Решение № 3954 от 2.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9275/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Пешич, гражданин на Сърбия, против Решение 3998/16.06.2023 г., постановено по адм. дело 1300/2023 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател И. Пешич не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, директорт на Дирекция Миграция към МВР, редовно призован, се представлява от юриск. Терзийска, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на атакувания с жалбата съдебен акт. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на И. Пешич, гражданин на Сърбия, против отказ за предоставяне на право на постоянно пребиваване, рег. 5364р-2203/26.01.2023г. на директора на Дирекция Миграция - МВР, издаден на основание чл. 10, ал. 1, т. 23 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и реквизити по чл. 59 от АПК, в съответствие с административнопроизводствените правила и действащите материалноправни разпоредби. Съдът е приел, че спорът между страните е изцяло материалноправен относно приложението на чл. 26, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ, според който се отказва издаване на разрешение за пребиваване на чужденец, който е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни. АССГ е заключил, че от представената по делото Докладна записка с рег. 5364р-25520/17.11.2022 г, изготвена по повод извършената проверка на декларирания от жалбоподателя адрес на пребиваването му на територията на Р България, се установяват правно значимите обстоятелства за постановяване на процесния изричен отказ, а именно: в цялото жилище на посочения адрес се извършват ремонтни дейности, които го правят непригодно за живеене. Отделно от това собственикът на апартамента е заявил, че не живее на този адрес и в апартамента живее друг сръбски гражданин, а не жалбоподателят. В допълнение към горното съсед, живеещ на същия етаж, е заявил, че не е виждал чужди граждани да обитават посоченото жилище. Въз основа на горните обстоятелства съдът е приел, че съгласно нормата на чл. 34, ал. 1, т. 3 от ППЗЧРБ, към заявлението за получаване на разрешение за постоянно пребиваване се прилагат задължително доказателства за осигурено жилище. Доколкото представената декларация по делото не е попълнена от жалбоподателя, не е налице документ с невярно съдържание, но са налице декларирани неверни данни. Съдът е заключил, че чужденец, подал заявление за получаване на постоянно пребиваване в Република България и сключил трудов договор с български работодател, следва да предприеме реални фактически действия по уреждане на постоянното си пребиваване в Република България, което да му даде реална възможност за живеене в страната с цел изпълнение на трудовите му функции, а от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за такова намерение. АССГ изрично е посочил, че ЗЧРБ урежда условията и реда, при които чужденците могат да влизат, да пребивават и да напускат Република България, като по силата на чл. 4 от ЗЧРБ чужденците, които пребивават в Република България, са длъжни да спазват законите и установения правов ред, да са лоялни към българската държава и да не уронват престижа и достойнството на българския народ. Доколкото декларирането на неверни данни относно възможността за реално пребиваване в Република България- в случая посочването на адрес в РБългария, на който чужденецът реално не пребивава, не съответства на установения в държавата ни правов ред и възпрепятства упражняването на правомощията на службите за административен контрол на чужденците в РБ, постановеният отказ за предоставяне на право на постоянно пребиваване на касационния жалбоподател е в съответствие с целта на специалния закон. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт съгласно правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК.. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото и подробно анализирани от него писмени доказателства, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне право на постоянно пребиваване на заявителя. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ, отказва се издаване на виза или влизане в страната на чужденец, който е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни. В случая директорът на Дирекция "Миграция" МВР е отказал на гражданина на Република Сърбия разрешаване на пребиваване в Република България на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЧРБ във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ, след като административният орган е установил, че заявителят е декларирал неверни данни. От представените по делото с административната преписка доказателства безспорно се установява , че И. Пешич е предоставил на компетентните органи в Р България неверни данни относно адреса си на постоянно пребиваване в РБългария- въпреки ,че е посочил, че живее на адрес : гр. София, [жк], [адрес], извършената проверка установява, че същият не пребивава на този адрес. Макар от страна на заявителя да са представени всички изискуеми по чл. 35, ал. 1 от ППЗЧРБ документи за получаване право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ , в т.ч. и определените в § 1, т. 20 от ДР на ЗЧРБ доказателства за осигурено жилище, предвид констатациите от направената проверка на място и събраните във връзка със същата данни, следва да се приеме, че с представената декларация за осигуряване на адрес в Република България се цели чужденецът формално да отговори на всички изисквания за представяне на документи, за да получи това право, без реално да пребивава на територията на РБългария. Доколкото извършената на място проверка и събраната в тази връзка информация опровергават писмените изявления на чужденеца за осигурен постоянен адрес на територията на Р България, на който същият пребивава, обосновано АССГ е приел за правилен решаващия извод на административния орган за наличие на пречка за издаване на разрешение за пребиваване в РБългария тази по чл.26, ал.1 вр. чл.10, ал.1, т.23 от ЗЧРБ . По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.. При този изход от спора и при своевременно направено от страна на ответника по касация искане за присъждане на съдебни разноски, в полза на същия следва да бъде присъдена сумата от 100 лв съдебни разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение