съпрузите са нетърпими, че вина за прекратяване на брака има жалбоподателя, и че в интерес на децата е на майката, на която е предоставено упражняването на родителските права, да се предостави за ползуване и семейното жилище. Този извод на съда е правилен и съответствува на събраните по делото доказателства. Като е оставил в сила решението на районния съд в обжалваната част въззивният съд правилно е приел за установено, че ползването на семейното жилище следва да се предостави на ответницата. Съдът е отчел факта, че упражняването на родителските права върху родените от брака деца е предоставено на майката. От доказателства по делото е установено, че е налице нетърпимост в отношенията между съпрузите, че вина за прекратяване на брака има жалбоподателя, че с оглед помещенията от които се състои жилището не съществува възможност да бъде ползвано съвместно от двамата, което не е и в интерес на децата. С ППВС № 12 от 28.11.1971 г. е посочено, че съдът следва да установи възможността семейното жилище да се ползва поотделно от двамата съпрузи. Възможността е в зависимост от броя на жилищните и сервизните помещения, такива, каквито са към момента на раздялата или развода, без преустройства, изменения и промяна на предназначението им, т. е. от възможността да се обособят самостоятелни жилищни и сервизни помещения за всяка от обособените за живеене части, като разпределянето на жилищните помещения между бивши съпрузи при общо ползване на сервизните е допустимо по изключение само ако отношенията са търпими. В случая при извършената преценка на доказателствата по делото в съвкупност и съобразявайки критериите, визирани в разпоредбата на чл. 107, ал. 1 СК (отм.) правилно въззивният съд е приел, че ползването на семейното жилище следва да се предостави на майката. Предвид изложените съображения Върховния касационен съд, III г. о.