Решение № 14989 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12438/2016 г.

Решение № 14989 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12438/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Макантъни риълти интернешънъл кънстракшън 2" ЕООД - в несъстоятелност гр. С., чрез процесуален представител адв. А., упълномощен от синдика Топчиева, срещу Решение № 5746/29.08.2016 г. по административно дело № 3451/2014 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 291200450/16.08.2013 г., издаден от Р. Г. Т., на длъжност главен инспектор по приходите при Главна дирекция на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители", с който е определен финансовия резултат на дружеството, както следва - за 2007 г. загуба в размер на 3208,82 лв., за 2008 г. загуба в размер на 108424,36 лв., а за 2009 г. определен корпоративен дан размер на 1 119 847,71 лв. и съответните лихви върху тази сума. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Обосновал е доводи за нищожност но ревизионният акт. Намира, че събраните доказателства установяват реалното осъществяване на рекламните и маркетинговите услуги, поради което не е налице отклонение от данъчно облагане. В тези насоки излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на РА. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция" ОДОП" - С., чрез юрк. Кръстева, оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - С. е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт № 291200450/16.08.2013 г., в частта, с която е потвърден с Решение № 330/20.02.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" относно определените задължения по ЗКПО за корпоративен данък за данъчни периоди от 1.01.2007 г. до 31.12.2009 г. За да обоснове преценката си за законосъобразност на РА първоинстанционният съд е съобразил следното фактическа и правна страна: В хода на ревизията органите по приходите са констатирали, че ревизираното дружество е извършвало инвестиционна дейност по изграждане на обекти - ваканционни жилищни комплекси с цел последваща продажба. През 2009 г. данъчнозадълженото лице е отчело административни разходи и разходи за реклама в размер на 9 397 822,73 лв. по сметка 602 - "Разходи за външни услуги", с които е намалило финансовия си резултат за годината по фактури № 1/31.12.2009 г. и № 2/31.12.2009 г., с предмет на доставките "хонорари на посредника съгласно договор", издадени от "ЕМ ЕР АЙ КЪНСТРАКШЪН ИРЛАНДИЯ ЛИМИТИД", Ирландия. Установено е още, че през периода 2007 - 2009 г. по сметка 262 "Дългосрочни вземания и предоставени заеми на нефинансови предприятия" дружеството-жалбоподател е отчело отпуснати заеми на свързани лица. Органите по приходите са приели, че заемните средства са предоставяни при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 16, ал. 2, т. З от ЗКПО, тъй като не са отчетени приходи от лихви по предоставени заеми и увеличение на финансовия резултат на основание чл. 78 ЗКПО с такива приходи от лихви, представляващи пазарната лихва. В хода на съдебното производство е проведена съдебно - икономическа експертиза, която е кредитирана от съда, като решаващият състав е приел, че сделките, по които са отпуснати кредити от търговски банки на МАКАНТЪНИ РИЪЛТИ КЪНСТРАКШЪН 1 ЕООД и МАКАНТЪНИ РИЪЛТИ КЪНСТРАКШЪН 2 ЕООД при еднакъв лихвен процент по договорите съответно от 31.10.2007 г. и 14.11.2007 г. следва да се считат за външни съпоставими сделки, които дават възможност да се приложат двата метода по Наредба Н-9/2006 г. - методите на съпоставимите неконтролирани цени и метода на увеличената стойност. В резултат съдът е изменил ревизионния акт, като е определил финансовия резултат съобразно решението на вещото лице. Посочил е още, че събраните доказателства не установяват извършването на спорната рекламна и посредническа дейност от дружеството - майка, поради което разходите за тях са документално необосновани по смисъла чл. 26, т. 2 ЗКПО. Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. На първо място неоснователни са общите доводи на касатора за нищожност на ревизионния акт. Първоинстанционният съд подробно е изследвал издадените заповед за възлагане на ревизионното производство и ЗВР за удължаване на сроковете за извършване на ревизията, в резултат на което е формиран правилният извод, че са спазени процесуалните разпоредби по издаването на обжалвания РА. На второ място неоснователни са и оплакванията в касационната жалба по отношение на извършеното увеличение на финансовия резултат във връзка с непризнати разходи за услуги по 2 броя фактури с предмет на доставките "хонорари на посредника съгласно договор", издадени от ирландското дружество "ЕМ ЕР АЙ КЪНСТРАКШЪН ИРЛАНДИЯ ЛИМИТИД". И в самата жалба е признато, че в голяма част от разходооправдателните документи, издадени от ирландското дружество, липсва конкретизация. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че липсват конкретни доказателства както за осъществена рекламна дейност, така и за посредническа дейност в полза на дружеството-жалбоподател. Дори и да е извършвана такава дейност, разходите по извършване на същата е следвало да бъдат документално обосновани. В конкретния случай не е доказано реално извършване на конкретните услуги, поради което правилно приходните органи и първоинстанционният съд са приели, че е налице осчетоводяване на несъществуващи разходи, с които неправомерно е бил намален финансовият резултат на дружеството. Правилно с отчетените разходи по двете фактури, издадени от ирландското дружество е увеличен финансовия резултат при жалбоподателя за 2009 г. на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане. В този контекст неоснователни са доводите на касатора за необосновано игнориране на заключенията по проведената СИЕ. Съдът подробно е обсъдил констатациите на вещото лице, в резултат на което мотивирано е приел, че при липсата на разходооправдателни документи за рекламните услуги изводът за законосъобразност на РА в тази му част не се променя. На трето място настоящият касационен състав, въпреки липсата на конкретни касационни оплаквания в тази част, счита първоинстанционното решение за правилно относно извършените корекции на финансовия резултат вследствие на определени приходи от лихви. Съдът обосновано е коригирал размера на следващите се приходи от лихви съобразно установените размери от вещо лице Кузова и правилно е приел, че условията на процесните договори за заем или предоставянето на парични средства без договор са довели до отклонение от данъчно облагане. Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 12 889 лв. Така мотивиран и на основание и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение