Решение № 11858 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4849/2018 г.

Решение № 11858 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4849/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 211 от ЗМВР. Образувано е по жалба на С. Димитров, чрез пълномощника му адв. Йорданов срещу заповед № 8121 К-1292 от 22.02.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която на осн. чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в Министерство на вътрешните работи на държавен служител в ОДМВР – Търговище. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразноост на обжалвания от него административен акт. Сочи, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР – в заповедта не са ясно формулирани фактическите и правните основания за издаване на заповедта, както и че наказващият орган не е изпълнил задължението си за разкриване на обективната истина по случая, с оглед правилото на чл. 206, ал. 3 от ЗМВР и чл. 207, ал. 3 от същия закон. Също така е изложил доводи за неизпълнение на изискванията по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР – не е преценено нито едно от обстоятелствата, посочени в същата правна норма, включително и кадровата справка на жалбоподателя. Моли за отмяната й и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски по делото. Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез пълномощника си главен юрисконсулт Д. Йовчева, оспорва жалбата, като неоснователна. Излага подробни съображения в писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразно депозирания списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо, като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на оспорване административен акт, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване е заповед № 8121 К-7864 от 2.02.2018 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на осн. чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, чл. 204, т. 1 от същия закон и чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР – деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение в Министерство на вътрешните работи на инспектор С. Димитров – полицейски инспектор V степен (ТП) в група "Охранителна полиция" към Районно управление (РУ) – Омуртаг при ОДМВР – Търговище. Връчена е лично на държавния служител на 26 февруари 2018 г., в 15. 05 часа. По делото са приети писмени доказателства, установяващи факти, обективирани със заповед № 8121 К-7864 от 02 ноември 2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която е образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя по предложение № 363 р-18387 от 23 октомври 2017 г. на директора на ОДМВР – Търговище като същата е връчена лично на лицето на 03 ноември 2017 г., в 10. 30 часа. По безспорен начин е установено, че в периода от 04 юли 2017 г. до 20 септември 2017 г., инспектор Димитров е извършил дисциплинарно нарушение, с оглед следните факти и обстоятелства, приети от дисциплинарно наказващия орган: полицейският служител е узнал от И. Асенов за осъществената подготовка и предприетите действия по извършване на престъпление от общ характер – използване на неистински официален документ, полско СУМПС, издадено на името на Асенов. Вместо да предприеме действия за предотвратяване на престъплението, служителят е обещал на другото лице, като използва възможностите си на полицейски служител в МВР, да провери в информационните фондове на МВР полско СУМПС, издадено на името и с данните на Асенов и да му помогне за подмяна на същото с българско такова. Деянието му е довело до загубване доверие в полицейската институция С обобщена справка № 363 р-21913 от 19 декември 2017 г., държавният служител е запознат лично срещу подпис на 201 декември 2017 г., в 10. 50 часа, като му е била връчена покана за това с № 363 р-21915 от 19 декември 2017 г. и е съставен протокол № 363 р-21983 от 20 декември 2017 г. В срока по чл. 207, ал. 10 от ЗМВР дисциплинарното производство е приключило с изготвено становище № 363 р-22380 от 28 декември 2017 г. до дисциплинарнонаказващия орган за наличие за основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на С. Димитров като са взети предвид подадените от служителя допълнителни възражения, но са приети за неоснователни. Приложена е кадрова справка № 363 р-21256 от 11 декември 2017 г. на служителя, приета от министъра на вътрешните работи, чрез полагане на подпис върху нея на 22 февруари 2018 г. Деянието на Димитров е довело до загубване на доверие в полицейската институция, станало е достояние и на други лица извън МВР (прокурори и следователи от Окръжна прокуратура – Търговище, ОСлО – Търговище, И. Асенов, Г. Хабилова и М. Грънчаров), с което е уронен авторитета и престижа на МВР. При така събраните доказателства и установените въз основа на тях факти, настоящият тричленен състав при пето отделение, намира следното: С оглед нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК. С оглед на посоченото, настоящият съдебен състав счита, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – по арг. на чл. 227 от ЗМВР, във връзка с чл. 158, т. 2 от същия и в законовите му правомощия е да прекратява със заповед служебните правоотношения на държавните служители от МВР, заемащи изпълнителски длъжности В разглеждания случай, С. Димитров е полицейски инспектор V степен (ТП) в група "Охранителна полиция" към Районно управление (РУ) – Омуртаг при ОДМВР – Търговище, заема изпълнителска длъжност в органите на МВР, а образуваното дисциплинарно производство е за установяване на тежко дисциплинарно нарушение, за което е предвидено дисциплинарно наказание "уволнение", предвидено с нормата на чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Ето защо, от компетентността на министъра на вътрешните работи е да издаде заповед, със съдържанието на оспорената. Същата е съставена е в задължителната писмена форма по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като съдържа и задължителните реквизити – кой е извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва административният акт. При издаване на заповедта са спазени и общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59 от АПК – посочен е издателят на акта, неговият адресат, фактическите и правни основания за издаването й, разпоредителната част, както и е указан редът за нейното обжалване. Със заповедта за образуване на дисциплинарното производство Димитров е запознат лично на 03 ноември 2017 г., в 10. 30 часа, като по този начин му е осигурена възможност да упражни правата, предвидени в чл. 207, ал. 8 от ЗМВР. Спазени са изискванията и на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, като служителят е бил поканен да даде обяснения след запознаване с обобщената справка и становището на разследващата комисия. Липсват данни от страна на жалбоподателя да са направени искания за събиране на доказателства. Следователно съдът намира, че от начина, по който е проведено процесното дисциплинарно производство, не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, а му е гарантирано пълно и всеобхватно изследване на доказателствата от значение за обективното и всестранно изясняване на фактическата обстановка. Следователно оспореният административен акт е издаден в законоустановената форма, съответен е на събраните по делото доказателства и е в съответствие с административнопроизводствените правила. Настоящият съдебен състав намира, че заповедта е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби. В дисциплинарното производство са събрани доказателства, от които се установява, извършеното от жалбоподателя нарушение. Административнонаказващият орган е квалифицирал деянието в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и не е допуснал нарушение на материалния закон. При издаване на оспорената заповед не се установява и противоречие с целта на закона. В чл. 194, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни наказания. При определяне наказанието са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелства, при които е извършено и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. С оглед изложеното, настоящият тричленен състав счита, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, след провеждане на регламентираното в специалния закон производство, в съответствие с регулиращите материалноправни норми, като е съобразена и с целта на закона. Предвид това жалбата на С. Димитров срещу заповедта за наложеното му на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение в Министерство на вътрешните работи като държавен служител в ОДМВР – Търговище, следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. При този изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, с оглед препращащата норма на чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ на Министерство на вътрешните работи следва да се присъди сумата от 200, 00 лв. (двеста лева). Посочената сума следва да се възложи в тежест на жалбоподателя С. Димитров. По изложените съображения и на осн. чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховния административен съд, Пето отделение