Решение № 17089 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2053/2011 г.

Решение № 17089 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2053/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Пламен Владимиров Иванов от гр. Стара Загора срещу решение № 431 от 3.01.2011 г. по адм. д. № 531/2010 г. на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 2008004449/11.06.2008 г. на директора на ОДП Стара Загора (сега ОДМВР) за наложена принудителна административна мярка по чл. 76, т. 3 от ЗБДС (сега ЗБЛД) временно ограничение за напускане на страната и отказ за издаване на паспорт, считано от датата на издаване на заповедта до отпадане на основанието. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, с оглед изводите на съда за приложимост на разпоредбата на чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД, като непротиворечаща на разпоредбите на чл. 27, § 1 от директива 2004/38/ЕО. Счита се, че налагането на принудителната административна мярка нарушава принципа на пропорционалността, на изискването да се гарантира осъществяването на преследваната цел, без да се надхвърля необходимото за нейното постигане и да се прилага ограничение, основано на личното поведение на лицето, а не по съображения за обща превенция. Ответникът не е взел становище по жалбата. Прокурорът дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. От фактическа страна, съдът е установил, че Пламен Иванов е длъжник по изпълнително дело, с взискател физическо лице, образувано по издаден изпълнителен лист въз основа на влязъл в сила съдебен акт по наказателно дело от общ характер и частният съдебен изпълнител е направил искане до директора на ОДП Стара Загора да наложи принудителна административна мярка по чл. 76, т. 3 от ЗБДС (сега ЗБЛД), в което е посочил, че личното имущество на длъжника не покрива задължението към взискателя и не е представено надлежно обезпечение. За да отхвърли подадената жалба, съдът е изложил мотиви, че са налице визираните в хипотезата на правната норма предпоставки - парично задължение към физическо лице в големи размери по смисъла на § 1, т. 5 от ЗБДС (сега ЗБЛД), установено по съдебен ред и не е налице надлежно обезпечение. За неоснователни са приети възраженията за нарушаване на нормите на Директива 2004/38/ЕО. Решението следва да се отмени като неправилно по няколко съображения. Неправилно е прието, че преценката по целесъобразност, която прави административния орган при условията на оперативна самостоятелност не подлежи на съдебен контрол. Съгласно изискванията на чл. 169 АПК, съдът следва да провери спазването на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Съгласно тълкувателно решение № 2 от 22.03.2011 г. на ВАС, заповедта, с която се прилага принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната" на основание чл. 75, т. 6 от Закона за българските документи за самоличност (чл. 76, т. 3 отм.) подлежи на отмяна от съда, когато противоречи на Директива 2004/38/ЕО. С чл. 27, § 1 от директивата се допуска единственото ограничение на свободата на движение на гражданите на ЕС и то е от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. Изрично е забранено позоваването на такива съображения за икономически цели. Освен това, мерките, предприети от съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, трябва да са в съответствие с принципа на пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице. От своя страна, личното поведение на лицето трябва да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото. Не се приемат мотиви, които са изолирани от конкретния случай и които се опират на съображения за обща превенция. Видно от текста на чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБДС последствие чл. 75, т. 6 ЗБЛД, обявена за противоконституционна с решение на КС № 2/31.03.2011 г. по к. д. № 2/2011 г.), въведената от българския законодател мярка не отговаря на допустимите от общностния акт ограничения. Тя налага ограничение на свободата на движение на основание, непредвидено в Договора за функциониране на Европейския съюз и в актовете по прилагането му. Частният финансов интерес, в чиято защита е установена мярката, не може да покрие съдържанието на понятието обществен ред или обществена сигурност, както правилно е посочил съдът. Наред с това, в противоречие с изискванията и гаранциите на общностния акт при прилагане на ограниченията на правото на свободно движение, националната норма, респективно - издадената въз основа на нея заповед, не отговаря на изискването на директивата за цел, пропорционалност и налагане на ограничение с оглед на личността. Установявайки факта на неплатените и необезпечени задължения, административният орган, би могъл да наложи ограничение на свободата на движение на българския гражданин, ако беше преценил, че той, с това си задължение, представлява действителна, сериозна и реална заплаха за националната сигурност или за обществения ред. Независимо от установеното по административната преписка, че част от задълженията произхождат от изпълнителни листове, издадени по наказателно дело от общ характер, липсват мотиви от страна на органа относно пропорционалността на наложеното ограничение с оглед поведението на касатора, както и за това, че с наложеното ограничение ще бъде постигната легитимната цел - събиране на дължимите задължения, което налага отмяна на издадената заповед. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, Върховният административен съд, Седмо отделение,