Решение № 5322 от 23.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13094/2008 г.

Решение № 5322 от 23.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13094/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Игал Бони и Яир Бон, против решението постановено в открито съдебно заседание на 13.06.2008 г. по адм. д. № 04152/2006 г. на Софийски градски съд, АО като неправилно поради съществени процесуални нарушения. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е основателна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 193 ГПК (отм.) във връзка с чл. 45 ЗАП (отм.), съдът не е уважил молбата на жалбоподателите за допълване на своето си решение от 15.10.2007 г. по същото дело по изложени съображения, че не са събирани от съда доказателства за произнасяне по същество на спора по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ, поради което съдът не е изложил и мотиви. Решението е постановено при съществени процесуални нарушения. С решението си от 15.10.2007 г., чието допълване е поискано по реда на чл. 193 ГПК (отм.), съдът в производство по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ по жалба на Яир Бон и Игал Бони е отменил като незаконосъобразен отказа на зам. областния управител на област - София-град, обективиран в писмо с рег. № РД-97-00-5031/29.05.2003 г., да се произнесе по искането на жалбоподателите с вх. № РД-97-00-5031/13.11.1998 г. за претендирано обезщетение по ЗОСОИ . Според разпоредбата на чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ при уважаване на отхвърленото искане съдът назначава експертиза и решава окончателно претенцията. Съдът съгласно тази императивна норма не може да връща искането за ново или допълнително разглеждане от органа по чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ. Той е длъжен да го реши окончателно. Да се твърди обратното означава да се санкционира отказ от правосъдие. В разглеждания случай съдът с първоначалното си решение от 15.10.2007 г. е отменил изричния отказ на областния управител да се произнесе по искането за обезщетяване по ЗОСОИ , но не се е произнесъл по съществото на спора както го задължава императивната разпоредба на чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ. Вместо да отстрани допуснатото съществено процесуално нарушение като допълни по молбата на жалбоподателите същото решение съдът е приел, че тя е неоснователна по съображения, че не е събрал доказателства, т. е. позовавайки се на допуснато от него съществено процесуално нарушение. По изложените съображения обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане съгласно чл. 222, ал. 1, т. 1 АПК. При новото разглеждане на делото следва да се съберат доказателства относно правнорелевантните за спора по същество факти, а именно: за правоимащите лица, за отчужденото имущество, подлежащо на обезщетяване, редът по който е одържавено и начина на обезщетяване. Водим от горното Върховният административен съд - III отделение,