Решение № 2325 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6326/2013 г.

Решение № 2325 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6326/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" против решение № 1618 от 8.03.2013 г., постановено по адм. дело № 4805/2012 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена. Ответникът - Марио Здравков Миладинов, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София град е отменил заповед № 444/9.04.2012 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация", с която на Марио Здравков Миладинов е наложено дисциплинарно наказание "порицание". За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е издадена в нарушение на предписаната от закона форма и конкретно на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) и в противоречие с материалния закон. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Незаконосъобразен е изводът на съда, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. Видно от същата е, че дисциплинарното наказание е наложено за неизпълнение на разпореждане на началник отдел АОСОК - пряк ръководител на служителя, дадено на 27.01.2012 г. за изготвяне, според изискванията в системата за управление на агенцията, на заповед за ограничаване на обхвата на акредитацията на "Измерител" ЕООД гр. Пловдив. Така описаното нарушение е квалифицирано като такова по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. вр. чл. 24, ал. 1 от ЗДСл. и чл. 6, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Посочено е, че държавният служител е нарушил т. 6 от задълженията си по длъжностната си характеристика, а именно да изпълнява законосъобразни разпореждания и заповеди на началника на отдел АОСОК. В проведено дисциплинарно производство дисциплинарния съвет подробно е изяснил обстоятелствата, при които е извършено нарушението и е обсъдил доказателствата, които го потвърждават. Съгласно Тълкувателно решение 16/75 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган в съобщението до страните, в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка. В дисциплинарното производство характера на такъв акт има именно решението на дисциплинарния съвет. От изложеното следва, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, а изводът на първоинстанционния съд в обратния смисъл е незаконосъобразен. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на Административен съд София град, че Марио Миладинов не е извършил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение. Действително разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗДСл. не съдържа състав на дисциплинарно нарушение, но същата регламентира задълженията на държавния служител, нарушението на които е основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл., а именно неизпълнение на служебни задължения. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че Миладинов не е изпълнил разпореждане на прекия си началник да изготви заповед за ограничаване на акредитацията по утвърден образец, с което е допуснал нарушение на чл. 24, ал. 1 от ЗДСл., съгласно който държавният служител е длъжен да изпълнява законосъобразните актове и заповеди на по-горестоящите органи и държавни служители и на чл. 6, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, регламентиращ, че служителят е длъжен да спазва служебната йерархия и стриктно да изпълнява актовете и заповедите на горестоящите органи и служители от администрацията, както и т. 6 от длъжностната си характеристика, с което е осъществен фактическият състав на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. - неизпълнение на служебни задължения. Установено е, че по повод на постъпило искане от юридическо лица за ограничаване на акредитацията му, преписката е разпределена на Миладинов, които е следвало да изготви доклад и проект на заповед за ограничаване на обхвата на акредитацията. След предаване на изготвените документи на 26.01.2012 г. началникът на отдела констатира, че не са спазени изискванията за изготвяне на заповеди като заповедта не е мотивирана и съдържа неяснота по отношение на обхвата, който следва да се ограничи и не е спазена формата съобразно утвърдения образец от системата за управление на агенцията. На 27.01.2012 г. горестоящият орган връща заповедта на служителя с конкретни указания за корекции и образци, които да се ползват при изготвяне на проекта на заповедта. На същият ден Миладинов отново предава заповедта на началника си, който констатира, че вторият вариант не е подписан от служителя и е във вид, които не отговаря на изискванията и съдържа неяснота относно обхвата на ограничение на акредитацията. От изложеното следва, че Марио Миладинов не е изпълнил разпореждане на прекия си ръководител, с което не е изпълнил и служебните си задължения, поради което оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното се налага извода, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано, поради което следва да бъде отменено. От изложеното по-горе следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,