Решение № 14566 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1792/2009 г.

Решение № 14566 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1792/2009 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Лилян Станков Иванов от с. Бисер, Хасковска област, срещу Решение № 857 на Министерския съвет на Република България от 30.12.2008 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска/ гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на община Харманли, обнародвано в ДВ, бр. 5 от 20.01.2009 г., в частта, с която е определено обезщетение за отчуждена част в размер на 1, 244 дка от ПИ с идентификатор 04128.035.012, находящ се в местността "Овакър", землището на с. Бисер. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение на МС в частта му, определяща дължимото парично обезщетение за отчуждената площ, и се прави искане за определяне на по-висок размер на обезщетението. Ответникът по делото - Министерският съвет на РБ, и заинтересованите страни - министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министърът на финансите, министърът на регионалното развитие и благоустройството и Национална компания "Железопътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители изразяват становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която административният акт в обжалваната му част е неблагоприятен, и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: В процедура по чл. 34а, ал. 1 във връзка с чл. 34б от ЗДС с обжалваното решение на МС за държавна нужда - изграждането на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на линията Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизирането на трасето за скорост 160 км/ч", е била отчуждена част в размер на 1, 244 дка от поземлен имот (ПИ) с идентификатор 04128.035.012, находящ се в местността "Овакър", землището на с. Бисер, целият с площ 10 900 кв. м - собственост на жалбоподателя. За това отчуждаване е било определено парично обезщетение в размер на 1284 лв., като то е било определено въз основа на независима експертна оценка, изготвена на основание чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС във връзка с § 1а, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗДС по наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Съображенията за определяне на пазарната оценка на отчуждаваната част от недвижимите имоти по този ред са били, че при извършеното проучване на пазара на земеделски земи в землището на с. Бисер, намиращи се в близост до отчуждаваните имоти, липсва информация от съответните органи за броя и цената на сключените сделки за такива имоти през последните 12 месеца (м. август 2007 - м. юли 2008 г.), поради което е била неприложима разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС за определяне на равностойността на паричното обезщетение по този ред. По делото бе допуснато и изслушано заключение на техническа експертиза. От представеното заключение, с което е определен размерът на дължимото обезщетението по наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, т. е. по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, а не по ал. 2 на чл. 32 от ЗДС, вещото лице е констатирало, че действително липсват данни за сключени сделки с имоти с подобни характеристики. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че при извършената проверка в Службата по вписванията в Районния съд - Харманли, за период 12 месеца назад от възлагането на оценката не е констатирало такива сделки. При това положение пазарната оценка на отчуждената част от имота вещото лице е определило по същия начин, както текущата пазарна цена, определена от административния орган, като в различие от последната е бил взет и коефициент 1, 5 за стопанска дейност, който е определен в Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи. В резултат на това е увеличил пазарна цена за отчуждената част от имота на 2086, 19 лева. При така установеното във фактическо отношение Върховният административен съд намира, че не са налице изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС за изменение на текущата пазарна цена на частта от двата недвижими имота - предмет на отчуждаването, поради липса на предпоставките по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. От заключението на вещото лице по безспорен начин се установява, че липсват възмездни сделки за такива имоти, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагането на оценката, вписани в Службата по вписванията при Районния съд - Харманли, където е местонахождението на недвижимите имоти. Съдът не възприема и заключението на вещото лице, с което се предлага увеличение на текущата пазарна цена на недвижимите имоти с прилагането на корекционен коефициент 1, 5, поради липса на законово основание за това. Равностойното парично обезщетение в случая е определено по реда на чл. 32, ал. 3 от ЗДС, а не по ал. 2 на същия текст, т. е. по наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ за реда за определяне на цените на земеделските земи. Предлаганият от вещото лице корекционен коефициент за стопанска дейност за увеличение на оценката на отчуждаваната част на недвижимите имоти е приложим само в хипотезите на чл. 7, ал. 2 от наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ, т. е. за земите по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ и за земите, незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, разположени в обекти на организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и намиращи се извън урбанизирани територии. Хипотезите са изчерпателни и случаят не попада измежду тях. При тези обстоятелства жалбата на Лилян Иванов срещу решението на МС на РБ в обжалваната му част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК и чл. 38, ал. 7 от ЗДС Върховният административен съд - трето отделение,