Решение № 98 от 13.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 2097/2018 г.
ВКСII търговско отделение13.06.2019 г.докладчик Боян Балевски
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 946 от 19.04.2018 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. № 6684/17 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 01.08.2017 г. по гр. д. № 11379/15 г. на СГС, в частта, с която е отхвърлен искът на И. С. С. ЕГН: [ЕГН] срещу ЗД"БУЛ ИНС" АД-София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания при ПТП на 01.12.2013 г., за разликата над присъдения размер от 200 000 лева до 280 000 лева.. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА "БУЛИНС"АД-София да заплати на И. С. С. ЕГН: [ЕГН] още 80 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания при ПТП на 01.12.2013 г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното плащане. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА "БУЛИНС"АД-София да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 2 416 лева- възнаграждение за процесуална защита в касационната инстанция на адвокат Вихър Н. от САК. ОСЪЖДА "БУЛИНС"АД-София да заплати по сметка на ВКС държавна такса върху уважената част от иска в размер на 1 600 лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 98 от 13.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 2097/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 290 от ГПК. Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на И. С. С. ЕГН: [ЕГН] срещу решение № 946 от 19.06.2018 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. № 6684/17 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 01.08.2017 г. по гр. д. № 11379/15 г. на СГС, в частта, с която е отхвърлен искът на касатора срещу ЗД "БУЛ ИНС" АД-София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания при ПТП на 01.12.2013 г., за разликата над присъдения размер от 200 000 лева до пълнопредявения -350 000 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност при определяне размера на обезщетението и необоснованост на въззивното решение в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба ЗД "Бул Инс" АД-София в писмен отговор счита същата за неоснователна. С определение № 190 от 26.03.2019 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в обжалваната само от страна на И. С. С. част по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в следствие на ПТП на 01.12.2013 г., виновно причинено от водача на лек автомобил И. И., чиято ГО на водач на МПС е била застрахована от ответното застрахователно дружество, на ищеца са причинени тежки травматични увреждания: политравма, епидурален кръвоизлив, счупване на свода и основата на черепа, счупване на дясна орбита и дясна скулна кост, мозъчна контузия, въздух в черепа, счупване на първи и втори шийни прешлени, без засягане на гръбначния мозък, кръв и въздух в лявото плеврално пространство, счупване на лява и дясна подбедреница, счупване на дясна предмишница. В последствие ищецът е бил приет по спешност в МБАЛ Варна и хоспитализиран за период от един месец. Поради състояние на кома и остра дихателна недостатъчност е бил интубиран, съответно трахеотомиран и поставен на изкуствено дишане. По спешност е извършена черепно-мозъчна операция, шийният отдел на гръбначния стълб е бил имобилизиран с шийна яка, извършена е плеврална пункция. Оперирана е и дясната фибия-направена е кръвна репозиция и поставена метална остеосинтеза. Останалите фрактури са репонирани и имобилизирани с гипсови превръзки. Тези обстоятелства са приети за доказани на база изслушана СМЕ, чието заключение не е оспорено и е прието по делото. В същото са описани и тежки остатъчни явления две години след инцидента: костен дефект в челно-слепоочната област на главата на пострадалия, болезнени движения, деформация на дясната подбедреница, , повръщане, виене на свят, страх и обща нервност, съчетана понякога с неадекватност. Ищецът е бил на легло около 7-8 месеца в гипс, без възможност да се самообслужва. С оглед изложените обстоятелства и възрастта на пострадалия към датата на ПТП -13 г. са приети неимуществени вреди, болки и страдания, чието обезщетяване е определено в размер на 200 000 лева. По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба: Касационната жалба е частично основателна. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно т. 11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. В случая, въззивният съд, не е отчел в достатъчна степен тежестта и интензитета на болките и страданията, които са понесени от ищеца, вследствие на виновно причиненото ПТП - тежки травматични увреждания/ включително временно състояние на кома/ и тежките остатъчни явления в продължение на години след инцидента: костен дефект в челно-слепоочната област на главата на пострадалия, болезнени движения, деформация на дясната подбедреница, , повръщане, виене на свят, страх и обща нервност, съчетана с неадекватност, както и значението на изключително младата възраст на пострадалия към датата на ПТП-13 години. При това положение настоящият състав на ВКС счита, че общият размер на обезщетението за конкретните неимуществени вреди на ищцата възлиза на 280 000 лева, поради което и решението в обжалваната част следва да се отмени като неправилно до този размер и съответно искът да се уважи като се присъдят още 80 000 лева. Върху обезщетението се дължи и законната лихва от датата на увреждането, съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, доколкото делинквентът е в забава спрямо увредения от датата на самото увреждане, а отговорността на застрахователя срещу риска "ГО" е във функционална зависимост от отговорността на делинквента. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва частично да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293, ал. 2 от ГПК и тъй като не се налага събиране на нови доказателства, ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора. По отношение на разноските: Ответникът по касация следва да заплати дължимата държавна такса върху уважената от ВКС част от иска, в размер на 1600 лева, както и 2 416 лева- възнаграждение за процесуална защита в касационната инстанция, определено на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв и НМРАВ, съобразно уважената от ВКС част от претенцията. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 946 от 19.04.2018 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. № 6684/17 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 01.08.2017 г. по гр. д. № 11379/15 г. на СГС, в частта, с която е отхвърлен искът на И. С. С. ЕГН: [ЕГН] срещу ЗД"БУЛ ИНС" АД-София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания при ПТП на 01.12.2013 г., за разликата над присъдения размер от 200 000 лева до 280 000 лева.. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА "БУЛИНС"АД-София да заплати на И. С. С. ЕГН: [ЕГН] още 80 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания при ПТП на 01.12.2013 г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното плащане. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА "БУЛИНС"АД-София да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 2 416 лева- възнаграждение за процесуална защита в касационната инстанция на адвокат Вихър Н. от САК. ОСЪЖДА "БУЛИНС"АД-София да заплати по сметка на ВКС държавна такса върху уважената част от иска в размер на 1 600 лева. Решението е окончателно.