Решение № 9332 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 886/2019 г.

Решение № 9332 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 886/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на общински съвет Бургас против решение № 2361 от 13.12.2018 г. по адм. дело № 1206/2018 г. на Административен съд – Бургас, с което е прогласена нищожността на решение № 38-10/27.02.2018 г. на същия орган, с което е одобрен подробен устройствен план-план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) за поземлен имот (ПИ) с идентификатор 47202.501.1217 по КК на с. Маринка, община Бургас, който при условията на чл. 16, ал. 1 и ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) се урегулира в УПИ VII – 1217, кв. 40 по плана на с. Маринка "за смесено предназначение" с посочени устройствени показатели, съгласно приложения проект, неразделна част от решението. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Ответникът Б. Тодоров оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, данните по делото и служебно провери валидността и допустимостта на съдебното решение съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Изводът на съдебния състав за нищожност на решението на общински съвет Бургас, с което е одобрен ПУП-ПРЗ за ПИ с идентификатор 47202.501.1217 по КК на с. Маринка, община Бургас, бивш ПИ с пл. № 220, който при условията на чл. 16, ал. 1 и ал. 4 ЗУТ се урегулира в УПИ VII – 1217, кв. 40 по плана на с. Маринка "за смесено предназначение", с посочени устройствени показатели, съгласно приложения проект, неразделна част от решението, е направен в противоречие с разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ЗУТ. Неправилно е преценено, че оспореният акт на общински съвет Бургас засяга само един имот, поради което компетентен да одобри ПУП- ПРЗ е кметът на община Бургас. Не е съобразено обстоятелството, че оспореното решение е издадено в производство по чл. 16, ал. 1-6 ЗУТ, по отношение на поземлен имот, собственост на ответника по касационната жалба Б. Тодоров, след като с предходно решение № 11-10/26.06.2012 г. на общински съвет Бургас, при условията на чл. 16 ЗУТ е одобрен проект на ПУП-ПРЗ на с. Маринка, който с влязло в сила решение по адм. дело № 2251/2012 г. на Административен съд- Бургас, е отменен частично, само по отношение на процесния поземлен имот. В останалата част решението на общинския съвет от 2012 г. влиза в сила. С частичната отмяна одобреният през 2012 г. ПУП-ПРЗ, процесният имот, сега с идентификатор 47202.501.1217, остава неурегулиран, въпреки че като попадащ в територия, за която е одобрен ПУП- ПРЗ по чл. 16, ал. 1 ЗУТ също подлежи на урегулиране и застрояване. Процедурата по неговото урегулиране следва да бъде приключена по същия ред и с акт на същия орган, одобрил ПУП – ПРЗ за останалите имоти на съответната територия. В случая това е направено с оспореното решение № 38-10/27.02.2018 г. на общински съвет Бургас. Поради това следва да се приеме, че цитираният административен акт е постановен от компетентен съгласно чл. 129, ал. 1 ЗУТ орган, а изводът на първоинстанционния съд в обратния смисъл е незаконосъобразен. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд –Бургас следва да бъде отменено като постановено в противоречие с материалния закон – основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Тъй като съдебният състав се ограничава само до преценката на валидността на оспорения акт с оглед компетентността на издателя, не са обсъдени останалите основания за оспорване на решението на общинския съвет по чл. 146 АПК. Липсва произнасяне по доводите за унищожаемост на акта с анализ и обсъждане на представените доказателства и съответни фактически установявания, което препятства касационната проверка на съдебния акт в тази част. Поради това делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. С оглед изложеното и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,