Решение № 9289 от 29.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1877/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Т. В., от гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Я. Маноилов, против решение 12319 от 12.12.2023г. постановено по адм. дело 2348/2023г. от тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед РД 09-76 от 20.01.2023г. на министъра на културата, утвърждаваща резултата от класирането на проектите, съгласно Протокол вх. ПР-4/19.01.2023г. от заседание на жури за класиране на кураторски проект за национално участие на Р.България в 18-то издание на Венецианското биенале за архитектура през 2023г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. При изложени съображения се прави искане за отмяна на решението на тричленния състав и да се постанови ново, с което да бъде отменена оспорената заповед. Претендира присждане на разноски. В открито съдебно заседание процесуалния представител е заявил, че поддържа касационната жалба, както и че представя в допълнение доказателства. Ответникът - министърът на културата, чрез процесуалния си представител Й. Ничева главен юрисконсулт, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита постановеното решение за правилно и пледира за оставянето му в сила. Върховният административен съд, в настоящия постоянен петчленен състав на Първа колегия, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор против заповед РД 09-76 от 20.01.2023г. на министъра на културата, утвърждаваща резултата от класирането на проектите, съгласно Протокол вх. ПР-4/19.01.2023г. на жури за класиране на кураторски проект за национално участие на Р.България в 18-то издание на Венецианското биенале за архитектура през 2023г. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства и след като ги е обсъдил е приел за установено от фактическа страна, че със заповед РД 09-473/27.07.2020 г., министърът на културата е утвърдил Статут за национално участие на Република България във Венецианското бианале за архитектура. С последваща заповед РД 09-1390/30.11.2022 г., министърът на културата е определил комисар на националното участие на Република България във Венецианското бианале за архитектура през 2023 г. А на 21.12.2022 г. е получена покана до министъра на културата на РБ от Президента на биеналето за участие. След изпратени предложения от Съюза на архитектите в България, Съюза на урбанистите в България и Камарата на архитектите в България, със заповед РД 09-1484/20.12.2022 г. министърът на културата е назначил жури за оценка и класиране на проектните предложения. Последвало е издаване на заповед РД 09-1485/20.12.2022 г., министърът на културата, с която е обявен конкурс за избор на кураторски проект. С решение 4/04.01.2023 г., Министерският съвет е одобрил участието на България в 18-тото издание на Венецианското бианале за архитектура от 20 май до 26 ноември 2023 г. и е задължил Министерството на културата да координира подготовката и реализацията на българското участие. Въз основа на което със Заповед РД 09-28/11.01.2023 г., министърът на културата е назначил комисия по допускане на проектите до оценка. На 19.01.2023 г. журито е извършило оценка и класиране на постъпилите предложения и е изготвило протокол. Поради това че процедурата по избор се осъществява на два етапа, съгласно чл. 13 от Статута, журито е класирало проектите и е допуснало до втори етап първите пет проекта. Оценяването е извършено по точкова система, както е уредено в самия Статут. В същия протокол е отразено и гласуването от втория етап, при който според получените оценки са класирани първите три проекта. Със заповед РД 09-76/20.01.2023 г. на министърът на културата е утвърдил резултата от класирането на проектите, съгласно Протокол вх. ПР-4/19.01.2023 г. на жури за класиране на кураторски проект за национално участие на Република България в 18-тото издание на Венецианското биенале за архитектура през 2023 г. При тези фактически данни, от правна страна съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му, в предвидената писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването й, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. По отоншение на довода за нищожност на административния акт съдът е приел, същия за неоснователен. На следващо място съдът е приел за несъстоятелен довода, че на сайта на министерство на културата не е обнародвана заповедта за назначаване на жури за конкурса съгасно заложеното в чл. 10, ал. 5 от Статута, тъй като от представените доказателства относно публикуваните документи на сайта на министерството, в централната секция Новини на първа страница на Министерство на културата на 20.12.2000 г. е публикувана информация, че Министерство на културата обявява конкурс за кураторски проект за национално участие на РБ в 18-тото Венецианско биенале за архитектура и в това съобщение е обявен съставът на журито и цялата информация относно конкурса. Първоинстанционния съд е приел за недоказано твърдението за наличие на свързаност между работили лица по проекта, спечелил първо място и члена на журито Г. К.. На следващо място за неоснователно е прието твърдението за липсва на мотиви както в обжалваната заповед, така и в прокотола на журито по провеждане на конкурса. За да обоснове този извод съдът се е обосновал на чл. 13 от Статута, където е посочено, че процедурата по избор на кураторски проект се осъществява на два етапа: На първи етап: всеки член на журито класира проектите въз основа на оценка, формирана по точкова система, съгласно карта за оценка по Приложение 4. На втори етап: до него се допускат първите 5 проекта с най-висок резултат след класирането на първи етап. Прието е, че на този етап се извършва и обсъждане на всеки от проектите, за което се води протокол. След приключване на обсъждането всеки член на журито класира три проекта, като попълва карта за оценка, съгласно Приложение 5. Резултатите от картите за оценка се отбелязват в протокола. Този протокол с резултатите от избора се подписва от всички участвали в гласуването членове на журито и се предоставя от директора на съответната специализирана дирекция в министерството на министъра на културата за утвърждаване. От приложения протокол от заседанието на журито, /л. 223 - л. 236/, описан проведения първи етап от конкурса и класирането на участниците, като в табличен вид е посочен регистрационния номер, заглавието на проекта и сбора от точки. В протокола са представени кратки резюмета от всеки един от членовете на журито, касаещо допуснатите първите пет проекта с най-висока оценка. След тези обсъждания е извършено и класиране на втория етап от конкурса. Видно от протокола, членовете на журито са изразявали становище по всеки от класираните пет проекта и след приключване на обсъждането, всеки е попълнил карта за оценка на втория етап. На тази карта всеки член класира три проекта, които получават съответно по 10 точки за пъво място, 4 точки за второ място и по 1 точка за трето място. Съдът е посочил, че проверка на обжалвания акт следва да се извърши само в рамките за назначаване на журито, както и спазването на процедурата по оценяване и класиране на участниците, но не и контрол върху оценъчната дейност на журито. Тази дейност и протоколът на комисията, в който дейността е обективирана, не са административна дейност и административен акт. Установено е, че право да класира кандидатите има единствено журито, което изразява мотивите за класирането в изготвения протокол, а административният орган има правото да го утвърди или да откаже такова утвърждаване. Именно поради това мотивите за класирането са изразени от журито по провеждане на конкурса и те се съдържат в протокола. Министърът няма правомощието да замества оценъчната дейност на комисията и поради това не изразява собствени мотиви, утвърждавайки протокола на журито. Въз основа на гореизложеното първоинстанционния съд е отхвърлил жалбата срещу административния акт. Обжалваното решението е правилно. На основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, Върховният административен съд препраща и към мотивите на първоинстанционния съд, като намира за обосновани неговите изводи. Неоснователни са възраженията на касатора, че обжалваното решение е поставеното в противоречие с материалния закон и е необосновано. Върховният административен съд подробно е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, обсъдил е възраженията на страните, а формираните правни изводи са обосновани и напълно съответни на приложимите материалноправни разпоредби. Неоснователно е оплакването на касатора, че процесният административен акт не е мотивиран. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. В настоящия случай обжалвания административен акт е надлежно мотивиран, в същия е направено препращане Протокол вх. ПР-4/19.01.2023г. от заседанията на жури, назначено със заповед РД09-1484/20.12.2022г. изменена със заповед РД09-26/10.01.2023г. на министъра на културата. Обстоятелството, че мотивите за вземане на решение не са инкорпорирани в административния акт не опорочава същия, тъй като мотивите могат да се съдържат и в други документи, предхождащи издаването му. В практиката си неведнъж ВАС е посочвал, че мотивите на административния акт могат да бъдат изложени и в друг официален документ, какъвто в случая е посочения протокол. В този смисъл е и Тълкувателно решение 16/ 1975 г. на ОСГК на Върховния съд на Република България. Тук е мястото да се отбележи също, че правилни са изводите на административния съд, отнасящи се до обстоятелството, че назначеното жури има право да класира кандидатите, същото обосновава тези си действия в протокол, а административния орган в лицето на министъра на културата има правото да го утвърди или да откаже такова утвърждаване. Същия не притежава правомощия да замества оценъчната дейност на комисията, поради това не изразява собствени мотиви. Несъстоятелни са твърденията на касатора отнасящи се до извършеното оценяване от журито и неяснота в изложените резюмета. Назначеното със заповед РД09-1484 от 20.12.2022г. жури притежава оперативна самостоятелност да извърши преценка на представените подадените проектни предложения. Журито като колективен орган, формиран на експертно ниво съобразно специфичния предмет на конкурса, членовете му поставят оценки в точки, съобразно притежаваните от тях експертни качества, познания, възможности, професионален, технически и творчески опит в съответната сфера, в която са с призната компетентност, която понастоящем не се и оспорва. Предвид горното, колко точки и защо е получил всеки от участниците в конкурса не е предмет на проверка от съда. От съществено значение е обстоятелството, че по всеки от етапите журито е извършила преценка на проектните предложенията на участниците, оценила ги е съгласно разпоредбите предвидени в Статут за национално участие на Република България във Венецианското биенале за архитектура утвърдено със заповед РД09-473 от 27.07.2020г. /Статута/, съответно е изложила относими мотиви. При извършената понастоящем проверка съобразно доводите в касационната жалба се установи, че извършеното оценяване съответства на разпоредбите предвидени в Статута . На следващо място представените от касатора доказателства, представляващи разпечатки от интернет страници не съставляват писмени доказателство по смисъл на чл. 219, ал. 1 от АПК. Същите не са официални и/или служебни доказателства, не са част от информационни системи и данните по отношение на тях не са събрани по надлежния ред, разписан в закона, за да може да се ценят като годно доказателство за установяване на релевантни за случая факти и обстоятелства. По изложените съображения решаващият състав на Върховния административен съд счита, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, в тази връзка на ответната страна се дължат разноските в касационното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен в съответствие с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,