Решение № 10256 от 26.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5606/2023 г.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм., ДВ, бр. 51 от 2022 г.). Образувано е по касационна жалба от Неделина-2011ЕООД, гр. Панагюрище, чрез процесуален представител адв. Н. Бобекова срещу решение 264 от 27.04.2023 г. по адм. д. 1208/2022 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на Неделина-2011ЕООД срещу решение 30/3/3120032/3/01/04/01 от 29.11.2022г. за налагане на финансова корекция на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С касационната жалба са изложени съображения за неправилността на атакувания съдебен акт, като постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и в нарушение на приложимия материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Направено е искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество на спора, с което да се отмени решението за налагане на финансова корекция. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез упълномощен юрк. Кънчева, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на решение 30/3/3120032/3/01/04/01 с изх. 07-0400/1478 от 29.11.2022г. за налагане на финансова корекция на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което на Неделина-2011ЕООД, определена финансова корекция в размер 54 891,28 лв. представляваща 100% от получената субсидия. За да отхвърли жалбата на Неделина-2011ЕООД срещу оспорения индивидуален административен акт на ДФЗ административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на установената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, мотивиран по отношение на фактическите и правните основания за издаването му и не страда от пороци, които да водят до материална незаконосъобразност. При постановяването на първоинстанционното съдебно решение са обсъдени конкретните доводи на жалбоподателя с детайлно посочване на относимите за спора факти. По делото е приета и допусната съдебно-икономическа експертиза, която установила, че от подпомаганата дейност за 2015 г. са били реализирани приходи в размер на 4145 лева, при заложени в бизнес плана 8360 лева; за 2016 г. са били реализирани приходи в размер на 2668 лева, при заложени в бизнес плана 25 000 лева, а за 2017 г. са реализирани приходи от 5866 лева, при заложени 25 000 лева. Процентът на изпълнение за трите проверявани години бил както следва: за 2015 г. 47,85%; за 2016 г. 12 %; за 2017 г. 28 %, при което установеното изпълнение на бизнес плана средноаритметично за трите пълни проверявани години бил в размер на 23,99 % от заложените приходи. На следващо място, съдът констатирал, че съобразно бизнес плана на Неделина-2011 ЕООД е предвидено да бъде разкрито и поддържано едно работно място на трудов договор за всяка от годините в проверявания период, но такъв не е сключван. Съдът приел, че процентът на изпълнение спрямо заложените параметри за брой заети лица в бизнес плана на жалбоподателя за всяка от трите финансови години - 2015 г., 2016 г. и 2017 г. поотделно, както и средноаритметично за трите финансови години е 0,00%. От установеното съдът направил извода, че Неделина-2011 ЕООД, не е разкрило и поддържало предвиденото в бизнес плана едно работно място и не е изпълнило заложените финансови нива в приходната част съобразно представения от дружеството и одобрен от административния орган бизнес план. С тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата против решението за налагане на финансова корекция на ДФЗ като неоснователна и е присъдил разноски в тежест на жалбоподателя. Обжалваното решение правилно. Изтъкнатите от касатора възражения за допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Поддържаните касационни възражения за материална незаконосъобразност са идентични с оплакванията и защитната теза на жалбоподателя пред първата инстанция, като същите правилно са отхвърлени. Настоящата касационна съдебна инстанция намира, че същите са изследвани и обсъдени мотивирано, при правилно разпределяне на доказателствената тежест относно установяването на съществуването на фактическите основания за издаването на оспорения административен акт и изпълнението на нормативните изисквания за постановяването му. Първоинстанционният съд при правилно установена фактическа обстановка е извел обосновани и в съответствие с приложимия материален закон изводи за законосъобразност на оспорвания административен акт. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК по отношение на решение 264/27.04.2023г. адм. дело 1208 от 2022 г. на Административен съд - Пазарджик. Съдът се е произнесъл по твърденията на жалбоподателя, спазвайки съдопроизводствените правила, правилно е приложил материалния закон и решението е обосновано. С оглед на тъждествените оплакванията в жалбите и пред двете съдебни инстанции е налице основания касационната инстанция да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, чл. 221, aл. 2, изр. второ от АПК. За пълнота на мотивите на касационната инстанция следва да се изложи, че са неоснователни и напълно погрешни развитите доводи в касационната жалба относно мониторинговия период и сроковете за иницииране на административно производство и издаване на актове от компетентния орган, ДФЗ, по отношение на изпълнението на сключения договор. С изтичането на периода на мониторинг се преклудира възможността за изначално установяване на допуснати от бенефициера нередности, но не и възможността да се образува производство за определяне на финансова корекция за нередности, които са били установени след проверка през съответния мониторингов период. Видно от доказателствата по делото, Договорът за безвъзмездна финансова помощ с 30/3/3120032 е от 17.07.2013 г. С писмо с изх. 07-0400/147834 от 14.06.2022г. ДФЗ е открил производство по налагане на финансова корекция на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ. От направената проверка се установява, че процентното реализиране на приходите за 2015 г. е 47,85%; за 2016 г. е 12 %; за 2017 г. е 28 %, което средно аритметично за трите финансови години е 23,99%. На следващо място в бизнес плана е предвидено разкриване и поддържане на едно работно място на непълно работно време 4 часа за собственика на дружеството, по трудов договор, но такъв не е сключван. От заключението на вещото лице се установява, че за трите финансови години Неделина-2011 ЕООД не е имала сключени трудови договори. Мониторинговия период обхваща времето, през което ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява инвестицията, за която му е предоставена финансовата помощ, както и всички, поети по силата на договора за отпускане на БФП задължения, в това число съгласно одобрения бизнес план, а не времето, през което органът има правото да извършва проверки, респективно период за издаване на решения за налагане на финансови корекции. При това, единствено извършените от ползвателя на помощта нарушения на договора му с ДФЗ в рамките на мониторинговия период могат да дадат повод на органа за оттегляне на вече изплатената финансова помощ, чрез налагането на финансова корекция или установяването на публично държавно вземане, но не и нарушения, допуснати от ползвателя след изтичането му. В аналогичен смисъл е въведеното за първи път с § 1, т. 38 от Допълнителната разпоредба на ЗПЗП /обн. ДВ, бр. 102/23.12.2022 г., в сила от 1.01.2023 г./, легално определение на понятието "период на мониторинг", като период от 5 години след последното плащане по интервенцията, в който бенефициентът е длъжен да спазва задължението за дълготрайност на операциите по интервенциите, свързани с инвестиции, като за бенефициенти, които са микро-, малки или средни предприятия, периодът е три години. По делото е безспорно установено, че договорът е сключен на 17.07.2013 г. и до 17.07.2018 г. ползвателят трябва да изпълнява задълженията си по него. Във връзка са развити мотиви по аргумент от решение по дело C-465/10 на СЕС, давността започва да тече от датата, на която отпада задължението на жалбоподателя да изпълнява произтичащите от договора задължения, а именно от края на мониторинговия период - така давността е започнала да тече от 17.07.2018 г. и изтича на 17.07.2022 г. С писмо изх. 07-0400/147834 от 14.06.2022г., е открито производство по налагане на финансова корекция на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ, което е преди изтичането на давността. Въз основа на данните по делото е видно, че констатираните от органа нарушения /неизпълнение на заложените по бизнес план работни места, съответно - недостигане на приходните показатели от бизнес плана за три последователни финансови години/, са извършени от ползвателя на помощта в рамките на мониторинговия период, то според настоящия състав процесната финансова корекция е законосъобразно наложена. На следващо място неоснователен е довода на касатора, отнасящ се до неправилно и незаконосъобразно прилагане на т.18 от Правилата за определяне на размера на подлъжещата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. По делото е установено, че е извършена справка в регистър Брой осигурени лица по осигурител в информационна система на НАП, където за целия период на проверка -2015г., 2016г., 2017г. няма осигурено лице. Посочените неизпълнения на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост за периода от три пълни финансови годи е нарушение на поети ангажименти и фиксирани задължения т.4.17 от Договора и т.5 от Приложения 2 към него. Съответно конкретно относимите в случая чл. 3, ал. 1 на Правилата във вр. с т. 30 и т. 18 от приложението към раздел I "Общи положения" от тях, са законосъобразно и правилно приложени. В случая, правилно е установено, че е извършено нарушение от страна на Неделина-2011 ЕООД, изразяващо се в неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството. И в тази част решението за налагане на финансова корекция е мотивирано, тъй като обективира, както фактически, така и правни основания за издаването му, поради което атакуваното решение на Административен съд- Пазарджик е правилно и законосъобразно в тази част. С оглед изложеното, твърденията в касационната жалба за неправилност на съдебния акт на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК са неоснователни. Не се установиха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Решението е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК ответникът в касационното производство има право на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 200 лева по осн. от чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,