Решение № 13784 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2564/2014 г.

Решение № 13784 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2564/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Столична, подадена чрез юрк. Тодорка Попгеоргиева, срещу решение № 152 от 8.01.2014 г., постановено по адм. дело № 6539 по описа за 2013 г. на Административен съд - София - град. Решението се обжалва изцяло. В жалбата се релевира оплакване, че решението на административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения подробно изложени в жалбата касаторът моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и да бъде оставено в сила решение № 9600-0105/8.04.2013 г. на началника на Митница Столична. Ответникът - "Планет Паркет П. П." АД, чрез процесуалния представител адв. Арбов, оспорва касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да бъдат присъдени разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и посочените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба, в частта, с която се обжалва решението на АССГ, в частта, отхвърляща жалбата на "Планет паркет П. П." АД против решение № 9600-0105/8.04.2013 г. на началника на Митница Столична, потвърдено с решение № 282/5.06.2013 г. на директора на Агенция "Митници", е процесуално недопустима доколкото за касатора липсва правен интерес от това обжалване. В тази част решението на административния съд е благоприятно за началника на Митница Столична - касатор в настоящето производство. Съгласно правилото на чл. 210, ал. 1 от АПК "право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно". В конкретния случай не може да се приеме, че решението в посочената част е неблагоприятно за подателя на касационната жалба, поради което жалбата в тази нейна част следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство - прекратено, на основание чл. 215, т. 4 от АПК във връзка с чл. 210, ал. 1 от АПК, в тази му част. Касационната жалба, в частта, в която административният съд е отменил мълчаливия отказ на началника на Митница Столична за заплащане на дължими законни лихви върху главници по искания с вх. № № П47-0066/22.02.2013 г., П47-0074/22.02.2013 г. и П47-0064/22.02.2013 г., считано от датата, следваща постъпване на сумите във фиска до датата на подаване на искането за възстановяване на недължимо внесените суми от отменени административни актове на митническите органи, е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административен съд София град е отменил мълчаливия отказ, формиран с решение № 9600-0105/8.04.2013 г. на Началника на Митница Столична по отношение на дължима законна лихва върху 1. главница от 76 511,10 лв. по искане с вх. № П47-0066/222.02.2013 г., 2. главница от 83970,99 лв. по искане с вх. № П-47-0074/22.02.2013 г. и 3. главница от 108 785,03 лв. по искане с вх. № П-47-0064/22.02.2013 г., решавайки делото по същество и определяйки дължима законна лихва върху всяка една от главници в размер съответно на 39113,99 лв., 42927,19 лв. и 55613,03 лв. Съдът е приел, че върху всяка една от главниците лихвата се дължи за периода от 13.08.2008 г. като дата, следваща датата, на която тези суми внесени от дружеството и постъпили във фиска до 22.02.2013 г., на която дата са подадени исканията за възстановяване на недължимо внесените суми от отменени митнически актове на митническите органи. За да определи размера на лихвите съдът е ползвал заключение на съдебно-счетоводна експертиза. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е установил, че административното производство е започнало по искания на "Планет Паркет П. П." АД, посочени по-горе като входящи номера, за възстановяване на заплатени от дружеството суми /внесени като депозит и усвоени от митническите органи/ в посочените размери, ведно със законната лихва от момента на плащането на главниците, за които е установено с влезли в законна сила съдебни решения за отмяна на митнически актове, че са недължимо платени. С решение № 9600-0105/8.04.2013 г. началникът на Митница Столична е възстановил суми, поради отпаднало основание, като е пропуснал да се произнесе по искането от 22.02.2013 г. за присъждане на законна лихва върху тези суми по чл. 219а ЗМ. Съдът е счел за основателна жалбата на дружеството досежно искането за отмяна на мълчаливия отказ на началника на Митница Столична да се произнесе по искането за присъждане и на законна лихва по чл. 219а от ЗМ върху трите главници, така както тези суми са постъпили по сметка на фиска, внесени като депозити. Според първоинстанционния съд спорът е правен и се свежда до приложимостта на разпоредбите на чл. 214 във вр. с чл. 219а ЗМ. Обосновал е извод, че лихвата за забава по чл. 219а ЗМ се дължи деня, следващ момента на заплащане на депозитите - 13.08.2008 г. до датата на искането - 22.02.2013 г. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Основните оплаквания на касатора са за неправилно приложение на материалния закон и по - конкретно на разпоредбата на чл. 219а ЗМ, както и за приложимост на решението на СЕС от 31.03.2011 г. по дело № С - 546/09 г. Счита, че в процесния случай съдът е следвало да приложи по аналогия за началната дата на начисляване на "законна лихва" на върнатите на дружеството суми, датата на уведомяването, т. е. датата на подаване на първоначалното искане /7.12.2012 г./, а не датата на която е възникнало задължението, т. е. датата, на която са платени сумите /13.08.2008 г./. Възраженията са неоснователни. В случая липсва спор по фактите, същите правилно са установени в мотивите на съдебния акт. Спорът се свежда до тълкуването и прилагането на материалния закон и по специално дължи ли се лихва и от кой момент тече лихва за забава върху недължимо събрани митни сборове - дали от момента на тяхното плащане, каквато теза се поддържа от ответника по касация или от момента, в който е поискано възстановяване на недължимо платените суми, каквато теза се поддържа от касатора. Даденото тълкуване на закона от страна на първоинстанционния съд се споделя напълно от настоящата инстанция, поради което не следва да бъде преповтаряно. В разглеждания казус се касае за специфично приложение на общия принцип за връщане на недължимо платено, установен с нормата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, предл. първо. Актът, с който са определени съответните митнически задължения, подлежащи на връщане, е незаконосъобразен още от момента на неговото издаване, а не от моментът на обявяването му за такъв с влязло в законна сила съдебно решение. Поради това заплатените по този акт суми са недължимо платени в момента на тяхното плащане, от което следва логически, че при възстановяването им началният момент на лихвата за забава е от момента на заплащането им. Неоснователни са оплакванията на касатора за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 219а ЗМ. От тълкуването на разпоредбата на чл. 219а, изр. второ от ЗМ следва изводът, че законът не прави разлика във вида на недължимо платените суми, т. е. дали те са главница или лихви, от което следва, че в този случай лихва за забава се дължи върху всяка една от недължимо заплатени суми. Не е приложимо в случая решение на СЕС от 31.03.2011 г. по дело № С - 546/09 г. Въпросното решение дава тълкуване на разпоредбите на чл. 201, § 1, б. "а" и § 2 във вр. с чл. 214, 222, § 1, б. "а" и чл. 232, § 1, б. "б" от Регламент ЕИО № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността относно началния момент на дължимост на лихви в една специфична хипотеза - при възникване на митническо задължение при пускане в свободно обращение на стока подлежаща на облагане при износ и поставяне под режим временен внос и дължимост на лихви когато митата не са заплатени в определения срок. По спорния въпрос относно началния момент на дължимост на лихвите за забава при неправилно определени митнически задължения, отменени с влязъл в сила съдебен акт, Съдът на Европейския съюз се произнесъл с друго свое решение от 18.04.2013 г. по дело С - 565/11, в което по сходен казус се дава тълкуване за това, че правото на Съюза следва да се тълкува в смисъл, че не допуска национален режим като разглеждания в делото по главното производство, който ограничава законните лихви, които се присъждат при възстановяване на такса, събрана в нарушение на правото на Съюза, до лихвите, начислени от деня, следващ датата на искането на възстановяване на тази такса. В т. 28 от същото решение изрично е записано, че размерът на загубите за заплатилия недължимо платената в нарушение на правото на Съюза сума по принцип обхваща периода между датата на недължимото плащане на въпросната сума и датата на нейното възстановяване. С оглед на изложеното, решението в обжалваната част относно лихвата е правилно и не е засегнато от пороците изложени в касационната жалба. Разноски: С оглед резултата по спора, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 3996 лв. С оглед материалния интерес на спора, направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение от 4460 лв., правната и фактическа сложност на спора, възнаграждението следва да се присъди в минимален размер, а именно - 3996 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,