Решение № 9000 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1804/2010 г.

Решение № 9000 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1804/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Васко Апостолов Апостолов, в качеството му на директор на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, срещу решение № 1636 от 7.12.2009 г. по адм. дело № 1276 по описа за 2008 г. на Административния съд - Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - "Паркинги и гаражи" ООД, гр. Велинград, оспорва същата като неоснователна чрез депозирана писмена защита по пощата от адв. Николай Бангеев, процесуален представител на Иван Атанасов, управител на дружеството. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наваденото отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил РА № 1032 от 17.03.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пазарджик, потвърден в обжалваната част с решение № 415 от 2.06.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС (отм.) за ревизирани периоди м. 07.2003 г., м. 01.-м. 10.2004 г. и по ЗДДС за ревизирани периоди 1.04.-31.07.2007 г., като за данъчен период м. януари 2004 г. му е отказано право на данъчен кредит по фактура № 180 от 30.01.2004 г., издадена от "Елихарт" ЕООД, с предмет "аванс по договор" в размер на 39 950.00 лв., на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.) и е начислена лихва за забава. В мотивите на съдебното решение е обсъдена подробно фактическата страна по спора, събраните по делото доказателства, възраженията на ревизираното дружество - жалбоподател. Обосновал е преценка за нищожност на РА в частта относно посочения данъчен период, понеже по делото е представен ДАПВ № Б-745 от 11.02.2004 г. на данъчен орган при ТДД - гр. Пазарджик, влязъл в сила. С него е извършено прихващане на деклариран резултат за периода ДДС за възстановяване в размер на 40 920.65 лв. с изискуеми данъчни задължения, възникнали до датата на подаване на справката-декларация в този размер, съгласно чл. 77, ал. 1, т. 1 от ЗДДС (отм.). Изложил е подробни и аргументирани изводи. Настоящият съдебен състав намира, че тази касационна жалба е неоснователна. Установената съдебна практика по спорове при същата фактическа обстановка, но при действието на ДПК (отм.) приема, че актът за прихващане и възстановяване е акт по смисъла на чл. 26 от ДПК (отм.) и при влязъл в сила такъв, изменението на установените с такъв акт данъчни задължения следва да се извърши с ДРА, издаден при условията на чл. 115 и по реда на чл. 116 от ДПК (отм.). В редакция на чл. 133 от ДОПК, която се явява приложима в случая, и която урежда изменение на установени данъчни задължения, изрично е записано, че такива следва да се считат само тези, установени с влязъл в сила ревизионен акт. Във връзка с това отново подлежи на тълкуване характера на АПВ и доколко установените с такъв влязъл в сила акт права, могат да бъдат отново предмет на ревизия. И при действието на ДОПК (до изменението в чл. 129, ал. 3 от ДОПК, обн. в ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г.) при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване, който се отнася за същия данъчен период и от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. Според последната цитирана разпоредба от ДОПК, единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. След като в случая заповедта за възлагане на ревизията, а именно № 787 от 10.09.2007 г. е издадена от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, издаденият РА е нищожен. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. За точност на изложението следва да се има предвид, че потвърдителното решение по повод обжалвания ревизионен акт при това положение се явява незаконосъобразно. При този изход от спора на страните не се следват съдебни разноски. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение