Решение № 215 от 8.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 563/2013 г.

Решение № 215 от 8.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 563/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова Производството пред ВКС е по искане на И. П. Г. за възобновяване на внохд № 598/2012 г. на Врачанския окръжен съд. С твърдения за незаконосъобразност се иска отмяна на постановеното по това дело решение и оправдаване на г. В съдебно заседание Г. и изготвилият искането за възобновяване защитник го поддържат. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на въззивното решение и дава заключение за оставяне на искането без уважение. ВКС установи: С присъда № 116 от 23.Х.2012 г. по нохд № 1750/2011 г. на Врачанския районен съд И. П. Г. е признат за виновен в това, че на 16.ХI.2007 г. в гр. Враца съзнателно се е ползвал от неистински официален документ-издадена от Врачанския Механотехникум диплома за завършено средно образование серия С-2000 № 003514-за съставянето на който не може да му се търси отговорност и деянието съставлява маловажен случай, за което и на основание чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 4, т. 2 във вр. с ал. 2 НК е наказан при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК с пробация за срок от 6 месеца, включваща задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 НК. Г. е признат за виновен и в това, че за времето от 13.VII.2009 г. до 24.VI.2010 г. е държал в дома си в с. Лютаджик, Врачанска област, 25 годни по предназначението си патрони за огнестрелно оръжие 7.65 мм калибър, за държането на които не е имал надлежно разрешително, за което и на основание чл. 339, ал. 1 НК е наказан при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК с 4 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК на Г. е определено общо наказание от 4 месеца лишаване от свобода, отложено от изтърпяване за срок от 3 години. С въззивното решение, чиято отмяна се иска - № 4 от 11.I.2013 г. - горната присъда е потвърдена. Искането за възобновяване е допустимо-направено е от осъдения; спазен е 6-месечния срок по чл. 421, ал. 3 НПК; иска се отмяна на решение, което не е проверявано по касационен ред-но не и основателно. След като е безспорно установено, че на 30.VI.1994 г. тогава именуваният Техникум по механоелектротехника /сега Професионална техническа гимназия "Н. Й. Вапцаров"/-гр. Враца не е издавал на И. П. Г. инкриминираното свидетелство за завършено средно образование, регистрирано под № 5288 /писмо от директора на учебното заведение на л. 63, т. I от досъд. разсл./, оспорването законосъобразността на осъждането на Г. по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 2 НК е обосновано с довода, че с въпросното свидетелство Г. не се бил снабдил с целта да го ползва, нито го е ползвал. Това твърдение е опровергано още при досъдебното разследване от съдържанието на писмото, приложено на л. 25, т. II, опровергано е и от свидетелката Е. Цв. Я., чиито показания са категорични: "Към 16.11.2007 г./на която дата Г. е положил клетва като кмет на с. Лютаджик-бел. м./ този документ-копието от дипломата беше представен...към края на мандата /като кмет-бел.м./ подсъдимия написа върху копието "вярно с оригинала"/показания на свидетелката на л. 94, гърба, от първ.д./.Така че заявеното в искането за възобновяване, че съдържанието на горепосоченото писмо се опровергавало от Ем.Я. е невярно, както е невярно и твърдението, че това съдържание опровергавал и подписалият писмото П. Б.К. /показания на свидетеля на л.83, гърба, и л.84 от първ.д./.От значение за субективната страна на престъплението по чл. 316 във вр. сл. 308, ал. 2 НК е знанието на дееца, че официалният документ е неистински - което знание Г. не е отричал - а за обективната страна е без значение, дали Г. е удостоверявал или не идентичността на ползваното копие с "оригиналния" фалшификат, както е без значение наличието или липсата на изискване към селските кметове за определен образователен ценз. Неоснователно се оспорва и законосъобразността на осъждането на Г. по чл. 339, ал. 1 НК. С доводи-невярни, взаимно изключващи се и дори, абсурдни-защитникът на Г. се е опитал да оспори извършването и на това престъпление. Невярно, в противоречие с показанията на брата на осъдения, Г. П. Г., се твърди, че в къщата, обитавана от семейството на Ив. Г., живеели още брат му Г. П. Г. и баща им, при което "по същата логика" следвало и на последните двама да бъде "повдигнато обвинение" за същото престъпление. От показанията на Г. П. Г. обаче става ясно, че в този дом живеят само семейството на Ив. Г. и бащата на двамата братя /л. 82, гърба, от първ. д./. От показанията на същия свидетел става ясно още, че през 2009 г. закупил от складовата база "Илиянци" в София "тези патрончета", с които направил "подарък за рождения ден" на брат си. Става ясно и че последният, след като констатирал, че "не стават за неговото оръжие", ги оставил на "секцията в хола", откъдето "никой не ги е пипал, докато не е дошла полицията и ги е взела". И тъй като истинността на казаното от Г. Г. не се оспорва, остава да се признае правилността на приетото за установено от двете съдебни инстанции, че Ив. Г. е придобил боеприпаси с експертно установена годност, без това придобиване да е станало по съответния ред и със съответно разрешително, но веднага следва възражението, че Ив. Г. "не е приел дарението", тъй като "не...прибрал и съхранявал тези боеприпаси в касата", а това именно щяло да бъде "категоричен признак за своене...и...държане".С други думи казано се поддържа, че придобиването и държането без надлежно разрешително на изброените в чл. 339, ал.1 НК вещи няма да съставлява престъпление, ако авторът на тези действия не ги е прибрал и съхранявал на място, което "изключва достъпа на трети лица".Очевидно абсурдно твърдение, което не се нуждае от повече коментар, както и поставянето съставомерността на деянието по чл. 339, ал.1 НК в зависимост от това, дали незаконно придобитите боеприпаси /взривни вещества, оръжия, пиротехнически изделия/ са били полезни или не на дееца. Не е основателно и възражението за прилагане на чл. 9, ал. 2 НК. Придобиването на 25 патрона за огнестрелно оръжие, държани при това на общодостъпно място-както се набляга в искането за възобновяване-в нарушение на специалните изисквания за съхранение по ЗКВВООБ, не би могло да се квалифицира като деяние, осъществяващо само формално признаците на състава на чл. 339, ал. 1 НК. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 426 НПК, ВКС