Решение № 12272 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7322/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Транспорт и транспортна инфраструктура (РУО на ОП ТТИ) 2014 2020 година срещу решение 8285/11.06.2024 година на Административен съд гр. София по адм.д. 8896/2023 година, с което е отменено негово решение рег. ФК 15/29.08.2023 година за определяне на ДП НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА (ДП НКЖИ) на финансова корекция. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се като формални, бланкетни и неправилни изводите на съда за липса на мотиви за издаване на оспорения административен акт; за несъответствие между фактическата обстановка и изписаната правна квалификация; както и за липса на обосновка за използване на диференциалния принцип за определяне на размера на финансовата корекция. Напротив, с нарочно подписано писмено споразумение 2/23.12.2022 година между ДП НКЖИ и ЕЖИС-ЕТП-АйСиДжи ДЗЗД на основание чл. 116, ал.1, т.3 и ал.2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) била увеличена стойността по договора за възлагане на обществената поръчка по чл. 3, ал.1, т.1 от същия със сумата в размер на 4 357 500 лева и се договарял начина на плащане на приетото увеличение. С решението за определяне на финансова корекция (ФК) РУО обосновано приел, че това изменение е в нарушение на сочените от самия възложител разпоредби на чл. 116, ал.1, т.3 и ал.2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), тъй като липсвали твърдените от страните непредвидени обстоятелства (в противоречие с установяванията в споразумението и в противоречие с дефиницията за непредвидени обстоятелства по смисъла на пар.2, т.27 от ДР на ЗОП). Нарушението съставлявало нередност по чл.70, ал.1, т.9 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), за която законосъобразно с административния акт от 29.08.2023 годна на бенефициера ДП НКЖИ била определена финансова корекция по т.23, б.а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. на Наредбата изм. ДВ, бр. 59 от 2024 год., Наредба за посочване на нередности). Изложените факти съответствали на посочената правна квалификация. Размерът на корекцията бил определен по диференциалния метод, тъй като това била сумата на незаконосъобразното изменение на цената на договора същата била увеличена с 4 357 500 лева. Според касатора, първоинстанционният съд не изследвал въпроса съществуват ли непредвидени обстоятелства по смисъла на пар.2, т.27 от ДР на ЗОП, които да представляват законосъобразно основание за изменение на цената на договора за възлагане на обществена поръчка 5631/25.01.2017 година между ДП НКЖИ и ЕЖИС-ЕТП-АйСиДжи ДЗЗД. Вместо това формално и бланкетно отменил оспорения административен акт без да направи установявания по фактите и правото. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски. Ответникът, ДП НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представя подробен писмен отговор с възражения за валидност, допустимост и правилност на съдебния акт. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Съдът не направил установявания по фактите, като не проследил налице ли са непредвидени обстоятелства по смисъла на пар.2, т.27 от ДР на ЗОП, които да представляват законосъобразно основание за изменение на цената на договора за възлагане на обществена поръчка 5631/25.01.2017 година между ДП НКЖИ и ЕЖИС-ЕТП-АйСиДжи ДЗЗД. В тази насока съдебното решение се приема за необосновано. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. София е образувано по жалба на ДП НКЖИ срещу решение рег. ФК 15/29.08.2023 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Транспорт и транспортна инфраструктура (РУО на ОП ТТИ) 2014 2020 година за определяне на финансова корекция. Като е пренесъл изводите на РУО в текста на съдебния си акт и като е изписал текста на разпоредбите на чл. 116 ЗОП и т.23 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. на Наредбата изм. ДВ, бр. 59 от 2024 год., Наредба за посочване на нередности), съдът е направил извод за незаконосъобразност на административния акт поради недостатъчни мотиви за обосновка на законосъобразността на административния акт; несъответствие между фактическите установявания и правната квалификация, и липса на обосновка за приложението на диференциалния метод за определяне на финансова корекция. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Съобразно нормата на чл. 172а, ал. 2 АПК, решението на съда следва да бъде мотивирано. Мотивите са писмени съображения на съдебния състав, обосноваващи акта. Те обхващат преценката на доказателствата, фактическите установявания и правните изводи на съда, въз основа на които съдебният състав е постановил решението. Въз основа на изложените мотиви се извършва преценка за правилността на постановеното решение и затова писмените съображения на съда следва да бъдат ясни, непротиворечиви и да обосноват становището по съществото на правния спор. Безспорно мотивите на съдебния акт отразяват правораздавателната дейност на решаващия съд и трябва да съдържат негови собствени фактически и правни изводи (виж мотивите към т. 19 от Тълкувателно решение 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т.гр.д. 1/2000 г., ОСГК). В конкретната хипотеза, както правилно посочва и касаторът, и представителят на Върховна прокуратура, съставът на първоинстанционния съд е направил общи изводи за недостатъчни мотиви за обосновка на законосъобразността на административния акт; за несъответствие между фактическите установявания и правната квалификация, и за липса на обосновка на приложението на диференциалния метод за определяне на финансова корекция. Тези изводи са бланкетни и формални и не се основават на каквито и да било фактически установявания. Решението на АССГ не съдържа свои фактически установявания въз основа на анализ на писмени доказателства в процедурата по определяне на финансова корекция. Пренасянето на част от текста на оспорения административен акт в мотивите на съдебното решение като установявания на РУО не означава нито мотивиране на съдебния акт, нито фактическа установеност на релевантните за решаването на спора факти. Липсата на установеност на фактическото основание за издаване на административния акт прави съдебното решение постановено в разрез с предписанията на чл. 172а, ал. 2 АПК. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК. В касационната жалба са изрично формулирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост на съдебния акт. Разгледани по същество развитите от касатора доводи и изложените аргументи съставляват на първо място възражения за нарушение на съдопроизводствените правила - сравн.: чл. 12 ГПК, съгласно който съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, като основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона (арг.: чл. 235, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 144 АПК). Касаторът изрично твърди, че административният съд е допуснал процесуални нарушения, като е направил формални изводи за т.нар. недостатъчност на мотивирането, без да установи всъщност: - подписано ли е между страните нарочно споразумение за изменение на договора за възлагане на обществената поръчка; - на какво правно основание е подписано това споразумение; - осъществени ли са от фактическа и правна страна, и в съответствие със закона, основанията за изменение на размера на възнаграждението по договора? Касационната инстанция приема за правилно възражението на касатора, че с нарочно подписано писмено споразумение 2/23.12.2022 година между ДП НКЖИ и ЕЖИС-ЕТП-АйСиДжи ДЗЗД на основание чл. 116, ал.1, т.3 и ал.2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) е увеличена стойността по договора за възлагане на обществената поръчка между същите страни по чл. 3, ал.1, т.1 от договора със сумата в размер на 4 357 500 лева и се договаря начина на плащане на приетото увеличение. Спорът между страните е в това законосъобразно и в съответствие с чл. 116, ал.1, т.3 и ал.2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) ли е подписано това споразумение, и по-конкретно налице ли са непредвидени обстоятелства налагащи подписване на споразумение за соченото увеличение на цената на договора за възлагане на обществената поръчка с 4 357 500 лева (в съответствие със споразумението и в съответствие с дефиницията за непредвидени обстоятелства по пар.2, т.27 от ДР на ЗОП)? Първоинстанционният съд в случая е направил формално заключение за недостатъчна мотивираност на акта (без дори да изясни в какво се състои твърдяната недостатъчност), което го е лишило от възможност да формира сам извод по релевантните за спора факти въз основа на анализ на доказателствения материал. РУО е направил извод от външна страна за незаконосъобразно изменение на договора за възлагане на обществената поръчка при липса на твърдените от възложителя непредвидени обстоятелства. Това нарушение е квалифицирано като нередност по чл.70, ал.1, т.9 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), за която с административния акт от 29.08.2023 годна на бенефициера ДП НКЖИ е определена финансова корекция по т.23, б.а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. на Наредбата изм. ДВ, бр. 59 от 2024 год., Наредба за посочване на нередности). Липсва формално несъответствие между обективираните от РУО факти и правна квалификация. Размерът на корекцията е определен по диференциалния метод, тъй като това е сумата на твърдяното незаконосъобразното изменение/увеличение на цената на договора с 4 357 500 лева при липса на непредвидени обстоятелства по смисъла на пар.2, т.27 от ДР на ЗОП, които да представляват законосъобразно основание за изменение на цената на договора за възлагане на обществена поръчка 5631/25.01.2017 година между ДП НКЖИ и ЕЖИС-ЕТП-АйСиДжи ДЗЗД. Категорично в случая липсват установявания от първата съдебна инстанция по фактите в частта за твърдяното от РУО нарушение на ЗОП, които да са извършени въз основа на анализ на доказателствата в процедурата по поръчката и тази по определяне на финансовата корекция. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по фактите за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респ. ще ги лиши от същинска касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по обжалване на административния акт. Това налага решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС гр. София, който да се произнесе по оспорването, като изложи мотиви по всички правнорелевантни факти. Съдът следва да установи съответстващата на доказателствата по делото фактическа обстановка, спрямо която да приложи относимата редакция на ЗУСЕФСУ към ДВ бр. 39 от 27.05.2022 г., при посочване на новото му наименование, в сила от 01.07.2022 г. Административният акт не страда от формално изписаните от съда пороци. Дали обаче така твърденяното от РУО нарушение е осъществено, дали процесното споразумение, с което е изменена цената на договора за възлагане на обществената поръчка е при непредвидени обстоятелства по смисъла на пар.2, т.27 от ДР на ЗОП, които да представляват законосъобразно основание за изменение на цената на договора за възлагане на обществена поръчка 5631/25.01.2017 година между ДП НКЖИ и ЕЖИС-ЕТП-АйСиДжи ДЗЗД; дали квалификацията на нарушението съответства на изложените факти, дали квалификацията на нередността е съответна на нарушението са въпроси по съществото на спора, които не са анализирани от административния съд. Това налага решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС гр. София, който да се произнесе по оспорването, като изложи мотиви по всички правнорелевантни факти и обстоятелтва. Претенцията на страните по разноските ще бъде обсъдена от съда при новото разглеждане на спора спрямо изхода му. Воден от гореизложеното и на основание чл. 222, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд