Решение № 9051 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 329/2012 г.

Решение № 9051 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 329/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Русе, против решение № 15 от 24.11.2011 г. по адм. дело № 334 по описа за 2011 г. на Административен съд - Русе, с което е отменена издадената от касатора заповед № РД-09-478/9.06.2011 г. за прекратяване на основание чл. 88, ал. 1, т. 3 от НРД МД 2011 г. без предизвестие на договор № 180331/1.02.2011 г. със "СМДЛ Био-тест", гр. Русе, за оказване на медико-диагностична дейност. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост, неправилно прилагане на чл. 88, ал. 1, т. 3 и чл. 108, т. 11 от НРД МД 2011 г., на чл. 59, ал. 8 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и на Медицински стандарт "Клинична лаборатория", утвърден с Наредба № 35 от 6.08.2010 г. Ответникът "СМДЛ Био-Тест" ЕООД, гр. Русе, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за обоснованост и правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Русе е заповед № РД-09-478 от 9.06.2011 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Русе, потвърдена със заповед № РД-09-298 от 8.07.2011 г. на Управителя на Националната здравно- осигурителна каса (НЗОК), с която сключеният със "Самостоятелна медико- диагностична лаборатория Био-Тест" ЕООД, гр. Русе, договор № 180331 от 1.02.2011 г. за оказване на медико-диагностична дейност през 2011 г. е прекратен без предизвестие на основание чл. 88, ал. 1, т. 3 от НРД МД 2011 г.: изпълнителят не притежава сертификат за преминал контролен цикъл и участие в национална или чуждестранна нетърговска система за външна оценка на качеството по програма "Имунохимия", което е задължително за специализирано изследване с код 01.38 - CRP (С-реактивен протеин) съгласно Приложение № 2 от Наредба № 40 от 24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. За да постанови решението си, Административен съд - Русе е обосновал правилния извод за издаване на оспорения административен акт при допуснато нарушение на административнопроизводственото правило по чл. 26 от АПК и неправилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 59, ал. 8 от ЗЗО. Предвид обстоятелството, че лабораторията не е притежавала сертификат по програма "Имунохимия" и при сключването на договора на 1.02.2011 г., съдът законосъобразно е приел, че преди издаване на оспорената заповед РЗОК - Русе е била длъжна на основание чл. 59, ал. 8 от ЗЗО да уведоми изпълнителя за необходимостта от набавяне на сертификат в определен срок с оглед препоръката на Управителя на НЗОК в писмо № 20-00-28/10.02.2011 г. Съдът се е позовал на писмо вх. № 22-00-11/1.02.2011 г., с което Дружеството по клинична лаборатория е изразило становище при сключване на договори за 2011 г. да не се изисква сертификат за участие в НСВОК за CRP по програма "Имунохимия". Посочено е, че сертификатите ще бъдат издавани от НСВОК два пъти годишно /през м. май и м. ноември/. РЗОК - Русе като възложител е приела, че сертификатът не е необходим за сключване на договор и не е уведомила лабораторията - изпълнител, че следва да го представи в определен срок като условие за продължаване на договора до края на 2011 г. Изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на чл. 88, ал. 1, т. 3 и чл. 108, т. 11 от НРД МД 2011 г., на чл. 59, ал. 8 от ЗЗО и на Медицински стандарт "Клинична лаборатория", утвърден с Наредба № 35 от 6.08.2010 г., са неоснователни. Разпоредбата на чл. 88, ал. 1, т. 3 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2011 г. (НРД 2011 г. - отм.) предвижда основание за едностранно прекратяване без предизвестие от страна на НЗОК на договора с изпълнител на медицинска помощ в случай, че изпълнителят не отговаря на условията за извършване на съответната дейност, установени в нормативен акт или НРД. В разглеждания случай от съществено значение е обстоятелството, че притежаването на сертификат за преминал контролен цикъл и участие в национална система за външна оценка на качеството (НСВОК) по програма "Имунохимия", което е задължително за специализирано изследване с код 01.38 - CRP (С-реактивен протеин), по преценка на възложителя НЗОК е било елиминирано при сключването на договорите с медико-диагностичните лаборатории за 2011 г. Независимо от въведеното през 2011 г. нормативно изискване в този смисъл съгласно Наредба № 35 от 6.08.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Клинична лаборатория" (ДВ, бр. 66 от 24.08.2010 г., изм. и доп., бр. 92 от 23.11.2010 г.) Националната здравноосигурителна каса е дала указание към РЗОК да не изискват сертификата и отсъствието му да не е пречка при договарянето с лечебните заведения за 2011 г. На основание чл. 59, ал. 3 от ЗЗО сключените договори между НЗОК и лечебните заведения имат сила за срока на действие на НРД до приемането на нов или при промяна на действащия НРД. След като липсва договорна клауза, изискваща представяне на упоменатия сертификат до 1.06.2011 г. като условие за действие на договора до края на годината и изпълнителят не е бил уведомен по друг начин за задължението да се снабди със сертификата в посочен срок, РЗОК - Русе е била длъжна на основание чл. 59, ал. 8 от ЗЗО да предостави информация за промяната в изискването и да даде необходимите указания за изпълнението му. По делото са налице данни, че "СМДЛ Био-Тест" ЕООД е заявила участие в Националната система за външна оценка на качеството по програма "Имунохимия" за получаване на сертификат през м. ноември 2011 г. Оспорената заповед е издадена в нарушение на процесуалния и материалния закон и като я е отменил, Административен съд - Русе е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски за касационното производство в размер на 350 лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,