Решение № 5631 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14823/2018 г.

Решение № 5631 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14823/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на С. А. от [населено място], срещу решение № 1872 от 26.10.2018 г. на Административен съд Б., постановено по адм. дело № 1437/2018 г., с което е отхвърлено оспорването на ревизионен акт № Р-02000217007670-091-001 от 28.02.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Б., потвърден частично с решение № 108 от 21.05.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Б. при ЦУ на НАП.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния и процесуален закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи, че съдът не е обсъдил наведените от него твърдения касаещи бездействието на приходната администрация относно събиране на публични задължения, поради което нямат право да ангажират личната отговорност на управителя по чл. 19 ДОПК. Оспорва доказаността на елементите от фактическия състав на посочената отговорност, вкл. недобросъвестност при действията си. Визира нарушение на чл. 109 от ДОПК, защото са определени задължения за данъчен период 2010 г., въпреки изтичането на преклузивния срок. Претендира отмяна на решението и постановяване на друго такова по отмяна на РА с присъждане на сторените разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът - Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Б. не ангажира становище по спора.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, съгласно чл. 220 и чл. 218 АПК, приема следното:

С оспорения пред административния съд РА, на касатора е вменена отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК за задължения на " А ГРУП" ЕООД, както следва: ДДС за данъчни периоди януари - май 2014 година в размер на 66 269, 54 лева; корпоративен данък за данъчен период 2010 година - 22 701, 71 лева; данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода януари 2010 - юли 2014 година в общ размер 25 463, 20 лева; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за данъчен период октомври - декември 2013 година в размер на 10 000 лева и за юли - септември 2014 година в размер на 2 141, 69 лева; отговорност за ДОО - за осигурители - за периода ноември 2010 - април 2013 година в размер на 21 843, 28 лева; вноски за здравно осигуряване - за осигурители - за периода декември 2010 - април 2013 година 9 241, 61 лева; вноски за универсален пенсионен фонд - за осигурители - за периода декември 2010 - февруари 2013 година в размер на 4 135, 12 лева и дължими вноски за фонд "ГВРС" за декември 2012 година в размер на 3, 85 лева.

За да отхвърли жалбата на Арнаудов, съдът е приел за доказани елементите от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, поради следното: При ревизията е установено, че ревизираното лице е било едноличен собственик и управител на "А груп" ЕООД. Констатирано е, че за периода 01.08.2008 - 29.01.2018 година "А Груп" ЕООД е натрупало особено големи задължения от публичноправен характер в общ размер 688 513, 50 лева и лихви върху тях в общ размер 281 191, 50 лева - от декларирани, но невнесени данъчни и осигурителни задължения и глоби, включително по декларации обр. 6 за дължими осигурителни вноски и данък върху доходите на физическите лица, по справки - декларации по ЗДДС, декларации по ЗКПО и наложени имуществени санкции.

При извършване на ревизията е установено, че срещу дружеството е образувано изпълнително дело № 20100000055/2010 година за събиране на изискуеми публични задължения, които към момента на ревизията вече са били в общ размер 952 698, 36 лева, а след като всички изпълнителни способи са изчерпани и е била установена невъзможност за събиране на изискуемите задължения, както и предпоставки за завеждане на иск по чл. 225 от ДОПК, дългът е бил прекатегоризиран като трудно събираем.

Констатирано е, че за периода 01-31 юли 2017 година въпреки значителните публичноправни задължения, които е имало дружеството, управителят С. А. си е разпределил като собственик дивидент в размер на 161 800, 00 лева. Разпределянето е било извършено с 19 решения и разходни касови ордери с дати от 01.07.2017 година до 23.07.2017 година подробно описани в Ревизионния доклад. Изискуемите публични задължения на "А груп" ЕООД към 30.06.2017 година са били в общ размер 969 195, 96 лева.

По представената оборотна ведомост на дружеството с изяснено, че към 01.01.2017 година "А груп" ЕООД е разполагало с 169 187, 13 лева в брой (в касата на дружеството), а към 31.10.2017 година - с 92, 73 лева в брой.

Констатирано е още, че с решение № 112/01.11.2017 година по в. т. д. № 268/2017 година на Апелативен съд - Б. е открито производство по несъстоятелност на "А Груп" ЕООД и е назначен временен синдик.

Предвид установените факти, съдът е приел за законосъобразна потвърдената част от РА. Изложил е мотиви, че с разпределянето на дивиденти през 2017 година Арнаудов е целял намаляване на наличните парични средства в дружеството, за да не бъдат платени задълженията на юридическото лице към бюджета - за данъци и осигурителни вноски. Той е бил наясно какви изискуеми публични задължения има към бюджета "А груп" ЕООД и е могъл да нареди изплащането на задълженията на дружеството с наличните пари от касата на дружеството още преди вземане на решенията за разпределяне на дивиденти през юли 2017 година. Предвид посоченото е обосновал извод за установеност на причинно-следствената връзка между поведението на ревизираното лице в качеството му на управител на "А груп" ЕООД и невъзможността за събиране на данъци и задължителни осигурителни вноски от дружеството.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено след съвкупен анализ на събраните доказателства съобразно доказателствената им сила, при правилно разпределение на тежестта на доказване на релевантните факти и обстоятелства, в резултат на което са формирани обосновани и логически кореспондиращи си фактически и правни изводи.

Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че между страните не е формиран спор по фактите, а единствено относно тяхното квалифициране като основание за ангажиране отговорността на управителя по чл. 19, ал. 2 ДОПК - като отговорност на физическо лице за задължения на дружеството като задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК, когато недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или 2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски. Отговорността за задължението е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

Правилно съдът е изследвал приложимата хипотеза на чл. 19, ал. 2, предл. 1 ДОПК при наличието на следните кумулативни предпоставки:

• лицето да има качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения;

• да е налице поведение, изразяващо се в плащане в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент;

• недобросъвестност в поведението на третото лице;

• причинно-следствена връзка между поведението и намаленото имущество на задълженото лице и

• това поведение е единствената причина за невъзможността да се съберат публичните задължения

Така формулирана законовата норма предполага кумулативното наличие на следните елементи от отговорността на третото лице:

Качеството на лицето на управителен орган на задължено юридическо лице (ЮЛ) към момента на извършване на разпоредителните действия. В случая тази предпоставка не се оспорва. С. А. е имал качеството на управител и едноличен собственик на капитала на "А груп" ЕООД от 14.05.2004 г. до 01.11.2017 г., когато с решение № 112 на Апелативен съд Б. е открито производство по несъстоятелност на "А груп" ЕООД и е назначен временен синдик.

Касатора не оспорва факта, че периода 01-31 юли 2017 година въпреки значителните публичноправни задължения, които е имало дружеството, е разпределил като собственик дивидент в размер на 161 800, 00 лева. Разпределянето е било извършено с 19 решения и разходни касови ордери с дати от 01.07.2017 година до 23.07.2017 година подробно описани в Ревизионния доклад. Изискуемите публични задължения на "А груп" ЕООД към 30.06.2017 година са били в общ размер 969 195, 96 лева.

Недобросъвестност - при липса на легално определение на понятието, даденото от правната теория и съдебната практика тълкуване е, че добросъвестен е този, който знае определено обстоятелство. Т. е. добросъвестността винаги е свързана със знанието, а в случая то е относно наличието на възникнали данъчни задължения или такива за ЗОВ.

Правилно е посочено от съда, че Арнаудов е бил наясно какви изискуеми публични задължения има към бюджета "А груп" ЕООД и е можел да нареди изплащане на задълженията към дружеството вместо да вземе решения за тяхното изплащане като дивиденти.

Посочените обстоятелства са достатъчни да обосноват недобросъвестност на ревизираното лице – същият е разполагал с пълна информация за имущественото и финансово състояние на дружеството и въпреки, че е знаел за съществуващите изискуеми и непогасени публични задължения на "А груп" ЕООД, предвид образуваното изпълнително дело № 20100000055/2010 г. целенасочено е наредил изплащането на дивидентите от наличните в касата пари. Относно последните две предпоставки е очевидно, че с тенденциозното си поведение Арнаудов е намалил имуществото на дружеството и именно това поведение е довело до невъзможността да се съберат публичните задължения, предвид факта, че след разпределението на дивидентите, парите в брой по сметка на дружеството са в размер на 92, 73 лв.

Неоснователни са доводите на касатора, че издаденият му РЛ е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК поради обстоятелството, че са му вменени задължения за период 2010 г., за които счита, че са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена такава. Настоящата инстанция счита, че размерът на задълженията на "А груп" ЕООД са определени с подадени от дружеството данъчни декларации. Ревизията за установяване на отговорността на С. А. по чл. 19 от ДОПК не е ограничена от срока по чл. 109 от ДОПК, тъй като същият се отнася до установяването на данъчни задължения, а не за отговорността за тях. Тъй като главният дълг е установен по размер и периоди с подадените от "А груп" ЕООД данъчни декларации, то няма ограничение на срока за търсене на отговорност по чл. 19 от ДОПК от управителя на С. А..

Съдът коректно е разпределил доказателствена тежест в процеса, събрал е относимите и допустими доказателства във връзка с елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК и при съвкупната им преценка е формирал обосновани и правилни изводи по приложението на материалния закон. Не са допуснати визираните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,