Решение № 9679 от 5.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1857/2024 г.

С. Г. К. е подал касационна жалба срещу решение 1761 от 12.12.2023г. по адм. дело 2107/2023г. по описа на Административния съд Варна, с което е отхвърлен предявеният от него срещу Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи Варна иск за присъждане на сумата 1200 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда от отменената заповед 365з-3210/19.05.2022г. на началника на отдел Икономическа полиция при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи Варна за налагане на дисциплинарно наказание, изразяваща се в пропусната полза да получи индивидуална парична награда за постигнати резултати по заповед 8121з-1641/30.11.2022г. на министъра на вътрешните работи, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.09.2023г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което исковете да бъдат уважени, като се присъдят направените разноски. Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи Варна не е взела становище по жалбата. Прокурорът от Върховната прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на С. Г. К., с която срещу Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи Варна е предявен иск за присъждане на обезщетение в размер на 1200 лева за имуществена вреда, причинена от незаконосъобразен административен акт - заповед 365з-3210/19.05.2022 г. на началника на отдел Икономическа полиция при Областната дирекция на МВР - Варна, изразяваща се в пропусната от ищеца възможност да получи индивидуална парична награда за постигнати резултати за периода 01.01.2022 г. - 30.11.2022 г. по заповед 8121 з-1641/30.11.2022 г. на министъра на вътрешните работи, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 20.09.2023г. Административният съд установил, че със заповед 365з-3210/19.05.2022 г., издадена от началник отдел Икономическа полиция при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи- Варна, на основание чл. 204, т. 4, чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание порицание за срок от осем месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание била отменена по жалба на С. Г. К. с решение 1184/01.09.2023г. по адм. дело 1266/2022 г. по описа на Административния съд Варна, влязло в сила на 01.09.2023г. Със заповед 8121 з-1641/30.11.2022 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 30, т. 9, чл. 191 и чл. 192, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи, във връзка с чл. 10, ал. 4 от Наредба 8121з-347 от 25.07.2014 г. за условията и реда за награждаване на служители на Министерството на вътрешните работи, е наредено да се изплати индивидуална парична награда от 1200 лева на всеки от служителите на Министерството на вътрешните работи, намиращи се в служебно или трудово правоотношение към датата на издаване на заповедта, с изключение на служителите с наложени дисциплинарни наказания през времето от 01.01.2022г. до издаването на заповедта. Въз основа на тази фактическа обстановка административният съд приел, че искът е неоснователен поради отсъствието на елементите от фактическият състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Ищецът не понесъл вреда в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменения административен акт. С. К. нито оспорил заповед 8121з-1641/30.11.2022 г. на министъра на вътрешните работи, нито отправил искане до директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Варна на основание чл.72, ал.1 от Инструкция 81213-877 от 6.07.2021 г. да бъде включен в списъка с лицата, които да получат парична награда за работата си през 2022 г. С мотив, че неполучената награда не можела да се интерпретира като пропусната полза, административният съд отхвърлил предявения от С. Г. К. иск по чл.1, ал.1 ЗОДОВ . Касационната инстанция намира, че решението съответства на материалния закон. Административният съд е направил правилен извод за липсата на пряка връзка между отменената заповед и факта, че ищецът не е получил определената със заповедта на министъра на вътрешните работи парична награда. Лишаването му от отличие не е типична, неминуема последица от налагането на дисциплинарно наказание, при положение, че както заповедта, така и законът, не я предвиждат. Ако заповедта на министъра на вътрешните работи не беше издадена или ако беше издадена, но в един по-ранен момент, преди С. К. да бъде наказан с порицание, твърденият в исковата молба негативен резултат не би настъпил. Основателно съдът не е споделил и довода, че ищецът е пропуснал да реализира сигурна полза, с която имуществото му да се увеличи. С отмяната на заповедта, с която на С. К. е наложено дисциплинарно наказание "порицание", той вече не попада в категорията служители по точка 2 от заповедта на министъра на вътрешните работи, на които не се изплаща парична награда. Поради това би могъл да поиска изплащането на сумата 1200 лева на основание издадената заповед 8121з-1641/30.11.2022 г. на министъра на вътрешните работи. В случай на отказ за изплащане на паричната награда, би възникнал имуществен спор, който подлежи на разглеждане по общия исков ред. При отсъствието на нормативните предпоставки за присъждане на обезщетението по главния иск, законосъобразно е бил отхвърлен и акцесорният иск за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба. Решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноските на ищеца следва да останат за негова сметка. По изложените съображения и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд