Решение № 10333 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6701/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на „Строително предприемачески холдинг“ ЕООД гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение № 15939/24.04.2026г., постановено по адм. дело № 11716/2025г. на Административен съд – София-град, което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение Р-436/09.10.2025г./32-306507, издадено от зам. директора на Агенция „Митници“, в частта в която е отказано освобождаване от вносни мита и ДДС на стока № 2 по МД MRN 23BG005807226240R2, „Хидравличен чук за багер – Globram RM“ – 1бр. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, като постановен при нарушаване на материалния закон и е необоснован - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място се сочи, че неправилно съдът не е прогласил за нищожно решението, като издадено от некомпетентен орган, тъй като липсват доказателства зам. директора на Агенция „Митници“ да има правомощия за това. На второ място се счита, че неправилно съдът е отхвърлил жалбата, тъй като са налице предпоставките на чл. 203, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, като стоката която е била изнесена първоначално от територията на Съюза, съвпада изцяло с тази която е върната в нея, като грешката е техническа и касае обозначението на стоката, но то се отнася за стока № 1, а не № 2 в процесната МД. Съдът не е съобразил този факт и е постановил неправилен акт. По подробно развити доводи в касационната жалба се моли за отмяна на решението на АССГ и за отмяна на процесния акт в оспорваната му част. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – Заместник директор на Агенция „Митници“, чрез процесуален представител в депозиран по делото писмен отговор, излага подробни доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София-град е било решение № Р-436/09.10.2025г./32-306507, издадено от зам. директора на Агенция „Митници“, в частта в която е отказано освобождаване от вносни мита и ДДС на стока № 2 по МД MRN 23BG005807226240R2, „Хидравличен чук за багер – Globram RM“ – 1бр. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че от "Строително-предприемачески холдинг" ЕООД на 11.08.2023г., е подадена МД за реимпорт с едновременно допускане за свободно обращение и освобождаване от потребление на стоки с MRN 23BG005807226240R2, с описание на стоката под № 2 „Хидравличен чук за багер – Globram RM“ 1бр. След извършена проверка от митническите органи е съставен Протокол № 23BG5807M029837/12.08.2023г., видно от която за стока № 2 е установено, че не съответства на декларираната такава, тъй като е нанесена маркировка „Volvo SE2400500“, а не както е декларирано „Globram RM“. Органа е приел, че относно стока № 2 от процесната МД при събраните доказателства не се установява идентичност между изнесената стока и тази, представена за проверка. От представените от страна на дружеството документи се установява, че изнесената стока се идентифицира като „Хидравличен чук за багер – Globram RM“, а действително представената стока за внос е „Хидравличен чук за багер – Volvo SE2400500“. С оглед на горното и на основание чл. 22 вр. чл. 203, § 1, § 2, § 5 и § 6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 и чл. 19, ал. 2, т. 15 от ЗМ е издадено и процесното оспорено частично решение. Съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, предвид нормата на чл. 19, ал. 2, т. 15 от ЗМ и представената Заповед № ЗАМ – 1030832-945120/24.07.2024г., на директора на Агенция „Митници“ оправомощаваща зам. директора да издава решения за освобождаване от мита при реимпорт на върнати стоки. За да отхвърли жалбата съдът подробно е анализирал нормата на чл. 203, § 1 от Регламента и събраните доказателства, като изцяло е споделил мотивите на административния орган за липсата на идентичност между изнасената по-рано и впоследствие отново внесена стока. В тежест на дружеството е било да докаже по несъмнен начин, че върната стока е изцяло идентична с тази която е била изнесена, като доказателства в тази насока не са ангажирани. Отхвърлено е становището, че се касае за допусната техническа грешка при износа, тъй като също не са представени доказателства в подкрепа на тази теза. Решението е правилно. Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК /в сила от 01.01.2019 г. / препраща към тях. Издадения и оспорен административен акт не е нищожен и е издаден от компетентен орган. Нормата на чл. 19, ал. 2, т. 15 от ЗМ гласи, че за целите на прилагане на чл. 22 от Регламент (ЕС) № 952/2013 директорът на Агенция "Митници" или оправомощено от него лице издава по заявления решение за освобождаване от мита при реимпорт на върнати стоки след изтичане на тригодишния срок по чл. 203, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В конкретния случай решението е издадено от зам. директора на Агенция „Митници“, но последния е редовно оправомощен да извършва функциите по горния текст от закона въз основа на Заповед № ЗАМ – 1030832-945120/24.07.2024г., т. 1.14. Именно с това оправомощаване се легализира и компетентността на органа издал процесния акт, поради което последния не е нищожен. Разпоредбата на чл. 203, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 гласи, че несъюзни стоки, които, след като са били първоначално изнесени като съюзни стоки извън митническата територия на Съюза, са върнати в нея и декларирани за допускане за свободно обращение в рамките на срок от три години, се освобождават от вносни мита по заявление на заинтересованото лице. За да са налице предпоставките на този текст от съюзното право следва да се установи идентитет между изнесената от съюзните граници стока и впоследствие нейния реимпорт. В конкретния случай както подробно е посочил и първоинстанционния съд такъв липсва, с оглед събраните доказателства и съставения Протокол за митническа проверка № 23BG5807M029837/12.08.2023г. касатора не сочи доказателства оборващи констатациите в протокола т.е. че е налице идентичност между изнесената и впоследствие внесена стока, както и не сочи доказателства за наличие на допусната техническа грешка в износната декларация, която да рефлектира върху идентичността на внесената стока. Неоснователно е и касационното възражение, че административния акт не отговаря на дадените задължителни указания при първоначалната му отмяна от АССГ с решение № 3406/03.02.2025г., по дело № 4646/2024г. на АССГ. Органа е изпълнил дадените задължителни указания, като обсъдил обясненията на търговеца, посочил е какви факти е приел за установени и въз основа на тях е извел и правните си изводи, които са подведени под съответните регламентиращи материално-правни норми. Като е достигнал до същите правни изводи и е отхвърлил оспорването, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора в полза на ответникът се следват разноски на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 102.26 евро (200.00 лв), юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,