Решение № 6565 от 2.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3487/2016 г.

Решение № 6565 от 2.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3487/2016 г., VII о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Патентно ведомство на Република България, срещу Решение № 627 от 04.02.2016 г. по адм. дело № 4855/2015 г. на Административен съд София - град. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост на акта- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че марката "Банка на годината" не е била използвана във вида, в който е регистрирана, както и че притежателят не е доказал използването й по търговски начин на пазара като връзка между него и предлагани стоки и услуги. Следователно нейната регистрация подлежи на отмяна по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗМГО. Като е приел обратното, счита, че първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което настоящата инстанция следва да отмени. Ответната страна - "Бизнес Медиа Груп" ЕАД, чрез процесуалният си представител в писменият си отговор и в съдебно заседание излага становище за основателност на касационната жалба. Ответника В. К. П. от гр. София, чрез процесуалният си представител в писменият си отговор и в съдебно заседание, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима, като депозирана в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на В. К. П. от гр. София, против Решение № 48/13.02.2015 г. на Председателя на Патентно ведомство на Република България, с което е отменена регистрацията на марка рег. № 47055 "Банка на годината", с притежател Валентин Панайотов, за всички стоки и услуги по Международната класификация за стоки и услуги (МКСУ), за които е регистрирана, считано от 18.01.2006 г. С обжалваното решение съдът е отменил решението на Председателя на Патентно ведомство на Република България, като е осъдил Патентното ведомство, да заплати на Валентин Панайотов, сумата от 1510 лева разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗМГО предвижда възможността да бъде отменена регистрацията на марка по искане на всяко лице, когато същата не е била използвана в срока по чл. 19, ал. 1 от ЗМГО. Посочил е, че според чл. 19, ал. 1 от ЗМГО, когато в срок пет години от датата на регистрацията притежателят не е започнал реално да използва марката на територията на Република България във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването е било преустановено за непрекъснат период от пет години, регистрацията може да бъде отменена, ако не е съществувала основателна причина за неизползването. Определил е като процесен период за доказване използването на марката на територията на Република България този от 18.01.2006 г. до 18.01.2011 г. С решението предмет на касационната жалба първоинстанционния съд е приел, че спорният между страните по делото въпрос е свързан с наличието или липсата на елементите от фактическия състав на чл. 19 от ЗМГО, както и дали използването на марката за част от установения със закона период, представлява и може да обоснове реалното използване на комбинирана марка "Банка на годината". В тази връзка съдът е посочил, че в съответствие с чл. 46, ал. 1 от ЗМГО доказателствената тежест за установяване на елементите от фактическия състав на чл. 19 от ЗМГО е в тежест на притежателя на процесната марка, както и това, че от събраните по делото доказателства се установява използването и поставяне на марката във връзка с организирането на конкурса "Банка на годината" в рекламни публикации на сайтове и в медийни публикации, рекламиращи конкурса, върху и в които е поставено изображението на процесната марка. Приел е още за безспорно установено обстоятелството, че за периода за доказване използването на марката на територията на Република България- този от 18.01.2006 г. до 18.01.2011 г. е налице хипотезата на чл. 19, ал. 3 от ЗМГО, тъй като за релевантния период процесната марка е била използвана от трети лица - първо от маркопритежателя съвместно с вестник "Пари", и на второ място от СНЦ "Асоциация Банка на годината", със съгласието на маркопритежателя по изрично негово изявление и по силата на сключен между него и асоциацията лицензионен договор. Така постановеното решение е правилно. Настоящият състав напълно споделя установената от решаващия съд фактическа обстановка и направените от него изводи в мотивната част на обжалваното решение. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗМГО регламентира, че регистрацията на марка се отменя по искане на всяко лице, когато марката не е била използвана в срока и при условията на чл. 19 от ЗМГО. Според чл. 19, ал. 1 от ЗМГО регистрацията може да бъде отменена, когато в срок от пет години от датата на регистрацията, притежателят не използва реално марката на територията на Република България, във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването й е преустановено за непрекъснат период от пет години. По смисъла на законовите текстове реалното използване на марката включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица да използват в търговската си дейност знак, който поради идентичност или сходство с марката или идентичността и сходството на стоките или услугите на марката и знака, създава вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката (чл. 19, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 13, ал. 2 от ЗМГО). За реално използване на марката се счита и използването й от притежателя във вид, който не се различава съществено от вида, в който е регистрирана, както и поставянето на марката върху стоките или върху тяхната опаковка в Република България, независимо от това че са предназначени само за износ, като използването на марката със съгласието на притежателя й се счита за използване от самия него (чл. 19, ал. 2 и 3 от ЗМГО). Определеното в националното законодателство понятие "реално използване на марка" следва да бъде тълкувано в съответствие с чл. 10, § 1 и 2 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките, с която е кодифицирана Директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. Целта на директивата и конкретният текст на относимите разпоредби водят до извод, че под понятието "реално използване" на една търговска марка освен проявлението на някои от начините, посочени в цитираните по-горе разпоредби на ЗМГО, следва да се разбира преди всичко действителното използване, отговарящо на основната функция на марката, която се състои в това да гарантира на потребителя идентичност на произхода услугите, за която е регистрирана, да носи на притежателя й известност и в резултат на това високи доходи и други конкурентни предимства. След анализ на доказателствения материал съдът е достигнал до обосновани правни изводи за наличие на реално използване на марката в целия релевантен период- 2006 - 2011 г., като използването през този период е регулярно и реално във връзка с организирането на конкурса "Банка на годината". Установено е че през процесния период, марката е използвана по смисъла на чл. 19, ал. 2 и 3 във вр. с чл. 13, ал. 2, т. 4 от ЗМГО като е поставяна върху покани, използвана е в медийни публикации и представяния във връзка с организирането на конкурса "Банка на годината". От представените договори за осигуряване на рекламно пространство и рекламни спотове при провеждане на конкурса, както и рекламни афиши, покани, поставяне на марката при презентация на конкурса, множество медийни публикации е видно, че маркопритежателят се е задължил да организира проявата на конкурса и да осигури реклама на трети лица през годините, предоставил е правото на използване на процесната марка на СНЦ "Асоциация Банка на годината", което следва да организира конкурса през годините 2009 и 2010 г., извършени са подготвителни действия за провеждане на конкурса през 2009 г. и 2010 г., когато и е проведен конкурса. Съдът е допуснал и събрал относимите за предмета на спора доказателства и е преценил същите правилно, в тяхната съвкупност, взаимна връзка и относимост към въпроса за реалното използване на процесната марка по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 4 от ЗМГО с оглед спецификата й - марка, под която се организира конкурс. Въз основа на тях съдът е достигнал до правилен извод, че е доказано реалното ползване на марката в оригиналния й вид във връзка с хипотезата на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ЗМГО. Марката е използвана при условията на чл. 19, ал. 3 от трето лице със съгласието на собственика й и по силата на сключен между тях договор. Предвид изложеното по-горе, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и обосновано, постановено е при отсъствие на твърдяните в касационната жалба основания, поради което следва да бъде оставено в сила. В писменото си възражение процесуалният представител на В. К. П. прави искане за присъждане на съдебни разноски пред касационната инстанция. В това производство ответникът не представя доказателства за извършени такива, което прави искането му неоснователно и налага неговото отхвърляне. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение