Решение № 16040 от 31.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6403/2020 г.
ВАСV отделение31.12.2020 г.докладчик Галина Карагьозова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 221 от 24.02.2020 г., постановено по адм. дело № 1543/2019 г. на Административен съд - София-област, пети състав и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1543/2019 г. на Административен съд - София-област. ОСЪЖДА В. Ц. да заплати на Министерството на земеделието, храните и горите сумата от 270 (двеста и седемдесет) лева разноски за двете съдебни инстанции. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 16040 от 31.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6403/2020 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадeна от министъра на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния му представител юрисконсулт К. Петков, против решение № 221 от 24.02.2020 г., постановено по адм. дело № 1543/2019 г. на Административен съд - София-област (АССО), пети състав, с което е отменено уведомително писмо изх. № 94-1621 от 3.09.2019 г. за сумата над 117. 41 лева, представляваща държавна помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство за кампания 2018 г., за отглежданите 10 500 броя кокошки носачки (в диспозитива на решението е допусната очевидна техническа грешка, тъй като волята на съда, видно от мотивите е формирана за 11 500 броя носачки, независимо че в мотивите се среща и посочване на 10 500 броя носачки) от земеделския производител В. Ц. и съобразно представените фактури. В касационната жалба са развити доводи на първо място за недопустимост на постановеното решение, тъй като оспореното писмо няма белезите на индивидуален административен акт и не обективира волеизявление - изричен отказ, с който да се засягат правата и законните интереси на жалбоподателя. Развити са и доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда относно обстоятелството, че жалбоподателят е подписал заявлението, в което е посочен броя кокошки носачки - 11. 5 броя, според който брой е определена и му е изплатена дължимата държавна помощ, съответно за неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно. Претендира се присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - В. Ц., чрез пълномощника си адв. А. Д., оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а постановеното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за касационното производство, представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд - София-област е образувано по жалба, подадена от В. Ц., против писмо изх. № 94-1621 от 3.09.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, за което се твърди, че обективира отказ за изплащане в пълен размер на държавна помощ под формата на отстъпка върху стойността на акциза за газьола, използван в първичното селскостопанско производство, кампания 2018 г., за отглеждане на 11 500 бр. кокошки носачки и 50 пчелни семейства. Съдът е обсъдил представените по делото доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят е подал заявление с УИН № 23.60.8146/0156831 от 17.09.2018 г., с което е заявил искане за подпомагане под формата на намалена акцизна ставка за газьол, използван в първично селскостопанско производство, като в табличен вид е посочено, че отглежда 11, 5 бр. кокошки и 50 пчелни семейства. В заявлението са описани 12 на брой фактури за закупен газьол. Представени са анкетна карта за регистрация на земеделски производител, от която е видно, че се отглеждат 11 500 бр. кокошки и 50 бр. пчелни семейства, ветеринарно медицински свидетелства № 0001867, № 0001866, № 0001865 и № 0001864 издадени от БАБХ, както и справка от Областна дирекция "Земеделие" от 24.11.2016 г. за притежаваните 11 500 бр. кокошки носачки. Представена е справка за животни в обект № 554882 от 5.02.2019 г., издадена от министерството на земеделието и храните и горите за притежавани 11 500 бр. кокошки носачки и удостоверение за регистрация на животновъден обект № 214/19.10.2015 г., издадено от Областна дирекция по безопасност на храните в уверение на това, че животновъден обект - ферма за птици, предназначена за отглеждане на кокошки носачки, отговаря на ветеринарномедицинските изисквания. Със заявление вх. № 94-1621 от 12.08.2019 г. жалбоподателят е поискал изплащане на сумата, представляваща държавна помощ за гориво за отглеждане на 11 500 бр. кокошки носачки, съгласно глава четвърта "а" от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и Регламент (ЕС) 651/2014 г. на Комисията от 17.06.2014 г., представляваща отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство, във вр. със заявление УИН 23.60.8146/015681 от 17.09.2018 г. и приложените към него доказателства. С уведомително писмо изх. № 94-162183/3.09.2019 г. министъра на земеделието, храните и горите е отговорил, че му е определена държавна помощ за заявения брой животни с УИН 23.60.8146/0156831/17.09.2018 г., в размер на 117, 41 лв., като част от сумата е изплатена през декември 2018 г., а останалата част от 13, 19 лв. през месец януари 2019 г. Посочено е, че механизмът за определяне на размера на държавната помощ е разяснен в писмо изх. № 10-140/1.02.2019 г. като максималната годишна квота от 308, 97 литра е изчислена автоматично от софтуер (модул в ИСАК) на база на площи и животни, съгласно подаденото заявление за държавна помощ и разходни норми. В заявлението за държавна помощ са посочени 11, 5 бр. кокошки носачки и 50 бр. пчелни семейства, като в случай на установени технически грешки, земеделските стопани са имали възможност да направят корекции в периода на прием на документите, който за кампания 2018 г. е бил от 3.09.2018 г. до 21.09.2018 г. В уведомителното писмо, предмет на обжалване не е посочено пред кого и в какъв срок подлежи на обжалване, както и няма данни кога е връчено на жалбоподателя. По делото са представени заповед № РД 09-1071/6.12.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с което утвърдено уведомление за възстановяване на индивидуалните размери на държавната помощ за газьола за първичното селскостопанско производство, както и заповед № РД09-32/18.01.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите за допълване на уведомлението от 6.12.2018 г. При тези данни от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК, приложим в случая, тъй като в оспорения акт не е посочено пред кого и в какъв срок може да бъде обжалван, както и че е неоснователно възражението на ответника, че оспореното писмо не представлява административен акт. В тази връзка съдът е приел, че именно с оспореното уведомителното писмо е изразено волеизявление на административния орган, с което непосредствено се засягат правата и законните интереси на жалбоподателя, тъй като е постановен отказ да се изплати държавна помощ под формата на сумата за подпомагане за изразходван газьол за отглеждане на 11 500 бр. кокошки носачки. Административният орган е приел, че сумата следва да бъде изчислена по отношение 11, 5 кокошки носачки, следователно е налице отказ, с който се засягат права и законни интереси на жалбоподателя. Съдът е приел за неоснователно и възражението на ответника, че със заповеди на министъра на земеделието, храните и горите са определени конкретните количества газьол, които заповеди притежават качеството на индивидуален административен акт, но не са обжалвани от жалбоподателя. Съдът е посочил, че видно от представените заповеди № РД 09-1071/6.12.2018 г. и № РД09-32/18.01.2019 г. се одобрява "някакъв списък" за предоставяне на държавна помощ, но същите не съдържат конкретни характеристики, касаещи отказ за жалбоподателя да му бъде изплатена сумата, съобразно отглежданите от него животни. Липсват данни как тези заповеди са съобщени и станали достояние на жалбоподателя. Същите не представляват индивидуален административен акт, а действие и волеизявление на административния орган по издаване на индивидуалните административни актове съобразно чл. 21, ал. 5 от АПК, като с тези заповеди министърът на земеделието, храните и горите е предприел действия по утвърждаване на размера на индивидуалната държавна помощ по реда на чл. 47а от ЗПЗП. Съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 47б, ал. 5 от ЗПЗП, министърът на земеделието, храните и горите издава заповед за утвърждаване на уведомление за възстановяване на индивидуалните размери на държавната помощ, която съдържа посочените в нормата реквизити, в това число индивидуалния размер на държавна помощ за всеки земеделски стопанин. Посочените данни се съдържат в уведомлението, предмет на оспорване, но не и в сочените от ответника заповеди, поради което жалбата срещу това уведомление е допустима за разглеждане. По същество, съдът е приел, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган по чл. 47б, ал. 5 от ЗПЗП, в предвидената форма, но при неправилно приложение на закона. това е така, тъй като жалбоподателят е регистриран земеделски производител, който е подал заявление с УИН № 23.60.8146/0156831, в което са посочени 11, 5 бр. кокошки носачки. Спорът е дали правилно е изчислена държавната помощ съобразно подаденото заявление или съобразно действително отглежданите от жалбоподателя кокошки носачки. Съгласно разпоредбата на чл. 47г от ЗПЗП, максимално допустимото количество газьол в литри, за което може да се възстанови част от стойността на акциза, се изчислява съобразно Методика за определяне на индивидуалните годишни квоти във връзка с прилагане на схема за държавна помощ "Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство", което се определя въз основа на допустимите за подпомагане площи и/или установените животни. За всеки земеделски стопанин се определя индивидуална годишна квота в литри, която е по-ниската от: 1. максимално допустимото количество газьол по ал. 1, и 2. количеството закупен газьол по фактури, т. е. в чл. 47г от ЗПЗП е предвидено, че отстъпката върху използвания газьол за отглеждане на животните е съобразно броя на установените животни и количеството закупен газьол според представените фактури, а не съобразно заявените в заявлението, което се генерира автоматично от служител в определен за това софтуер. При подаване на заявлението е била допусната грешка от служителката, която е попълвала същото и макар, че заявлението е подписано по-късно от жалбоподателя, доколкото видът и броя на животните се попълват в заявлението автоматично от софтуер и представляват допустимите за подпомагане площи по схемата за единно плащане на площ и установения брой животни по схемите за обвързано подпомагане на животни съобразно Указанията публикувани на интернет страницата на МЗХГ в изпълнение на чл. 47а, ал. 3 от ЗПЗП, то допусната техническа грешка не би могло да се вмени във вина на жалбоподателя. От всички представени към заявлението документи - анкетна карта, ветеринарномедицински свидетелства и справка за дейността на жалбоподателя, издадено от областна дирекция "Земеделие" е видно, че жалбоподателят отглежда не 11, 5 бр. кокошки носачки, а 11 500 броя. Допуснатата техническа грешка е следвало да бъде отстранена от администрацията, а не от жалбоподателя, както му е указано в едно от писмата, описани по-горе. Правомощията и задълженията на министъра в случая е да поддържа актуални регистрите на земеделските производители, да издава ежегодни уведомления по чл. 47б, ал. 5 от ЗПЗП въз основа на данните за земеделските производители и да прецени по-малкия размер по чл. 47г, ал. 3 от ЗПЗП между максимално допустимото количество газьол и количеството закупен газьол по фактури. В случая, министърът не е изпълнил задължението да поддържа актуални регистрите на земеделските производители, тъй като е видно от всички представени по делото доказателства, с чиято информация е разполагал издалият акта, че жалбоподателя е отглеждал не 11, 5 бр. кокошки носачки, а 11 500 броя, поради което и неправилно му е отказана държавната помощ за размера над тази изплатена за 11, 5 бр. кокошки носачки. Министърът формално се е позовал на грешно попълнено заявление от служител в администрацията и вместо на поправи допуснатата техническа грешка е вменил това задължение на жалбоподателя, без да обсъди всички събрани доказателства в съвкупност, както и да вземе предвид възраженията на жалбоподателя, поради което е постановил оспореният административен акт при съществени нарушения на административно производствените правила, съгласно разпоредбата на чл. 35 от АПК. Противното би означавало, че при грешно попълнено заявление, с посочване на по-голям брой животни от действително отглежданите, министърът на земеделието и храните, действащ при условията на обвързана компетентност, да изплаща заявените размери на държавна помощ, които не са дължими, което не съответства на целта на закона. Решаващият съд е приел, че при издаване на административния акт са били налице всички материално правни предпоставки за издаване на уведомление по чл. 47б, ал. 5 от ЗПЗП за определяне на индивидуалния размер на държавната помощ на земеделския стопанин, съобразно установения брой животни по чл. 47г, ал. 1 от ЗПЗП, а не според грешно попълненото заявление от служителя в администрацията, съответно съобразно представените фактури по чл. 47г, ал. 3, т. 2 от ЗПЗП. По тези съображения е приел, че уведомлението на министъра на земеделието, храните и горите, с която е отказано изплащането на държавна помощ за размера над сумата от 117, 41 лв. закупен газьол по фактури, следва да се отмени и е постановил оспорения понастоящем резултат. Така постановеното решение е валидно, но недопустимо, в който смисъл касационната жалба е основателна и следва да бъде обезсилено. Редът и условията за прилагане на процесната Схема за предоставяне на държавна помощ, вписана в регистъра на държавните помощи на Европейския съюз - Схема за държавна помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство е уредена на национално ниви в Глава четвърта "а" от ЗПЗП. Същата е приложима до 31.12.2020 г., при спазване на условията на глава I и чл. 44 от Регламент (ЕС) – 651/2014 г. на Комисията от 17.06.2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора. Съгласно чл. 47а, ал. 1 от ЗПЗП, администратор на схемата за държавна помощ е министърът на земеделието, храните и горите, а съгласно чл. 47а, ал. 4 от ЗПЗП същият утвърждава със заповед Указания за прилагане на схемата за държавна помощ, включително механизма по схемата. Общият размер на държавната помощ се определя със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година и се разпределя на земеделските стопани, въз основа на определената по чл. 47г, ал. 3 от ЗПЗП индивидуална годишна квота. Индивидуалната годишна квота се изчислява съобразно Методика за определяне на индивидуалните годишни квоти, която също се утвърждава със заповед на министъра на земеделието, храните и горите и съобразно която се изчислява максималното допустимо количество газьол в литри, за което може да се възстанови част от стойността на акциза. Индивидуалната годишна квота, съгласно чл. 47г, ал. 3 от ЗПЗП се определя в литри и е по-ниската от: 1. максимално допустимото количество газьол по ал. 1 на същия текст и 2. количеството закупен газьол по фактури. Отстъпката от стойността на акциза на литър закупен газьол се изчислява по формулата в чл. 47е, ал. 1 от ЗПЗП като министърът на земеделието, храните и горите, определя ежегодно със своя заповед размера на отстъпката. Индивидуалният размер на държавната помощ за всеки земеделски стопанин е произведението между отстъпката, определена по реда на чл. 47е, ал. 1 от ЗПЗП и индивидуалната годишна квота, определена по чл. 47г, ал. 3 от ЗПЗП, изчислени съобразно посочените по-горе ред, механизъм и формули. Съгласно чл. 47б, ал. 5, министърът на земеделието, храните и горите издава заповед за утвърждаване на уведомление за възстановяване на индивидуалните размери на държавната помощ. като уведомлението следва да съдържа идентификационните данни за земеделските стопани (пълно наименование/трите имена, ЕИК от ТР/ЕИК по Булстат/ЕГН/ЛНЧ), данни за банковите сметки, по които ще бъдат възстановени сумите и техния титуляр и постоянен адрес на физическите лица или едноличните търговци или адрес на управление на ЮЛ. След определяне на индивидуалния размер на държавната помощ, представляваща частта от стойността на акциза, същата се възстановява от Агенция "Митници", въз основа на заповедта и уведомлението, издадени от министъра на земеделието, храните и горите по чл. 47б, ал. 5 от ЗПЗП. Датата на предоставяне на държавната помощ е датата на издаване на заповедта на министъра на земеделието, храните и горите за утвърждаване на уведомлението по чл. 47б, ал. 5 от ЗПЗП - по аргумент от чл. 47б, ал. 6 от ЗПЗП. От анализа на цитираната нормативна уредба е видно, че административният акт, с който се определя индивидуалния размер на държавната помощ за всеки земеделски стопанин - заявител за изплащане на помощ, е заповедта на министъра на земеделието, храните и горите по чл. 47б, ал. 5 от ЗПЗП, с която се утвърждава уведомлението за възстановяване на индивидуалните размери на държавната помощ. В случая, това са заповедите на министъра на земеделието, храните и горите № РД-09-1071 от 6.12.2018 г. и заповед РД 09-32 от 18.01.2019 г. за допълване на уведомлението, утвърдено със заповед № РД-107! от 6.12.2018 г., в частта относно жалбоподателя. С цитираните заповеди е утвърдено уведомлението по чл. 47б, ал. 5 от ЗПЗП, съответно размера на държавната помощ, в това число и конкретно за жалбоподателя, като е определен размер от 117. 41 лева, които са преведени на два пъти - 104. 22 лева през м. декември 2018 г. и 13. 19 лева през м. януари 2019 г. Посоченото не е спорно, а и се установява от представените по делото цитирани заповеди, приложенията към същите, представляващи извлечения за конкретно за жалбоподателя от приложението с индивидуалните размери на държавната помощ. Видно от подаденото от В. Ц. Уведомление, адресирано до Държавен фонд "Земеделие" от 18.01.2019 г. (препратено по компетентност на министъра на земеделието, храните и горите с писмо на ДФЗ изх. № 02-6500/250 от 24.01.2019 г., заведено в МЗХГ с регистр. № 10-140 от 24.01.2019 г.,) същият е узнал за определения размер на държавната помощ, както и е получил изплатената сума от 104. 22 лева - цитирал е преводното нареждане, като с уведомлението същият е поискал повторно преразглеждане на подадените от него документи и да бъдат изяснени методите, по които се формира стойността на субсидията, която изрично е посочил. В отговор, жалбоподателят е получил писмо изх. № 10-140 от 1.02.2019 г., в което подробно му е разяснен механизма на изчисление на държавната помощ, съгласно ЗПЗП и приетата от министъра на земеделието, храните и горите Методика, като в писмото е посочен размера на определената му и изплатена индивидуална държавна помощ, като са цитирани двата превода за изплащане на сумите. Жалбоподателят не е оспорил пред съда заповедите, от които са възникнали неблагоприятните за него последици. Заповедта, с която министърът определя индивидуалния размер на държавната помощ за всеки заявител се публикува на интернет сайта на МЗХГ, като в случая двете заповеди - основна и допълващата я втора заповед са публикувани на 7.12.2018 г. и 25.01.2019 г., което не е спорно. Приложенията към заповедите, в които се съдържат индивидуалните размери за всеки заявител не се публикуват, тъй като съдържат лични данни - посочените в 47б, ал. 5 от ЗПЗП, в това число ЕГН, данни за банкови сметки и т. н., По делото липсват данни за съобщаването лично на жалбоподателя на приложението към заповедите, в които е посочен определения му индивидуален размер на държавната помощ, но посоченото в случая е ирелевантно, тъй като е относимо към допустимостта на евентуална жалба против неблагоприятните административни актове - заповедите на министъра, но не се отразява на характера на оспореното писмо, прието от съда за индивидуален административен акт. Вместо да оспори актовете, с които са разпоредени засягащите го правни последици относно размера на претендираната държавна помощ, жалбоподателят е подал след значителен период от време - на 12.08.2019 г. ново заявление до министъра на земеделието, храните и горите, в което е поискал да бъде утвърден надлежния размер на помощта под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола по първоначалното му заявление от 17.09.2018 г. и да бъде разпоредено помощта да бъде изплатена по посочената банкова сметка. В отговор е издадено оспореното пред решаващия съд писмо № 94-1621 от 3.09.2019 г., с което още веднъж му е разяснен механизма за определяне на помощта, като е посочено, че същият вече е разясняван и в предходното писмо от 1.02.2019 г. Цитирана е вече определената индивидуална годишна квота, както и размера на държавната помощ, съответно сумите, които са преведени на два пъти. При тези данни, следва изводът, че решаващия съд неправилно е приел оспореното писмо от 3.09.2019 г. за индивидуалния административен акт, от който са засегнати неблагоприятно правата и законните интереси на жалбоподателя. В писмото липсва волеизявление, от което да се пораждат каквито и да са правни последици за жалбоподателя, съответно да засягат неблагоприятно правната му сфера. Засягането на правата му е настъпило от предходните заповеди на министъра на земеделието, храните и горите, с първата от които е одобрено уведомлението за възстановяване на индивидуалните размери на държавната помощ, съответно заповедта за допълването му и приложенията към същите, съдържащи индивидуалния размер на държавната помощ поотделно за всеки заявител, в това число и за жалбоподателя. Необоснован е изводът на съда, че оспореното писмо обективира отказ да се изплати държавна помощ под формата на сумата за подпомагане за изразходван газьол за отглеждане на 11 500 бр. кокошки носачки. Видно от съдържанието на писмото никъде в него не се съдържа каквато и да е разпоредителна част или друга форма на отказ. Същото има уведомителен характер, като е преразказана фактологията по определяне на държавната помощ, както и е напомнено, че механизмът за определяне на размера вече е разяснен в предходно писмо. Във връзка с разяснението за механизма на изчисление е посочено, че конкретният размер е определен на базата на данните в заявлението за държавна помощ - това от 17.09.2018 г., в което жалбоподателят е посочил 11. 5 бр. кокошки, съответно е напомнена и възможността за коригиране на технически грешки, но само в периода на прием на заявленията за кампания 2018 г. - от 3.09.2018 г. до 21.09.2018 г. Изрично е посочено, че помощта вече е определена в размер на 117. 41 лева, която сума е и изплатена на цитираните дати, т. е. писмото не разпорежда последици, а препраща към вече настъпилите от предходните заповеди последици. Посочено е и че е последвало изпълнение на разпореденото със заповедите на министъра - изплащане на сумата на държавната помощ. Необоснован с оглед данните по делото и законовите разпоредби е и изводът на съда, че със заповедите на министъра за утвърждаване на уведомлението - № РД09-1071/6.12.2018 г. и № РД09-32/18.01.2019 г. се одобрява "някакъв списък" за предоставяне на държавна помощ, но той не съдържа конкретни характеристики, касаещи отказ за жалбоподателя да му бъде изплатена сумата, съобразно отглежданите от него животни. Противно на приетото, видно от съдържанието на заповедите - № РД09-1071/6.12.2018 г. и № РД09-32/18.01.2019 г. същите напълно отговарят по съдържание на актове по смисъла на чл. 47б, ал. 5 от ЗПЗП, като по делото са приложени и приложенията към тях, представляващи извлечения към заповедите, които касаят само жалбоподателя и съдържат всички изискуеми от нормата на чл. 47б, ал. 5, изр. второ от ЗПЗП данни - трите имена, ЕГН, данни за банковите сметки, по които ще бъдат възстановени сумите и техния титуляр и постоянен адрес на физическото лице, както и размера на самите суми. Следователно не може да бъде споделен изводът на решаващия съд, че заповедите на министъра не представляват административен акт, а действие и волеизявление на административния орган по издаване на индивидуален административен акт, като с тези заповеди министърът на земеделието, храните и горите е предприел действия по утвърждаване на размера на индивидуалната държавна помощ по реда на чл. 47а от ЗПЗП. Нормата на чл. 47а от ЗПЗП разписва в ал. 5 правомощие на министъра да утвърждава със своя заповед Указания за прилагане на схемата за държавна помощ, включително механизма на същата. Същият е утвърдил такива указания, приети по т. 2 от заседанието на УС на ДФЗ на 12.07.2018 г., които са за конкретната кампания за 2018 г. и имат характеристиката на общ административен акт. Индивидуалните размери на определената държавна помощ обаче се определят именно със заповедта за утвърждаване на уведомлението за възстановяване на индивидуалните размери, която има характеристиката на индивидуален административен акт и е актът, който може да бъде предмет на съдебен контрол, при неблагоприятно засягане на своя адресат, както е в случая. Без подкрепа в данните по делото, първоинстанционният съд е приел, че данните по чл. 47б, ал. 5 от ЗПЗП се съдържат в оспореното писмо, а не в заповедите на министъра, с които е утвърдено уведомлението и неговото допълване относно жалбоподателя, съответно е приел, че жалбата против уведомителното писмо № 94-1621 от 3.09.2019 г. е процесуално допустима, тъй като писмото обективира изричен отказ. Освен това, съставът на АССО не е отчел, че оспореното писмо е отговор на искане, обективирано в заявление на жалбоподателя от 12.08.2019 г., а не е отказ по заявлението му за държавна помощ от 17.09.2018 г., по което вече има произнасяне. Вярно е, че искането от 12.08.2019 г. по същество повтаря заявлението от 17.09.2018 г., но това не променя характера на оспореното писмо, което не обективира отказ, а дава информация за вече изплатените на основание предходното произнасяне на министъра на земеделието, храните и горите суми и механизма на определянето им. Оспореното писмо няма белезите на индивидуален административен акт, съответно неправилно е прието, че може да бъде годен предмет на съдебен контрол. Решаващият съд се е произнесъл по недопустима жалба, съответно постановеното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. За пълнота в изложението, следва да се посочи, че чрез уважаване на жалбата против оспореното от жалбоподателя писмо всъщност не се постига и целения от него правен резултат - заличаване на неблагоприятните последици за него, като се постигне ново позитивно произнасяне за пълния претендиран размер на държавната помощ. На първо място, съдът не е постановил в решението си диспозитив за връщане на делото за ново произнасяне от компетентния орган, като в тази част не е постъпила касационна жалба от първоначалния жалбоподател, не е направено и искане за допълване на решението в този смисъл в срока по чл. 176 от АПК. На второ място и след отмяната на оспореното писмо с решението на първоинстанционния съд, в правния мир продължават да съществуват двете заповеди на министъра, от които са породени неблагоприятните правни последици, с които е определен размера на държавната помощ, които са и изпълнени. По изложените съображения, касационната жалба е основателна по оплакването за порок на решението по чл. 209, т. 2 от АПК, като същото на основание чл. 221, ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилено и да бъде прекратено производството пред АССО като недопустимо - образувано по недопустима жалба, насочена против акт, който не подлежи на оспорване - чл. 159, т. 1 от АПК, тъй като не притежава белезите на индивидуален административен акт. С оглед изхода на спора е основателна претенцията на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, възлизащи на 270 лева общо, от които 70 лева заплатена държавна такса за касационното производство, видно от платежно нареждане и по 100 лева за всяка инстанция за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,