Решение № 12388 от 12.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7133/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 3258 от 17.05.2023 г. по адм. дело 8869/2022 г. на Административен съд София град (АССГ) е отхвърлена жалбата на "Напоителни системи" ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, район [район], [улица], представлявано от изпълнителния директор А. Мулетаров, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 75/09.09.2022 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". Срещу съдебния акт е подадена касационната жалба на "Напоителни системи" ЕАД, чрез юрк. Петков, в която се поддържа, че решението е неправилно поради съществено процесуално нарушение, необоснованост и нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е взел предвид доводите на оспорващия свързани с неспазване на изискванията на чл. 59 АПК за форма на оспорения административен акт. Иска се решението да бъде отменено. Ответникът - директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", чрез Н. Гавраилова (служител с юридическо образование), в писмено становище оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на производството пред административния съд е бил АУПДВ 75/09.09.2022 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който е установено по основание и размер задължение на "Напоителни системи" ЕАД, представляващо дължима такса за водовземане от повърхностни води съгласно разрешително 003532/16.02.2005 г., изменено и продължено с Решение 290/22.10.2022 г., издадени от Министъра на околната среда и водите, и на осн. § 9, предложение второ от ПЗР на ЗВ, за периода 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., в размер: главница 110631,29 лв., ведно с дължимата законна лихва за периода на забава от 16.02.2021 г. до 09.09.2022 г. в размер на 17548,76 лв., както и законна лихва до окончателното погасяване на главницата от датата, следваща датата на издаване на АУПДВ. От правна страна актът е мотивиран с нормите на чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/ и чл. 194, ал. 1, т. 1, б. а от ЗВ и чл. 1, ал. 1, т. 1, б. "а", чл. 3, ал. 1, чл. 7, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1, т. 3 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС 383 от 29.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: На "Напоителни системи" ЕАД е издадено разрешително 003532/16.02.2005 г., изменено продължено с Решение 290/22.10.2010 г., от Министъра на околната среда и водите, с което е предоставено правото на водовземане от яз. "Тополница ", изграден на река Тополница, в землището на [населено място], община Ихтиман, Софийска област. На дружеството е разрешено напояване и риборазвъждане, с лимит на ползваната вода до 174,0 млн. м3/год. Не се спори, че водовземането по цели и направление се осъществява в съответствие с месечните графици за използване на водите на комплексните и значими язовири, утвърдени от Министъра на околната среда и водите през месеците април, май, юни, юли, август, септември и октомври, с краен срок на действие на разрешителното до 30.10.2020 г., и на основание § 9, предложение второ от Преходните н заключителни разпоредби на Закона за водите. След крайният срок дружеството не е преустановило водовземането. В раздел "Такса за водовземане" на цитираното разрешително е вменено на жалбоподателя като титуляр на разрешителното да заплаща такса за водовземане, съгласно размерите и сроковете, определени в Тарифа на МС по чл. 194 от ЗВ. "Напоителни системи" ЕАД е представило коригираща Декларация по чл. 194б ал. 1 от ЗВ с вх. КД-04-2068/25.06.2021 г. за определяне размера на такса водоползване за 2020 г. по разрешение 003532/16.02.2005 г. Въз основа на подадената декларация е извършена проверка по документи от експерти на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" на 05.07.2021 г., обективирана в констативен протокол Пз-235/05.07.2021 г. / лист 28-29 от делото/, във връзка с дължими такси по издаденото разрешително, като е констатирано, че не е заплатена дължимата такса за водовземане от повърхностни води за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г., която е в размер на 110 631,29 лв. Констативеният протокол, ведно с покана за доброволно изпълнение на задължението са предявени на титуляра "Напоителни системи" ЕАД с писмо изх. ПО-02- 345/21.12.2021 г. На основание чл. 26 от АПК на "Напоителни системи" ЕАД е изпратено уведомление, че започва процедура по установяване на незаплатените доброволно в срок задължения за такси за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. Поканата за доброволно изпълнение, ведно с уведомлението за започване на производство е връчено на дружеството на 23.12.2021 г., видно от известие за доставяне - обратна разписка с бар код идентификация ИД PS 4040 01 RYQC Н. Поради липса на извършено плащане, производството е приключило с постановяване на оспорения АУПДВ 75/09.09.2022 г. В хода на съдебното производство пред АССГ е допусната и приета съдебно счетоводна експертиза, съгласно която вещото лице е констатирало, че към датата на издаване на административния акт "Напоителни системи" ЕАД не е внесло сумите, които са установени по него. При така установените факти първоинстанционният съд е приел, че по аргумент от чл. 195 б, ал. 1 ЗВ оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в писмена форма, съдържаща реквизитите по чл. 59 АПК. Административен съд София град е приел също така, че законосъобразно административният орган е изчислил дължимите такси на база действително пропуснато количество водни маси. Посочил е, че размерът на задълженията, определени с АУПДВ за 2020 г. е установен по констативен протокол и подадена декларация по чл. 194 б ЗВ. Приел е, че размерът на таксите е определен на базата на посочените в декларацията по чл. 194 б ЗВ отнети годишни водни обеми, приложен е корекционен коефициент. Обосновал е извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ, с оглед на което е отхвърлил жалбата на дружеството срещу него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административен съд София град подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Съгласно разпоредбите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 6 от ЗВ за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, чиито размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Според чл. 195 б, ал. 1 от ЗВ, вземанията за незаплатените такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Алинея втора сочи, че актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. При така посочената нормативна уредба първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма и необходимите й реквизити, както и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Неоснователно е твърдението на касатора, поддържано и пред първоинстанционния съд, че в акта не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Както правилно е отчел и решаващият състав, при конкретизиране на количеството иззети от дружеството води, на начина, по който то е изчислено, на относимите доказателства и на алгоритъма, по който е определена таксата не би могло да се приеме, че липсват мотиви, които да позволят на адресата да разбере конкретните съображения за волята на административния орган. В съответствие с чл. 195б, ал. 2 от ЗВ са посочени и писмените доказателства, въз основа на които е съставен актът, а именно - разрешително за водовземане, констативен протокол Пз-235/05.07.2021 г. от извършената проверка, който е връчен на дружеството заедно с поканата за доброволно изпълнение. Изложените фактическите и правните основания за издаването на АУПДВ са достатъчно ясни и разбираеми за да се установи волята на органа. В тази връзка неоснователно в касационната жалба се поддържа, че "Напоителни системи" ЕАД не е било запознато с констатациите в КП и по този начин е било нарушено правото му на защита. Дружеството не твърди и не ангажира доказателства, че е извършило дължимите плащания на таксата за водовземане за процесния период 01.01.2020 г. 31.12.2020 г. Касационната инстанция възприема за правилен изводът на АССГ, че размерът на таксите за процесния период съответства на разписаната в Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в сила от 01.01.2017 г. нормативна уредба. Безспорно е, че отнетите водни обеми за напояване през 2020 г. от водния обект са 121 572 848 куб. м. Корекционният коефициент от формулата за дължимата такса за водовземане при ненадвишаване на лимита на ползваната вода по разрешително 003532/16.02.2005 г. е 0, 7 - вписан в "Забележка" към декларацията по 194б от Закона за водите. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обекти и за замърсяване (приета с ПМС 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г.) размерът на таксата за водовземане от повърхностни води се изчислява като единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана отнетата вода, съгласно таблиците по чл. 12 - лв. /куб. м. се умножи по размера на отнетия годишен воден обем за повърхностни и подземни води, в куб. м (W). В случая дължимата такса за 2020 г. е изчислена при спазване на цитираните норми от действащия материален закон, като това заключение се основана и на приетата по делото и неоспорена съдебно- счетоводна експертиза. По така изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваният съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение