Решение № 3873 от 26.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6215/2020 г.

Решение № 3873 от 26.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6215/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. А. от гр. София против решение № 1804/04.02.2020 г., постановено по адм. д. № 4914/2019 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение. Твърденията са за неправилност на съдебния акт с искане за отмяната му. Ответната страна-Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет, представлявана от юрк. А. оспорва жалбата. Ответната страна- Е. Р. -административен ръководител на Софийска градска прокуратура, представлявана от прокурор Мравкова, упълномощена от новия административен ръководител на Софийската градска прокуратура оспорва жалбата на А. като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на обжалваното решение като правилно. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред тричленния състав на ВАС е решение по т. 3, т. 3. 1 и т. 3. 2 от протокол № 5 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 13.02.2019 г., с което на основание чл. 314, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е потвърдено наложеното със заповед № 3865/12.11.2018 г. на административния ръководител на Софийска градска прокуратура дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ – "забележка". С обжалваното решение тричленният състав отхвърля жалбата на Б. А. -следовател в Софийска градска прокуратура срещу решение по т. 3, т. 3. 1 и т. 3. 2 от протокол № 5 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 13.02.2019 г., с което на основание чл. 314, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е потвърдено наложеното със заповед № 3865/12.11.2018 г. на административния ръководител на Софийска градска прокуратура дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ – "забележка". За да постанови обжалвания правен резултат, решаващият състав на ВАС приема, че оспореното решение е валиден и законосъобразен административен акт, който не страда от отменителните основания на чл. 146, т. 1 - 5 АПК. Въз основа на приетата административна преписка и доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, съдът отговаря на доводите на оспорващата страна като достига до правни изводи за отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в чл. 312 и следв. от ЗСВ, както и за доказаност на вменените на А. дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ, обосноваващи налагането на дисциплинарно наказание - "забележка". Съдът приема за неоснователни оплакванията за нарушение на административнопроизводствените правила във връзка с невръчване на заповед № 3930/28.11.2017 г. на административния ръководител на СГП за образуване на дисциплинарното производство срещу магистрата, като посочва запознаването му с нея, установено с подписа на жалбоподателя. Приема за неоснователни и възраженията на жалбоподателя за нарушаване на правото му на защита в административното производство, тъй като са опровергани от събраните по делото доказателства-жалбоподателят е уведомен както за актовете за започване на производството, така и за заповедта за възобновяване на дисциплинарното производство пред административния ръководител на СГП. В тази връзка са и депозираните от него подробни писмени обяснения пред дисциплинарната комисия на СГП, на чийто заседания присъства лично. Прието е спазване на материалния закон при постановяване на решението на ВСС. Установената в хода на административната процедура фактическа обстановка, възприета и от тричленния състав на ВАС, според която е осъществен от обективна и субективна страна състава на дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ е следната: На 19.09.2017 г. следовател Б. А. участва в предаването "Честно казано" с водещ Люба Кулезич, излъчено по телевизия "Би Ай Ти" от 19. 30 часа. По време на предаването следовател А. заявява в ефира, че по делото "Кооперативна Търговска Банка" ("КТБ") предстои скорошно изтичане на давността. Също така посочва, че се познава с ръководителя на Специализираната прокуратура – прокурор Иван Гешев, тъй като са работили заедно и че може да го коментира като човек, който дълго време е командирован в СГП от СРП и който влиза по дела, по които е свършена голяма част от работата, като сключва споразумения. По думите на следовател А. тези споразумения са "меко казано срамни", тъй като прокурор Гешев отказва да подържа обвинение за голяма част от хората, по отношение на които е повдигнато обвинение от предишните наблюдаващи прокурори, работили по делата. В изказването си следовател А. декларира, че присъства на "пазарлъци" между прокурор Гешев и "най – общо казано организирани престъпни групи", и че "пазарлъци между прокурор и организирани престъпни групи не може да има". Така възприетата фактическа обстановка обосновава правилния извод за допуснатото нарушение на служебните задължения-действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което накърнява престижа на съдебната власт. Тричленният състав на ВАС посочва, че с изказването си в предаването следовател Б. А. безспорно нарушава изискването за колегиалност като коментира професионалните качества на прокурор Гешев, с което вреди на репутацията на органите на съдебната власт от една страна и представлява нарушение на т. 4. 3 от КЕПБМ, а от друга твърдението за изтичане на давността на наказателно преследване срещу обвиняемите лица по делото "КТБ" се явява недостоверно и в разрез с правилото по т. 3. 3 от Етичния кодекс-магистратът да предоставя полезна, своевременна, разбираема и надлежна информация, която е в съответствие с изискванията на закона. В заключение съдът приема, че установената фактическа обстановка, отнесена към приложимата правна уредба, квалифицират вярно и точно дисциплинарното нарушение като такова по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ. Съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, в касационното производство съдът извършва проверка на обжалваното съдебно решение, съобразно посочените в жалбата негови пороци, като за валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон е длъжен да следи и служебно. Съдът преценява прилагането на материалния закон, въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд. Съобразно това, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение, касационният съд намира, че същото е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Неоснователни са доводите на касатора за нарушение на съдопроизводствените правила. Решаващият състав на ВАС допуска и обсъжда относими към съдебноадминистративния спор доказателства и доказателствени средства от съществено значение за изясняване на спора като излага подробни и аргументирани мотиви по съществените фактически и правни въпроси, обсъжда възраженията и доводите на страните на основание на които достига до правилни, в съответствие с материалния закон изводи. Настоящият петчленен състав на ВАС споделя направения в обжалвания съдебен акт извод за съответствието на акта с изискванията на чл. 146 от АПК със следните уточнения: По отношение на приетото от дисциплинарнонаказващия орган нарушение на правило 3 за етично поведение от Б. А., произтичащо от принципа за справедливост и прозрачност в частта по т. 3. 3 от КЕПБМ, което задължава магистрата в съответствие с изискванията на закона да предоставя на обществеността полезна, своевременна, разбираема и надлежна информация, следва да бъде посочено следното: Твърдението на касатора в телевизионното предаване, че предстои изтичане на давността за наказателно преследване срещу обвиняемите лица по делото за "КТБ" в разглеждания случай не е в противоречие с цитираното правило. То произтича от принципа за справедливост и прозрачност, който трябва да бъде съблюдаван в действията и актовете на магистрата като гаранция за справедливостта на взетите решения. Данните по делото сочат, че А. не участва по делото в качеството си на следовател. Ето защо, каквато и информация да е поднесена на обществото в изказването, след като не е във връзка с водени от него дела, не може да бъде дефинирана като ненадлежна по смисъла на т. 3. 3 от Етичния кодекс. Изложеното не влияе на крайния резултат в обжалваното решение, тъй като изявлението на А., съдържащо критика, която засяга работата и личността на прокурор Гешев, и вреди на репутацията на органите на съдебната власт е в нарушение на правилото по т. 4. 3 от КЕПБМ, произтичащо от принципа за вежливост и толерантност. Посоченото нарушение е достатъчно основание за налагане на най-ниското предвидено в разпоредбата на чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ наказание - "забележка". Определянето на наказанието е съобразено в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл. 309 от ЗСВ-да бъде съответно на тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. Воден от горното, ВАС, петчленен състав на Втора колегия

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдиите Виолета Главинова и Юлия Ковачева Не споделяме изводите на мнозинството от състава по следните съображения: Считаме, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Неправилно и в нарушение на материалния закон е прието от тричленния състав на шесто отделение, че оспореното пред него решение по т. 3, т. 3. 1 и т. 3. 2 от протокол № 5 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 13.02.2019 г., с което на основание чл. 314, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е потвърдено наложеното със заповед № 3865/12.11.2018 г. на административния ръководител на Софийска градска прокуратура дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ – "забележка" е законосъобразен административен акт. На първо място, участието и изказването на Б. А. в предаването "Честно казано" с водещ Люба Кулезич, излъчено на 19.09.2017 г. по телевизионния канал "Би Ай Ти" безспорно е израз и упражняване на правото му по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България да изразява мнение и да го разпространява чрез слово-писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин, и това е основно, конституционно право. Значението на това право за едно демократично общество е подчертано първо в инцидентното му тълкуване в Решение № 15 от 28.09.1993 на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 17/93 г. В него е посочено, че значението на правото на личността свободно да изразява мнение е фундаментално за установения конституционен ред. За личността правото й да изразява своето мнение и да го разпространява чрез слово-писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин (чл. 39, ал. 1 от КРБ) изглежда иманентно на нейната същност и за възможностите й да се реализира в социалната реалност. Задължителното тълкуване на разпоредбите на чл. 39, чл. 40 и чл. 41 от Конституцията на РБ е дадено в Решение № 7 от 04.06.1996 г. по конст. дело № 1/96 г. То е направено с цел изясняване съдържанието: а) на правото свободно да се изразява мнение и то да се разпространява; б) на правото да се търси, получава и разпространява информация; в) определяне смисъла на предвидените в конституционните текстове ограничения на тези права; В Решението е посочено, че водещ сред цитираните норми е текстът на чл. 39, ал. 1 от КРБ, който е и в най-голяма степен близък на израза на чл. 10, ал. 1 от Европейската Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) - "право на свобода на изразяване на мнение". Това обстоятелство според Конституционния съд дава възможност тълкуването на текста да се извърши в контекста на международноправните актове. Като прави анализ на ключови решения на Европейския съд за правата на човека, Конституционният съд обобщава: " В синтезирана форма основните положения, развити от ЕСПЧ в това отношение, могат да бъдат представени така: Свободата на словото представлява един от фундаменталните принципи, върху които се гради всяко демократично общество, и е едно от основните условия за неговия напредък и за развитието на всеки човек. Тя важи не само за "информация" или "идеи", които намират благоприятен прием или не се считат за обидни или са приемани с безразличие, но също така и за тези, които обиждат, шокират или смущават държавата или която и да е друга част от населението. Такива са изискванията на плурализма, толерантността и търпимостта, без които едно "демократично общество" не би могло да се нарече такова. Както е посочено по-горе в изложението, с Решение № 7/1996 г. на КС на РБ е дадено задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 39, чл. 40 и чл. 41 от КРБ, което включва и определянето на смисъла на предвидените в конституционните текстове ограничения на тези права. Ограничаването на тези права е допустимо с цел охраната на други, също конституционно защитими права и интереси, и може да става единствено на основанията, предвидени в Конституцията, като не се допуска ограничаването им със закон на други, извън посочените в нея основания. След тълкуване на разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от Конституцията по отношение на отделните основания за ограничаване, Конституционният съд изтъква следното: "Накърняването на правата и доброто име на другиго е основание за ограничаване на възможността свободно да се изразява мнение както по силата на общата ограничителна разпоредба на чл. 57, ал. 2, така и с оглед на възприетата структура на чл. 39, в който правото на мнение се ограничава заради друго, конкуриращо право. В случая това е правото на лично достойнство, чест и добро име, което съгласно чл. 32, ал. 1, изр. 1 от Конституцията е също защитено." При наличие на конкуриращи интереси е задължително да се изследва въпроса за баланса на интересите, както и дали намесата в правото на свободно изразяване чрез санкционирането му е необходима в едно демократично общество. В обсъжданото конституционно решение е отбелязано, че в юриспруденцията на ЕСПЧ правото свободно да се изразява мнение пряко се свързва с участието в демократичния процес. Европейският съд приема в редица свои решения - "Йорданова и Тошев срещу България", "Божков срещу България", "Пеев срещу България", "Бладет Тромсо и Стесаас срещу Норвегия", "Тома срещу Люксембург", "Кържев срещу България" и др. последователно и неотклонно, че защитата на правото на чест, достойнство и добро име е универсално приложима и се разпростира и върху политици, държавни служители и други длъжностни лица, като подчертава че "в самата сърцевина на концепцията за едно демократично общество" границите на допустимата критика са по-широки, когато същата е насочена към публична фигура. " Следователно държавната власт като цяло, както и политическите фигури и държавните служители могат да бъдат подложени на обществена критика на ниво, по-високо от това, на което са подложени частните лица. Критиката в тези случаи може да включва "провокативни и нелицеприятни мнения" ако те касаят значима тема на обществения дебат. В разглеждания казус изказването на А. може да бъде определено като застъпване на позиция на критичност към действията на прокурор Гешев по конкретни дела, което е оценено като незаконосъобразно от дисциплинарнонаказващия орган, но считаме, че изказването не надхвърля допустимите по-широки граници на критика към публичните личности. Поради това намираме, че изказването не влиза в противоречие с изискванията на Етичния кодекс за поведение на българските магистрати, по –конкретно с текста на т. 4. 3 от Кодекса. В контекста на изложеното относно конституционно закрепеното право на изразяване на мнение е и даденото задължително тълкуване на комуникационните права с цел изясняване на съдържанието им в Решение № 7/1996 г. на КС на РБ, както и последователно поддържаното в съдебната практика на ЕСПЧ, че когато изказването е насочено срещу публична личност, тя може да търпи приемлива критика в по-широки граници. С оглед цялостното изказване на следовател А. по тази тема в предаването "Честно казано" с водещ Люба Кулезич, считаме, че употребените изрази от А. показват критичното му отношение по засегнатите въпроси, но нямат за цел отправяне на лични нападки и уронване на престижа на съдебната власт. Поради това неправилно поведението му е оценено като противоречащо на утвърдените разбирания за благоприличие и компрометиращо магистратската професия пред обществото. В този смисъл е изложението и в представената по административната преписка справка № 9881/2017 г. по преписка № 9881/2017 г. по описа на отдел 06 "Административен", направление "Инспекторат" при Върховната касационна прокуратура. Преписката е образувана по повод сигнал от Иван Гешев-административен ръководител на Специализираната прокуратура, адресиран до Комисията по професионална етика към прокурорската колегия на ВСС и до Главния прокурор. В него се иска Комисията да реализира правомощията си по прилагане на КЕПБМ по отношение на Б. А. -следовател в Следствен отдел към СГП по повод негови изказвания в предаването "Честно казано" с водещ Люба Кулезич, излъчено по телевизионния канал "Би Ай Ти". След проверката в справката е посочено, че изказването на А. засяга конкретно две дела –ДП 23 СП/2009 г. по описа на ОСлО-СГП, пр. пр. 4-4142/2009 г. по описа на СГП и ДП12/2011 г. по описа на ОСлО-СГП, пр. пр. 69/2011 г. на СГП. По отношение на ДП12/2011 г. по описа на ОСлО-СГП, пр. пр. 69/2011 г. на СГП е установено, че делото е внесено в СГС със сключено споразумение по чл. 381 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), което не е одобрено от съда, тъй като не са възстановени нанесените в особено големи размери (1 969 000 лв.) имуществени вреди на фиска, и е в нарушение на разпоредбата на чл. 382, ал. 7, която гласи-Съдът одобрява споразумението, когато не противоречи на закона и морала. В правната оценка на установените факти и обстоятелства проверяващият прокурор анализира подробно правото на свобода на изразяване на мнение през призмата на Конституционно закрепените комуникационни права и на съдебната практика на ЕСПЧ, като изразява категоричното становище, че с изказването си, касаещо прокурор Гешев, следовател А. не допуска дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ и не са налице предпоставките за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Справката, като част от административната преписка не е обсъдена, нито оценена от дисциплинарнонаказващия орган в оспореното решение на ВСС, както и от административния ръководител на Софийска градска прокуратура при произнасяне на заповед № 3865/12.11.2018 г. за налагане на дисциплинарно наказание "забележка" на Б. А., което е в нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК и е от категорията на съществените, тъй като ако бяха взети предвид всички събрани по административната преписка доказателства и бяха обсъдени в акта, биха повлияли върху съдържанието на решението на Прокурорската колегия (ПК) на Висшия съдебен съвет (ВСС) и би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. По изложените съображения намираме, че решение по т. 3, т. 3. 1 и т. 3. 2 от протокол № 5 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 13.02.2019 г., с което на основание чл. 314, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е потвърдено наложеното със заповед № 3865/12.11.2018 г. на административния ръководител на Софийска градска прокуратура дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ – "забележка" е незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен. Като разсъждава в обратна насока и отхвърля жалбата срещу решението на ВСС, Прокурорска колегия, тричленният състав на ВАС постановява неправилен, в нарушение на материалния закон, съдебен акт. Дали особеното мнение Съдия: /Виолета Главинова и Юлия Ковачева/