Решение № 4483 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15375/2012 г.

Решение № 4483 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15375/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Варна, чрез пълномощника юрисконсулт Ивелина Йовкова, против решение № 2832/22.11.2012 г., постановено по адм. дело № 3467/2012 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отменено решение № 62/13.08.2012 г. на директора на РУСО - гр. Варна и преписката е върната на същия орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, обосноваващи посочени оплаквания, касаторът моли съдебното решение да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Руска Филева Иванова от с. Невша, област Варненска, чрез пълномощника адв. Владимир Данев, оспорва жалбата. В писмено становище от пълномощника се излагат подробни съображения за правилност на съдебното решение. Претендира се присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбите касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Варна е отменено решение № 62/13.08.2012 г. на директора на РУСО гр. Варна, с което е отхвърлена жалба вх. № П-100/8.08.2012 г. на Руска Филева Иванова против разпореждане № 5002211090/27.04.2012 г. на ръководителя "ПО" при РУСО гр. Варна, с което на основание чл. 99 КСО е отказано изменение на разпореждане № 5502211091/20.08.2010 г. и разпореждане № 5002211091/4.02.2011 г. на началника на отдел "Пенсии" в РУСО и делото е върнато като преписка на директора на РУСО - гр. Варна за произнасяне при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. Следва за прецизност да се посочи, че в решението на директора на РУСО е допусната техническа грешка, като номерата на двете разпореждания, чието изменение е поискано - разпорежданията от 20.08.2010 г. и от 4.02.2011 г., са посочени като "5502211091", вместо правилните номера - "5502211090", които съответстват, както на съдържанието на самите актове, така и на ЕГН на заявителката. По-долу в мотивите на решението ще бъдат посочвани номерата на разпорежданията, така както са посочени в самите разпореждания. За да постанови решение в посочения смисъл, съдът е приел, че с разпореждането от 20.08.2010 г. правилно е отказано отпускане на пенсия на Руска Иванова, поради това че същата не е представила документи за осигурителен стаж за периода 1.01.1977 г. - 1.07.1982 г. и на това основание с разпореждането от 27.04.2012 г. правилно е отказано изменението му. Относно разпореждането от 4.02.2011 г. съдът е приел, че е незаконосъобразно, тъй като с него неправилно не е зачетена материалната доказателствена сила на представеното удостоверение № 330/4.11.2010 г., издадено от осигурителя "Черно море" АД и установяващо осигурителен стаж за периода от 1.01.1977 г. до 1.07.1982 г. В тази връзка съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, като е посочил, че удостоверението е издадено въз основа на копие от трудова книжка, а при извършената проверка от органите на РУСО гр. Варна е установено, че осигурителят не разполага с разплащателни ведомости. Приел е, че в случая приложените по делото копие на трудова книжка и удостоверение № 330/4.11.2010 г., макар да не съдържат данни за получаваното трудово възнаграждение, установяват трудов стаж, заеманата длъжност и изпълняваната работа от жалбоподателката, поради което отказът на пенсионния орган с разпореждането от 4.02.2011 г. за отпускане на пенсия при условията на § 9, ал. 3 ПЗР КСО, е незаконосъобразен. Според съда, поради непризнаването на посоченото удостоверение Руска Филева се е принудила да инициира установително производство по реда на чл. 1 от Указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред пред Районен съд гр. Провадия, който с решение № 17/6.01.2012 г. по гр. дело № 688/2011 г. е признал за установено по отношение на РУСО - гр. Варна, че същата е работила по периода от 1.01.1977 г. до 1.07.1982 г. в СД на ОР на БЗНС Варна към "Завод за радионавигационна апаратура" гр. Варна. Това решение обаче не представлява ново доказателство по смисъла на чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО, тъй като с него се установява осъществения в миналото факт на положен от ищцата труд, съответно формиран трудов стаж. Предвид това, съдът е направил извода, че правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 9, ал. 3 ПЗР КСО е възникнало към датата на второто заявление - от 13.12.2010 г. и са били налице предпоставките по чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО, тъй като разпореждането от 4.02.2011 г. не е съобразено с представеното ново доказателство - удостоверение № 330/4.11.2011 г., установяващо положения от жалбоподателката трудов стаж. Наред с горното съдът е посочил, че диспозитивът на обжалваното решение № 62/13.08.2012 г. на директора на РУСО гр. Варна съдържа две противоречащи си разпореждания, като от една страна жалбата е отхвърлена, а от друга - преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Според съда, след като директорът на РУСО е установил наличието на предпоставките по чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО е следвало да отмени обжалваното пред него разпореждане и да върне преписката за ново разглеждане като даде задължителни указания по приложението на закона. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна по делото безспорно се установява, че Руска Филева Иванова е подала заявление с вх. № 18096/10.05.2010 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 9, ал. 3 ПЗР КСО, по която е постановено разпореждане № 5002211090/20.08.2010 г. на началника на отдел "Пенсии" при РУСО гр. Варна, с което е отказано отпускане на пенсията по съображения, че не е налице основание за отпускане на пенсията при условията на чл. 68, ал. 1 - 3 КСО, тъй като няма необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст, не са налице условията и по § 9, ал. 3 ПЗР КСО, тъй като недостигащия осигурителен стаж е повече от 5 години, няма право на пенсия и при условията на чл. 68, ал. 4 КСО, тъй като няма навършена възраст 65 години. В мотивите на разпореждането е посочено още, че на лицето е изпратено уведомление за представяне на доказателства за осигурителен стаж през периода от 1.01.1977 г. до 1.07.1982 г. в ОРК "Зем. дружба", но такива не са представени в 3-месечен срок. От Руска Иванова е подадено ново заявление с вх. № 45820/13.12.2010 г. с искане за изменение на разпореждането от 20.08.2010 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО, поради представянето на ново доказателство - удостоверение № 330/4.11.2010 г., издадено от "Черно море" АД - гр. Варна за осигурителен стаж за периода от 1.01.1977 г. до 1.07.1982 г. По това заявление е постановено разпореждане № 5002211090/4.02.2010 г., с което отново е отказано отпускането на пенсия. В мотивите на разпореждането е посочено, че съгласно констативен протокол № 181/21.01.2011 г., съставен при извършената проверка на представеното доказателство е установено, че "Черно море" АД не разполага с разплащателни ведомости на БЗНС Варна, посочено е също, че удостоверението е издадено въз основа на копие от трудова книжка, с която отдел "Човешки ресурси" на "Черно море" АД не разполага и поради това представеният осигурителен стаж не може да бъде взет предвид при изчисляване на осигурителния стаж. Предвид това е прието, че заявителката няма право на лична пенсията за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1 - 3 КСО, § 9, ал. 3 ПЗР КСО и чл. 68, ал. 4 КСО. От Руска Иванова е подадено ново заявление с вх. № 500221/7.03.2012 г., с което същата е поискала изменение на разпореждане № 5502211090 от 20.08.2010 г. и разпореждане № 5002211090/4.02.2011 г. на началника на отдел "Пенсии" в РУСО при условията на чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО, поради това, че с тях неправилно й е отказано отпускането на пенсия. По заявлението е постановено разпореждане № 5002211090/27.04.2012 г., в което са повторени съображенията за отказ за отпускане на пенсията, които вече са изложени в двете предходни разпореждания и е направен изводът, че отпускането на пенсията не е отказано неправилно и следователно не е налице основание по чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО за изменението им. Със заявлението е представено съдебно решение № 17/6.01.2012 г. по гр. дело № 688/2011 г. на Районен съд гр. Провадия, влязло в сила на 10.02.2012 г., с което в производство по чл. 124 ГПК, вр. чл. 351 - 354 КТ, е признато за установено по отношение на НОИ - РУСО гр. Варна, че Руска Филева Иванова е работила през периода от 1.01.1977 г. до 1.07.1982 г. в СД на ОР на БЗНС Варна към "Завод за радионавигационна апаратура" - гр. Варна на длъжност монтьор РЛЛ при петдневна работна седмица, на осемчасов работен ден. В разпореждането от 27.04.2012 г. е посочено, че тъй като това доказателство не е съществувало като факт при преценка правото на пенсия за 2010 г., не може да се приеме, че е приложим чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО. Това разпореждане е обжалвано по административен ред пред директора на РУСО гр. Варна, който се е произнесъл с решение № 62/13.08.2012 г., с което е отхвърлил жалба вх. № П-100/8.08.2012 г. от Руска Филева Иванова против разпореждане № 5002211090/27.04.2012 г. на ръководителя "ПО" при РУСО гр. Варна, с което на основание чл. 99 КСО е отказано изменение на разпореждане № 5502211091/20.08.2010 г. и разпореждане № 5002211091/4.02.2011 г. на началника на отдел "Пенсии" в РУСО и делото е върнато като преписка на директора на РУСО - гр. Варна за произнасяне при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. В мотивите на решението е прието, че обжалваното разпореждане е законосъобразно, тъй като по отношение на посочените разпореждания от 20.08.2010 г. и 4.02.2011 г. не са налице основания по чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО, поради което е отхвърлена жалбата против разпореждането. Същевременно директорът на РУСО е приел, че предвид представянето на ново доказателство - съдебното решение по гр. дело № 688 от 2011 г. на Районен съд гр. Провадия, административният орган - ръководителят по пенсионно осигуряване, следва да прецени наличието на основание по чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО, поради което е върнал преписката на същия орган за ново произнасяне. Изводите на първоинстанционния съд, че с разпореждане № 5002211090/4.02.2011 г. неправилно е отказано отпускането на пенсия на Руска Филева Иванова, поради което било налице основание по чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО по отношение на това разпореждане, са неправилни. Това разпореждането е постановено по заявление с вх. № 45820/13.12.2010 г., с което е представено ново писмено доказателство - удостоверение № 330 от 4.11.2010 г., издадено от "Черно море" АД - гр. Варна, с което е удостоверено, че Руска Филева Иванова е работила през периода от 1.01.1977 г. до 1.07.1982 г. като монтьор на РЛА в СД на ОР на БЗНС гр. Варна, базиран на територията на "Черно море" АД - гр. Варна и дружеството не разполага с платежни ведомости за този период, за да удостовери осигурителния стаж на лицето. Представеното удостоверение от лицето не е съставено по образец УП-3 за установяване на осигурителен стаж и не съдържа информацията, посочена в този образец. При извършената проверка при издателя на удостоверението, за което е съставен констативен протокол № 181 от 21.01.2011 г. на финансов ревизор при РУСО - гр. Варна, е установено, че удостоверението е издадено въз основа на копие от трудова книжка, представено от лицето, без такова копие да се съхранява в отдел "Човешки ресурси" на предприятието, при издаване на удостоверението са взети предвид и показания на свидетели, които са били колеги на Руска Иванова. При тези данни обосновано и правилно пенсионният орган е приел, че представеното удостоверение не представлява документ по чл. 40, ал. 1 НПОС, удостоверяващ осигурителен стаж за посочения период. В цитираната разпоредба е предвидено, че осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В чл. 40, ал. 3 НПОС е предвидено, че документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В конкретния случай удостоверението, освен че не е издадено по утвърдения образец, не е издадено въз основа на посочените в ал. 3 документи, като в хода на административното производство е установено, че в предприятието не се съхраняват изплащателни ведомости, а същевременно не са представени други разходооправдателни документи или договори за възлагане на труд. В чл. 40, ал. 5 НПОС е предвидено, че в случаите, когато документите по ал. 3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. Разпоредбата на чл. 40, ал. 5 НПОС следва да намери приложение в случаите, при които посочените в ал. 3 документи не съществуват, но за да може осигурителят да издаде удостоверение за осигурителен стаж следва да са налице други автентични документи, които да съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж. Тази хипотеза в случая не е налице, тъй като не са налице автентични документи, съдържащи посочената информация. Копието от трудова книжка на Руска Иванова не представлява автентичен документ по смисъла на чл. 40, ал. 5 НПОС, тъй като не е заверено за вярност по надлежния ред и е безспорно, че не съществува оригинал, от който да бъде направена такава заверка. Поради това автентичността на този документ не е доказана и същият не може да послужи като документ за издаване на удостоверение за осигурителен стаж от осигурителя при условията на чл. 40, ал. 5 НПОС. Затова, правилно административният орган е направил извода, че представеното удостоверение № 330/4.11.2011 г., издадено от "Черно море" АД не представлява доказателство, установяващо осигурителен стаж на Руска Иванова за периода 1.01.1977 г. - 1.07.1982 г. Това удостоверение не представлява официален документ, тъй като не е издадено по реда, предвиден в съответния нормативен акт - чл. 40, ал. 3 НПОС или чл. 40, ал. 5 НПОС, съображения, за което са изложени по-горе. Поради това, удостоверението не се ползва с материална доказателствена сила и административният орган не е бил длъжен да приеме за доказани удостоверените с него факти и обстоятелства. По изложените съображения, първоинстанционният съд е достигнал до необосновани и неправилни изводи относно доказателствената сила на обсъжданото удостоверение, което от своя страна е довело до неправилния извод на съда за това, че с разпореждането от 4.02.2011 г. незаконосъобразно е прието, че лицето няма право на пенсия и че не е налице основание по чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО за изменение на разпореждането от 20.08.2010 г. Този неправилен извод на съда е довел и до неправилния извод, че с разпореждането от 27.04.2012 г., потвърдено с обжалваното пред съда решение № 62/13.08.2012 г. на директора на РУСО, неправилно е прието, че не е налице основание по чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО за изменение на разпореждането от 4.02.2011 г. и съответно - за отпускане на поисканата пенсия. Изложените по-горе съображения относно доказателствената сила на удостоверение № 330/4.11.2010 г., издадено от "Черно море" АД водят до извода, че с разпореждането от 4.02.2011 г. правилно е отказано отпускане на пенсия на Руска Иванова въз основа на това ново доказателство, което от своя страна обуславя извода, че с разпореждането от 27.04.2012 г. правилно е прието, че не е налице основание по чл. 99, ал. 1, т. 5, предложение второ КСО - неправилно отказано отпускане на пенсия, и искането на Руска Иванова по заявлението от 7.03.2012 г. за изменение на разпореждането от 4.02.2011 г. правилно е прието за неоснователно и е постановен отказ за отпускане на пенсията. В този смисъл, с обжалваното пред първоинстанционния съд решение № 62/13.08.2012 г. на директора на РУСО гр. Варна правилно е отхвърлена жалбата на Руска Иванова против разпореждане № 5002211090/27.04.2012 г. на ръководителя "ПО" при РУСО гр. Варна, с което на основание чл. 99 КСО е отказано изменение на разпореждане № 5502211090/20.08.2010 г. и разпореждане № 5002211090/4.02.2011 г. на началника на отдел "Пенсии". Решението на директора на РУСО в първия диспозитив представлява произнасяне по жалбата на Руска Иванова против разпореждане № 5002211090/27.04.2012 г., с което административният орган се е произнесъл по заявлението от 7.03.2012 г. само на посоченото в него правно основание - по чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО и доколкото с това разпореждане административният орган се е произнесъл само на това правно основание, то директорът на РУСО не е постановил неправилен диспозитив като е отхвърлил жалбата против същото разпореждане. Същевременно, правилно директорът на РУСО е констатирал, че въз основа на подаденото от Руска Иванова заявление от 7.03.2012 г. и с оглед представеното с него доказателство - съдебно решение № 17/6.01.2012 г. по гр. дело № 688/2011 г. на Районен съд гр. Провадия, административният орган е следвало да се произнесе за наличието на основание по чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че съдебното решение не представлява ново доказателство по смисъла на посочената разпоредба. Независимо от това, че решението няма конститутивно действие, тъй като с него се установява съществуването на правнозначими факти, които са осъществени в определен минал момент, то това решение представлява ново доказателство по смисъла на чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО, тъй като разпоредбата има предвид новопредставени доказателства, а не доказателства за нововъзникнали факти. В подкрепа на този извод е разпоредбата на чл. 99, ал. 2, т. 1 КСО, която предвижда, че в случаите на ал. 1, т. 1 разпореждането се изменя или отменя от датата на представяне на доказателствата. Поради това че по подаденото заявление от 7.03.2012 г. с оглед на представеното с него доказателство, административният орган е следвало да се произнесе по същество, като прецени основателността на искането за изменение на предходни разпореждания за отказ за отпускане на пенсията, на всички правни основания, а не само на посоченото от заявителката, то правилно горестоящият административен орган е върнал преписката на този орган със задължителни указания да се произнесе по подаденото заявление като прецени наличието на основание по чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО. Съображенията на горестоящия орган, както и указанията му до административния орган се съдържат в мотивите на решение № 62/13.08.2012 г. и са напълно ясни /предпоследният абзац на стр. 2 от решението/. Вторият диспозитив на решението съответства на тези мотиви, поради което изводът на първоинстанционния съд, че е налице противоречие в решението и/или в постановения диспозитив, не съответства на съдържанието на решението и е неправилен. Следва да се посочи, че за прецизност, директорът на РУСО е следвало да посочи във всеки от двата диспозитива на решение № 62/13.08.2012 г. правно основание за произнасянето на ръководителя на пенсионното осигуряване /съответно, в първия диспозитив да посочи, че отхвърля жалбата против разпореждането от 27.04.2012 г. относно произнасянето по чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО, а във втория - че връща преписката за произнасяне относно наличието на основание по чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО/, или поне във втория диспозитив да посочи, че връща преписката за произнасяне по чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО. Липсата на такова уточнение обаче няма значение за правилността на акта, тъй като волята на горестоящия административен орган е ясна и правилно е отразена в диспозитива на решението. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост и следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на Руска Филева Иванова против решение № 62/13.08.2012 г. на директора на РУСО - гр. Варна. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. С оглед предмета на правния спор, страната има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определено съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,