Решение № 1689 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14052/2009 г.

Решение № 1689 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14052/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано пред 5-членен състав на Върховния административен съд, по реда на чл. 239, ал. 1, т. 1 - 6 АПК, по искане на Соня Георгиева Райкова, Теодора Николова Райкова и Стефан Николов Райков, тримата от с. Поликраище, община гр. Горна Оряховица, за отмяна на влязлото в сила Решение № 3322/12.03.2009 г. постановено по адм. д. № 10429/2008 г. на Върховния административен съд, второ отделение. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Ответниците по искането за отмяна, н-к РДНСК гр. Велико Търново и кметът на община гр. Горна Оряховица, не са изразили становища. Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. Твърдяното в искането за отмяна недопустимост на решението и неправилност са касационни основания, но не и такива за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 237 и сл. АПК, поради което не се разглеждат от настоящата инстанция. От изложеното в искането може да се направи извод, че е за отмяна е на всички основания по чл. 239, ал. 1, т. 1 - 6 АПК, но лаконични фактически твърдения се излагат само досежно т. 1 и 4 от посочения текст. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В конкретния случай искателите се позовават на Удостоверение № 762/08.05.2009 г. на кмета на община гр. Горна Оряховица, в което се удостоверява обстоятелство, че на името на наследодателя им по негово искане, на 03.11.1997 г. му е издадена скица-виза за узаконяване на извършен от него строеж в УПИ I-228 по плана на с. Поликраище. Това у-ние, с което се удостоверява посоченото обстоятелство, не е ново по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като е съществувало към момента на приключване на устните състезания в инстанцията по същество, като е могло да се установи и представи по делото от искателите. Освен това то не е от съществено значение за делото, тъй като от значение е само нарочна декларация, изискваща се по § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ, подадена до 31.12.1998 г. Това е така и защото изискването за деклариране на незаконни строежи до посочената дата е въведено с § 27 от ПЗР на ЗИДЗТСУ (отм.), обнародван в ДВ, бр. 79 от 10.07.1998 г., от което следва, че към м. ноември 1997 г. наследодателят или наследниците, собственици на строежа не са имали задължение за ги декларират, поради което искането на скица-виза през същия месец и година не е свързано с вмененото по-късно със закон задължение за декларирането на незаконните строежи от собствениците им. Не налице и основанието по т. 4 на чл. 239 АПК, тъй като не е налице идентичност на основанието на спора и на страните по процесното дело за разглеждане законосъобразността на заповед, издадена от н-кът на РДНСК и по дело, по което е разглеждан въпросът за законосъобразност на издадено наказателно постановление от община гр. Горна Оряховица. По отношение на останалите хипотези, посочени като основание за отмяна на решението по чл. 239, т. 2, 3, 5 и 6 АПК не са изложени твърдения и фактически основания за наличието им, а формално се сочат като такива, като и не се установяват в материалните по делото, поради което същите не са налице. С оглед изложеното не са налице хипотезите на чл. 239, ал. 1, т. 1 - 6 АПК, за отмяна на влязлото в сила решение, поради което искането се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от горното Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав, на основание чл. 244, ал. 1 АПК