Решение № 9764 от 2.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), срещу решение 64 от 22.02.2022 г., постановено по адм. дело 713/2021 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което по жалба на Трейшън Оил ЕООД е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16002420008215-091-001 от 03.08.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в потвърдената част с Решение 574 от 04.11.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив, с който на дружеството не е признат данъчен кредит в размер на 10 848 лв. с прилежаща лихва 3 085.90 лв. за данъчен период м.09.2018 г. и НАП е осъдена да заплати сумата от 50 лв. за направени разноски по делото. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че доставката на стока е реална. От страна на доставчика не са представени доказателства за произхода на стоката, както и за неговата техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване на спорната доставка. Касаторът счита, че представените документи за регистрация на лицето като земеделски производител и отглеждането на 29 дка лавандула не осигуряват информация дали има получена продукция и в какво количество. В представените счетоводни документи на доставчика липсват заведени счетоводни сметки 302 материали и 303 продукция, отчитащи придобиване на продукция лавандула. По делото не са представени доказателства за транспортиране на стоката. Касаторът счита, че липсват убедителни доказателства, които да докажат, че прекият доставчик е разполагал с необходимите количества лавандулово масло, чиято собственост да прехвърли на ревизираното лице. Според касатора по делото не е установено по категоричен начин, че процесната стока е била обект на последваща реализация. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на РА. Прави възражение за прекомерност на заплатен адвокатски хонорар от ответника. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в размер на 1 896.04 лв. и направени разноски за държавна такса в размер на 111.47 лв. Ответникът - Трейшън Оил ЕООД, чрез адв. Дойчинов, оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки и в проведено открито съдебно заседание. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК (л.31) в общ размер на 400 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е редовна и допустима, а по същество неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата редовна и процесуално допустима, а по същество - неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил посоченият РА, с който на ревизираното лице не е признато право на приспадане на платения ДДС в размер на 10 848 лв., при получаване на извършена доставка на стока лавандулово масло, 226 кг. от ЕТ Феникс С. Иванов . За да уважи жалбата, първоинстанционният съд, след като е обсъдил подробно всички представените в ревизионното производства писмени доказателства и събраните гласни доказателства при оспорването на РА пред съда, е намерил за необосновани направените от органите по приходите фактически изводи за недоказаност на осъществената доставка на стока между доставчика и ревизираното лице. Съдът е приел, че доставчикът е притежавал необходимото количество лавандулово масло, което е предадено от доставчика на ревизираното лице, като стоката е транспортирана с превоз на ревизираното лице и лавандуловото масло е било предмет на последваща реализация. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 ЗДДС, като упражни това си право, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. От цитираната разпоредба може да се направи извод, че данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС е налице освен при притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, но и при извършване на услуги, респ. получаване на стоки, т.е. при наличие на реалност на престацията, предмет на фактурираната доставка, което е материално-правно изискване по същество за възникване на претендираното право на приспадане на ДДС. При неосъществена престация или при наличие на някоя от хипотезите уредени в разпоредбата на чл. 70 ЗДДС и представляващи отрицателни предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит, не е налице данъчно събитие, респ. не възниква право на приспадане за получателя, дори и да са налице формалните счетоводни изисквания за отразяване на сделките във вторичните регистри. Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест данъчният субект е този, който трябва да докаже твърдените изгодни за него факти и обстоятелства, касаещи възникнало в негова полза право на приспадане и да установи при условията на пълно и главно доказване предпоставките за упражняването му като понесе тежестта от този пропуск. По делото е установено, че предмет на дейност на ревизираното лице е търговия на едро с етерични масла. В хода на административното производство по издаване на РА от страна на задълженото лице и доставчика са представени фактура 529 от 19.09.2018 г., с предмет на доставка 226 кг лавандулово масло , издадена от ЕТ Феникс - С. Иванов , Договор за покупко-продажба от 19.09.2018 г. и приемо-предавателен протокол (ППП) от 19.09.2018 г., в който е отразено, че маслото се предава в 10 броя пластмасови туби с нето тегло 22.60 кг. Представени са доказателства, че доставчикът е разполагал с процесната стока, а ревизираното лице е представило доказателства за последващата й реализация. Установено е плащане по банков път чрез представеното банково извлечение. Фактурата е отразена в счетоводствата на доставчика и на ревизираното лице. Пред първоинстанционния съд са разпитани като свидетели С. Стоянов и И. Михайлов. Съдът обосновано е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, от които се установява механизма на доставката, а именно предаване на стоката в имот на доставчика в гр. Добрич и транспортиране оттам за сметка и с транспорт на получателя. По делото са представени доказателства, които водят до убедителен извод, че доставката на лавандулово масло от доставчика е реална, което е условие за законосъобразното възникване на правото на данъчен кредит. Процесната фактура отговаря на формалните законови изисквания. За доставката е доказано разплащане, което е индиция за реални търговски взаимоотношения между страните по договора. Към фактурата е приложен ППП, в който е посочена стоката лавандулово масло 226 кг. Представеният протокол не е оспорен и съдържа описание на стоката и свидетелства, че стоката е предадена от доставчика на ревизираното лице, което е потвърдено и от събраните гласни доказателства, включително на едноличния търговец доставчик. Неоснователни са оплакванията на касатора, че от страна на доставчика не са представени доказателства за произхода на стоката. Още по време на ревизията от доставчика са представени доказателства, че лицето е регистрирано като земеделски производител от 2010 г. и обработва 29 дка с лавандула. Има сключен договор с ревизираното лице от 19.09.2018 г. за 226 кг. лавандулово масло, към който е представен и ППП. По време на ревизията от доставчика е представен ППП (л. 46, том 1, от който е видно, че 07.07.2018 г. от ЕТ Феникс С. Иванов на Славов Р. ЕООД е предадена 10 000 кг. лавандула, която е преработена и върната с разписка от 08.07.2018 г. на доставчика под формата на 226 кг. лавандулово масло. Настоящият състав намира за обоснован изводът на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства се установява, че доставчикът е разполагал с процесната стока, още повече, че не би могло да се постави в тежест на ревизирания получател да представя допълнителни доказателства в тази връзка. Оплакването на касатора, че в представените счетоводни документи на доставчика липсват заведени счетоводни сметки 302 материали и 303 продукция, отчитащи придобиване на продукция лавандула, сами по себе си, не могат да доведат до различен извод, защото дори да има пропуски в счетоводството на прекия доставчик, същите не могат да се вменят в тежест на задълженото лице,щом е доказано получаването на стоката. Настоящият съдебен състав напълно споделя извода на административния съд, че от дадените обяснения от ревизираното лице, доставчика и разпитаните свидетели се установява механизма на доставката, а именно - предаване на стоката в имот на доставчика в гр. Добрич и транспортирането й за сметка и с транспортно средство на получателя. Правилно е прието от съда, че разминаването между свидетелските показания и обясненията на ревизираното лице за вида на транспортното средство, с което е превозена стоката - личния автомобил на управителя на дружеството-получател Ауди А3 или микробус, не е от решаващо значение да разколебае извода за фактическо предаване на стоката. Стоката е предадена през 2018 г., а показанията и обясненията са дадени 2021 г., поради което е логично да не се помни от свидетелите точно в какво превозно средство е натоварена стоката. В тази връзка следва да се посочи, че други доставки за ревизирания период, декларирани от ревизираното дружество като извършени с личния автомобил на управителя и последващо реализирани чрез продажба на Есетере България ЕООД, са признати от органите по приходи при издаване на РА. По делото са представени и множество доказателства за съхранение на лавандулово масло от ревизираното лице и последващата й продажба на Есетере България ЕООД. По време на ревизията е представен договор за отговорно пазене, сключен между ревизираното лице като възложител и Гален Н ЕООД като изпълнител, с който на изпълнителя е предоставено за пазене 806 кг. лавандулово масло. Представени са фактура, договор и ППП, от които е видно, че ревизираното лице е продало на Естетере България ЕООД на 22.11.2018 г. 5390.50 кг. лавандулово масло. По изложените съображения, настоящият състав намира за обоснован изводът на първоинстанционния съд, че е установено, че процесната стока е била обект на последваща реализация. Последователна е съдебната практика на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредбите на Директивата по ДДС, че от получател по облагаема доставка може да се изисква да вземе само онези мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната от него операция не го довежда до участие в данъчна измама и от които да докаже наличието на предпоставките за признаване правото на данъчен кредит. В случая ревизираният получател не може да бъде отговорен за евентуално противоправно поведение на своя контрагент и да понася вредните последици от това, щом като е изпълнил задължението си да представи документи, от които може да се направи обоснован извод, че процесната доставка е извършена реално. Възраженията, че доставчикът не разполага с материален и кадрови ресурси да изпълни доставка, са неоснователни. От практиката на СЕС (решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело С-324/11 г., решение от 21.06.2012 г. по дела С-80/11 и С-142/11) може да се изведе принципът, че доказването на кадровата и материалната обезпеченост на доставчиците не може да бъде възложено в тежест на ревизираното лице, а и само по себе си не е основание да се игнорира доказателствената сила на останалите събрани относими доказателства, които в своята съвкупност обосновават извод за реално осъществяване на доставка. Допълнителен довод в тази насока е и обстоятелството, че всички обсъдени доказателства са представени още по време на ревизията от ревизираното лице и от доставчика. В тежест на съда по същество е било да съобрази всички фактически обстоятелства и въз основа на тях да изгради заключението си за реалност на престацията, което в настоящия случай съдът е направил. СЕС в своята практика е последователен, че правото на приспадане може да бъде отказано само когато приходният орган, въз основа на обективни данни, установи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката, която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, освен ако предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. При доказано получен предмет на доставката, в тежест на приходните органи е да докажат твърденията си за участие на ревизирания получател в данъчна измама, както и конкретния вид на измамата, което в случая не е сторено. Предвид изложеното, обжалваното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационните жалби и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ревизираното дружество следва да се присъдят 400 лв. разноски по делото за тази инстанция, представляващи заплатен адвокатски хонорар. С оглед материалния интерес на спора, заплатеният адвокатски хонорар не е прекомерен и следва да се присъди в пълен размер. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение