Решение № 708 от 19.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3579/2008 г.

Решение № 708 от 19.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3579/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР ГПК, обн., ДВ, бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г. във вр. с чл. 218а, ал. 1, буква "а" ГПК (отм.). В. Д. В. от гр. С. обжалва решението на Софийски градски съд, постановено на 22.10.2007 г. по гр. д. № 4567/2004 г. в частта, с която след отмяна на постановеното от първоинстанционния съд решение е осъдена да заплати на съделителя А. И. К. сумата 7974.25 лв. обезщетение за лишаване от ползуване на съсобствен имот на основание чл. 31, ал. 2 ЗС за периода 1.07.1999 г.-31.03.2004 г., както и в частта, с която е осъдена да заплати в полза на бюджета на основание чл. 293а ГПК (отм.) сумата 317,78 лв. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост -отменителни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква "в" ГПК (отм.). Моли решението на въззивния съд да бъде отменено в обжалваната част. Постановеното от Софийски градски съд по гр. д. № 4567/2004 г. на 22.10.2007 г. въззивно решение е обжалвано и от съделителя А. И. К. в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от него срещу В. Д. В. иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1272 щатски долара, както и за увеличения пред въззивната инстанция размер до сумата 2048 лв. Поддържа, че в тази част решението на въззивния съд е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон-отменително основание по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква "в" ГПК (отм.). В писмен отговор в срока по чл. 218г ГПК (отм.) съделителят А. И. К. изразява становище, че подадената от В. Д. В. касационна жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговарят на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и са допустими. Върховният касационен съд, като обсъди доводите във връзка с изложените в жалбите касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Производството е за делба във фазата по извършването, като предмет на разглеждане е предявената от съделителя А. И. К. по реда на чл. 286 ГПК (отм.) претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуването на съсобствения недвижим имот за периода 1.07.1999 г.-31.03.2004 г., както и за заплащане на обезщетение за забава по реда на чл. 86 ЗЗД. С обжалваното решение, постановено на 22.10.2007 г. по гр. д. № 4567/2007 г. Софийският градски съд, действувайки като въззивна инстанция, е отменил решението на първоинстанционния съд в частта, с която предявеният от А. И. К. срещу В. Д. В. иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е отхвърлен и вместо това е осъдил В. Д. В. да заплати на основание чл. 31, ал. 2 ЗС за периода 1.07.1999 г.-31.03.2004 г. сумата 7944.25 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 9262 лв. е отхвърлил иска като неоснователен. В частта, с която е отхвърлен предявеният от А. И. К. срещу В. Д. В. иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1272 щатски долара постановеното от първоинстанционния съд решение е оставено в сила. За увеличения пред въззивната инстанция размер до сумата 2048 лв. предявеният от А. И. К. иск е отхвърлен като неоснователен. Прието е, че през исковия период съсобственият между В апартамент, находящ се в гр. С., ж.к. "М" е ползуван от В. Д. и родените от брака на страните деца М., родена на 19.01.1979 г. и В., родена на 13.11.1982 г., като В. Д. и дъщерята В. са ползували едната стая, дъщерята М. и нейното семейство са ползували другата стая, а холът е бил заключен и до него, както и до останалите помещения в жилището А. И. не е имал достъп. Прието е, че В. Д. дължи обезщетение за ползуването на целия имот, вкл. и за помещенията, ползувани от дъщерите на страните, тъй като същите са ползували имота с нейно съгласие безвъзмездно при условията на чл. 243-249 ЗЗД, т.е.по този начин се е осъществявало лично ползуване от страна на съделителката В. Искът за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е приет за неоснователен, тъй като поканата за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС няма действието на покана, която да постави ползуващия съсобственик в забава по смисъла на тази разпоредба. В частта, с която В. Д. е осъдена да заплати на А. И. обезщетение за лишаване от ползуване в размер на 7944.25 лв. решението на въззивния съд е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно. Основателни са изложените в касационната жалба на В. Д. оплаквания за неправилно приложение на материалния закон (чл. 31, ал. 2 ЗС) и за необоснованост. Ползуването на недвижим имот от страна на единия от съсобствениците по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС се изразява в установяване на фактическа власт върху имота по начин, който да препятствува достъпа на другия съсобственик до този имот и съответно възможността му да ползува имота съобразно правата си в съсобствеността. Подобно препятствуване би било налице ако само единия от съсобствениците разполага с ключ, а оттам и с достъп до имота, докато другият съсобственик е лишен от възможността за достъп, а оттам и от възможността за реално ползуване, дори част от помещенията да са свободни и да не се ползуват от никого. В случая обаче подобна хипотеза не е налице. Съделителката В. Д. и родените от брака на страните пълнолетни деца през исковия период са ползували само две от стаите в жилището, т.е. ползуването се е осъществявало от В. Д. и допуснатите от нея в имота лица до размера на нейните права в съсобствеността като холът е бил свободен и не са съществували пречки А. И. да упражнява фактическа власт върху това помещение, т.е. да ползува имота съобразно правата си. Същият е разполагал с ключ от апартамента, т.е. имал е възможност за достъп (бравата не е сменяна след прекратяването на брака между съделителите). Обстоятелството, че инцидентно при посещение в присъствието на св. М не е могъл да отключи външната врата, тъй като отвътре е имало ключ само по себе си не обуславя наличие на възпрепятствуване от страна на другия съсобственик по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС. Възпрепятствуване би било налице, ако се установи, че пречките са били създадени именно от другия съсобственик, а не от останалите обитаващи жилището лица, както да са били създадени умишлено, т.е. умишлено с цел да бъде възпрепятствуван достъпът на А. И. до съсобственото жилище другият съсобственик да е поставил ключ от вътрешната страна на вратата. Доказателства, посредством които да се установи осъществяването на подобни факти и обстоятелства по делото не са представени. И доколкото е установено, че с изключение на този случай А. И. е посещавал жилището и е имал възможност да ползува хола (не е установено някой да е препятствувал тази възможност, нито е установено съвместното ползуване да е било невъзможно), неправилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на В. Д. за заплащане на обезщетение по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС. В тази част постановеното от въззивния съд решение следва да бъде отменено по реда на чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) и вместо това предявеният от А. И. иск бъде отхвърлен. И доколкото искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е обусловен от изхода на спора по иска за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуване, за който пък е прието, че е неоснователен, настоящият състав приема, че в частта, с която предявеният по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД от А. И. иск е отхвърлен постановеното от СГС решение следва да бъде оставено в сила на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.). С оглед крайния извод за неоснователност на предявения иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуване постановеното от въззивния съд решение следва да бъде отменено и в частта, с която В. Д. е осъдена да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 317.78 лв. Вместо това А. И. следва да бъде осъден да заплати същата сума, тъй като предявеният от него иск е неоснователен и съответно отхвърлен. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение