Решение № 50 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2060/2019 г.
ВАСIII отделение06.01.2020 г.докладчик т Галина Христова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 209 от 20.12.2018 г., постановено по адм. дело № 275/2018 г. от Административен съд Сливен и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на С. Тодоров, [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], [адрес] срещу Решение № РД-15-2330 от 31.08.2018 г. на Кмета на Община Сливен. ОСЪЖДА С. Тодоров, [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], [адрес] ДА ЗАПЛАТИ на Община Сливен съдебни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 200 (двеста) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 50 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2060/2019 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Кмета на Община Сливен, чрез пълномощник, против Решение № 209 от 20.12.2018 г., постановено по адм. дело № 275/2018 г. от Административен съд Сливен, в която се развиват съображения за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяната му, решаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – С. Тодоров, в писмено становище и в открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител – адв. Стоева – поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първостепенния съд е Решение № РД 15-2330 от 31.08.2018 г., издадено от Кмета на Община Сливен, с което е отказано възстановяване на фамилното име на С. Тодоров по заявление вх. № 9400-17219 от 20.08.2018 г. Съдът е отменил оспорвания административен акт, като незаконосъобразен и е изпратил преписката на Кмета на Община Сливен за ново произнасяне, в 14-дневен срок от влизане на решението в сила, при спазване на указанията по приложението на материалния закон. Община Сливен е осъдена да заплати на С. Тодоров сумата от 410 /четиристотин и десет/ лева, представляваща разноски по делото. За да постанови този резултат съдът от първата инстанция е приел, че оспореният отказ е индивидуален административен акт, издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона писмена форма, но е постановен в противоречие с относимите материалноправни разпоредби - чл. 19а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за гражданската регистрация (ЗГрР). Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради което ще следва да се отмени, а спорът – да се реши на базата на събраните в хода на производството доказателства. От фактическа страна безспорно е установено, че С. Тодоров е [гражданство], [дата на раждане], като в съставения от длъжностното лице по гражданско състояние при Самуиловския народен съвет, Акт за раждане № 56/15.12.1958 г. същият е вписан с имената С. Карамиев при баща: Т. Карамиев и майка П. Увалиева (л. 22). Не е спорно също, че с фамилното си име – Карамиев – жалбоподателят е вписван в различни документи - диплома за завършено средно образование № 009968/28.06.1974 г. (л. 14); военно-отчетна книжка № 013511 (л. 15), а в други – с фамилно име Тодоров - в личния регистрационен картон (л. 27); в дипломата му за завършено висше образование № 014420 от 27.03.1989 г. (л. 17); в удостоверението за граждански брак № 010165 от 19.09.1987 г. (л. 16). Съдът от първата инстанция е установил, че в графа "Бележки" на Акта за раждане на оспорващия е вписано, че: "На основание молба вх. № 171 от 29.04.1992 г. фамилното име да се чете: Тодоров", която е подписана от длъжностно лице, платена е държавна такса и е поставен печат на Община Сливен, отдел Гражданска регистрация. В личния му регистрационен картон, в графа "Изменени данни" липсват отбелязвания. Съдът е установил, че молбата от 1992 г. не е съхранена в регистъра за раждане. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил своите правни изводи, които не се споделят от настоящия съдебен състав. Необосновано е заключението на съда, че настоящият случай попада в хипотезата на чл. 19а ЗГрР. Името на заявителя не е било променено насилствено, т. е. без негово съгласие по силата на нормативен акт, а по молба вх. № 171/1992 г., която е заведена по надлежния ред в деловодството на общината и по която е налице произнасяне с вписването на забележка в акта за раждане. Съдът е констатирал, че при вписването на забележката са спазени изискванията на относимата за този период Наредба за гражданското състояние (обн., ДВ, бр. 75 от 30.09.1975 г., отм., ДВ, бр. 41 от 18.05.2004 г., в сила от 18.05.2004 г.). Съгласно чл. 70, ал. 1 на същата измененията в имената на лицата се отразяват чрез вписване на бележка в акта за раждане въз основа на документа, който установява изменението, като бележката се датира, подписва и подпечатва от длъжностното лице по гражданското състояние и именно така е процедирано в случая. Отсъствието на молбата не променя този извод. След като не е налице хипотезите на чл. 19а, ал. 1 ЗГрР, то не би могло да се извърши и "възстановяване" на имена, както правилно е приел административният орган. При така изложените мотиви акта на административния орган се преценява за законосъобразен, издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по закон, в предписаната то закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Респективно, оспорването на С. Тодоров е неоснователно и жалбата му следва да бъде отхвърлена. При този изход на правния спор претенцията на Община Сливен за присъждане на понесените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в размер на 200 лв. за двете съдебни инстанции. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение