Решение № 5781 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15728/2011 г.

Решение № 5781 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15728/2011 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационни жалби на директора на Агенция по геодезия, картография и кадастър и на министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляващ държавата, подадени от процесуалните им представители, срещу решение № 2311/13.10.2011 г., постановено по адм. д. № 4109/2010 г. на Административен съд - гр. Варна, като в тях се развиват оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на Иван Иванов Станчов, със съдебен адрес в гр. Варна, срещу Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър в обжалваната й част. Ответниците Иван Иванов Станчов, Фелисия Гепин Трайн, Димитър Иванов Станчов, Ана Иванова Станчова Михеим, Феодора Иванова Станчова Розенцвайг, Петър Иванов Станчов, Надежда Иванова Станчова, Андрей Иванов Станчов, ЕТ "Се Ла Ви - Иван Киров", в писмен отговор и защита, чрез процесуалния си представител, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна в производство по реда на чл. 49, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отменил по жалба на Иван Иванов Станчов, Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на административен район "Приморски" - гр. Варна, в частта относно поземлен имот с площ 30 611 кв. м. с идентификационен номер 10135.2536.175 по заповедта, съответствуващ на имот с идентификационен номер 10135.2536.191, след извършена преномерация, и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания в мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови решението си съдът приел, че при издаването на заповедта административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за издаване на законосъобразен акт, както и че заповедта в оспорената й част, за посочения имот, противоречи на материалноправни разпоредби съдържащи се в ЗКИР и Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Решението е правилно. Постановено е след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав от касационната инстанция, с дадени конкретни указания за допълнително изясняване на факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на спора. Съдът е изпълнил дадените указания от касационната инстанция, като е събрал допълнително писмени доказателства относно одобрения кадастрален план от 1977 г., както и изискал и приел като доказателство цялата административна преписка по издаване на Заповед № Р-353/12.11.2001 г. на кмета на община гр. Варна, приел и заключение на новоназначена съдебно-техническа експертиза. С оглед на цялостното изясняване на всички факти и обстоятелства, имащи релевантно значение за спора и след обсъждането на всички доказателства, събрани и в двете производства по разглеждане на жалбата, поотделно и съвкупно и във връзка със заключенията на вещите лица, приети от съда, е извел обосновани правни изводи, кореспондиращи с доказателствения материал. Правилно съдът е приел, че за територията, в която попада имотът на жалбоподателя пред първата инстанция и другите съсобственици, участвуващи в производството като заинтересувани лица, описан в представените от него нотариални актове, е налице кадастрален план, приет през 1977 г., на основание разпоредбите на отменените ЗТСУ и ППЗТСУ , в който е отразен и фактически е нанесен негов имот със Заповед № Р-353/12.11.2001 г. планоснимачен № 75, като в разписните листи към плана са вписани жалбоподателя и останалите съсобственици като собственици на същия имот, с посочване и актът за собственост. С оглед на това правилно е изведен правният извод, че този кадастралният план от 1977 г. е действуващият за територията и предоставя необходимите данни за имота на жалбоподателя и останалите съсобственици относно площта, границите и местоположението му, собствениците и актът за собственост, от който те черпят права, което отговаря на изискванията на чл. 41, ал. 2 ЗКИР. А именно това са регистрите към картите и плановете - в случая кадастралният план от 1977 г. и разписния лист към него, включително и вписаният акт за собственост, поради което правилно е прието, че в конкретния случай административният орган като не ги е взел предвид при издаването на процесната заповед относно процесния имот е одобрил кадастралната карта и регистри в нарушения на материалноправни разпоредби от ЗКИР, както и в противоречие на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3/2005 г. По делото безспорно е установено, че жалбоподателят и другите съсобственици на имота, са си възстановили правото на собственост след реституция по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСОНИ/ и са се снабдили с нотариални актове за него по този ред преди съставянето на Акт за държавна собственост № 603/2000 г., в обхвата на който е включен, както и нанасянето му в кадастралния план с посочената по горе заповед по реда на § 6, ал. 6 ЗУТ. С оглед на това е изпълнена цялостната процедура по реалното му възстановяване по площ, граници и местонахождение и фактическото му нанасянето в действуващия кадастрален план. Правилно също така е прието, че Заповед № Р-353/12.11.2001 г., е законосъобразна след извършената проверка по косвения съдебен контрол, в какъвто смисъл са били указанията от касационната инстанция, както и че тя е влязла в сила и е породила права в полза на собствениците на имота. Същата е била съобщена на всички заинтересувани страни, включително и на Министерството на отбраната и областния управител, като представител на държавата, като те не са я обжалвали по съдебен ред. Имотът е нанесен фактически в кадастралния план, както и в разписния лист са записани съсобствениците му като такива, поради което правилно е прието, че е следвало да се има предвид при изготвянето на кадастралната карта и кадастралните регистри, като част от действуващия кадастрален план към момента на издаване на процесната заповед, съгласно разпоредбите на ЗКИР и чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3/2005 г. Съдът е бил длъжен да изпълни тези указания и ги е изпълнил, независимо от това доколко в административното производство по реда на косвения контрол може да се изследва законосъобразността на друг, влязъл в сила индивидуален административен акт. Освен това правилно е прието, че с акт за държавна собственост, на който се позовават държавата и областния управител, съставен след издаването на нотариалните актове в полза на жалбоподателя пред първата инстанция и другите собственици на имота, не би могло те да се отменят или да се обезсили действието и доказателствената им сила, както и че нотариалните актове са с по-голяма доказателствена стойност относно собствеността на имота съпоставени с акта за държавна собственост, в който не е посочено и основанието за актуването му като държавен. Отменянето или обезсилването на нотариални актове, включително и споровете за собственост по отношение на недвижими имоти, е от компетенциите на общите граждански съдилища в производство по общ исков процес, а в настоящето производство липсват доказателства в тази посока. Административните съдилища в производство по оспорване на административен акт не разглеждат спорове за собственост и не отменят нотариални актове, включително такова право не притежават и административните органи. С оглед на това съдът правилно е приел, че тези нотариални актове е следвало да се имат предвид от административния орган при одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри относно собствеността на процесния имот, а те актът за държавна собственост. Като се има предвид изложеното, както и подробно изложеното от първоинстанционния съд в мотивите към решението, които настоящата инстанция приема изцяло, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението. То е обосновано, постановено е при правилно прилагане на материалния закон и не се установяват твърдяните допуснати съществени процесуални нарушения, поради което решението следва да се остави в сила. Ответникът по касационните жалби Иван Иванов Станчов претендира присъждане на разноски за тази инстанция, което е направено своевременно. Искането е доказано в размер на 600 лв. /л. 20/ за платено адвокатско възнаграждение за тази инстанция, поради което касационните жалбоподатели следва да се осъдят да му ги заплатят. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 АПК