Решение № 9431 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2254/2013 г.

Решение № 9431 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2254/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "ПЛАНЕТ КОМЕРС " ЕООД, представлявано от упр. Георги Алексиев Кръстев, против Решение № 6893/13.12.2012 г. по адм. дело № 3828/2012 г. на Административен съд-София град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Минкова, оспорва същата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-София град е отхвърлил като неоснователна жалбата на "ПЛАНЕТ КОМЕРС " ЕООД срещу Ревизионен акт № 2161104876/28.11.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - С. град, потвърден с Решение № 389/24.02.2012 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при Централно Управление на НАП - София, с който на дружеството не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 337 746.91 лв. съответно по фактура № 9 от 25.09.2009 г. и фактура № 10 от 27.07.2009 г. и са начислени лихви за забава в размер на 61 685.52 лв. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че с оспорения РА законосъобразно е отказано право на данъчен кредит по горепосочените фактури. Приел е за безспорно установено, че жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 9/25.06.2009 г. и № 10/27.07.2009 г., документиращи авансово плащане по договор за покупко-продажба № 07/17.03.2009г, издадени от "Майер Фаворит" ЕООД. След анализ на доказателствата за реалност на фактурираната доставка, съдът е приел, че такива липсват, поради което и изводите на органа по приходите за неправомерно начислен и впоследствие приспаднат ДДС по тази фактура е правилен. От друга страна, след като е отчел наличието на доказателства за извършено авансово плащане (в брой) на фактурираните стойности и на счетоводното им отразяване, решаващият съд е приел, че това не е достатъчно, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, за признаване правото на данъчен кредит на жалбоподателя. Счел е още, че предварителното плащане поражда изискуемост на ДДС, само ако е свързано с извършването на бъдеща облагаема доставка на стока и услуга. Следователно при преценка за правомерното начисляване на ДДС, респективно правомерното упражняване на данъчен кредит, според съда, задължително трябва да се изследва дали в срока за извършване на услугата, резултатът от нея е реално възникнал, т. е, осъществило ли се е условието, във връзка с което е извършено предварителното плащане, като по делото е установено, че извършеното плащане не е във връзка с бъдещи облагаеми доставки, доколкото няма доказателства за прехвърлянето на собствеността на 9 броя ветрогенератори. В обобщение съдът е приел, че не са изпълнени условията на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, ДДС е неправомерно начислен, по аргумент от чл. 70, ал. 5 от същия закон. Отказът да се признае правото на данъчен кредит за процесните фактури като законосъобразен е потвърден с обжалваното решение. Решението е правилно. Правилно е очертан основния спор между страните, който се свежда до въпроса правомерно ли е упражнено от жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит за извършено от него авансово плащане във връзка с договорена доставка на стока - девет броя вятърни генератора. Крайните изводи, до които е достигнал първоинстанционният съд, са законосъобразни и се споделят от настоящия състав при различни мотиви, при известна тяхна корекция. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон, като за прецизност на изложението следва да бъде посочено, че не са били основания както за ревизиращите органи, така и за първоинстанционния съд да изследват произхода на средствата на дружеството, с които е осъществено авансовото плащане. Този въпрос е ирелевантен при преценката на предпоставките за възникване и упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗДДС ( а сега ал. 7) при наличие на авансово плащане ДДС става изискуем и получателят на плащането дължи издаване на данъчна фактура, респ. за платеца възниква правото на данъчен кредит за ДДС върху размера на платеното. Авансовото плащане, по смисъла на тази разпоредба, не е данъчно събитие по чл. 25, ал. 2, 3 и 4, но по силата на закона представлява юридически факт, който води до изискуемост на данъка. За да възникнат тези последици, обаче, е необходимо наличието на основание за извършване на това авансово плащане, което в случая е свързано със сключените договори за прехвърлянето на собствеността на 9 броя ветрогенератори. Въз основа на данните по делото първоинстанционният съд правилно е установил, че предмет на доставките са авансови плащания по договор Договор № 07/17.03.2009 г., сключен между "Майер фаворит" ЕООД/продавач/ и "Планет Комерс" ЕООД/купувач/, за продажба /прехвърляне на собствеността/ на девет броя ветрогенератори тип BONUS, c идентификационен номер AN-600-196-9, на обща стойност 9 095 436 евро, без включен ДДС. Правилно е релевирано обстоятелството, че съгласно чл. 4 от договора, собствеността следва да бъде прехвърлена след заплащане на цялата сума по договора, като разплащането по фактури № 9/25.06.2009 г. и № 10/27.07.2009 г., съгласно представените дневни отчети от фискални устройства и хронология на сметка 501, е извършено в брой. В мотивите на обжалваното решение обосновано е извършена преценка и на относимия към спора факт, че към датата на извършване на насрещната проверка на доставчика не е налице прехвърляне на собствеността на стоките. Несъмнено е установено още, че и понастоящем собствеността върху ветрогенераторите не е прехвърлена. При формиране на изводите си за неоснователност на жалбата съдът е посочил още, че по делото не са представени доказателства за това, че "Майер Фаворит" ЕООД е разполагало с пълната документация - техническа и експлоатационна, на съоръженията, предмет на договора, както и че ги е предоставило на ревизираното дружество, а това е визирано като задължение в чл. 7 от договора. Заедно с това, според чл. 10 продавачът е трябвало да издаде освен фактура за всяко плащане и приемо-предавателни протоколи за всяка доставка. Такива документи също не са приложени по делото и това обосновано е съобразено от съда. Ненастъпилите факти във връзка с прехвърлянето на собствеността в срока на договора до 10.05.2010 г., както и след анекса за продължаване на срока - до 31.05.2011 г. са допълнителен аргумент в подкрепа на направения извод, че документираните със спорните фактури плащания не са действителни и реални доставки не са били извършени. На практика по делото не са ангажирани никакви доказателства, установяващи реалното изпълнение на този договор, като наличието им би представлявало причина /основание/ за сключването им, респ. за извършване на авансовото плащане по издадените фактури. Въз основа на всичко гореизложено, правилно административният съд е приел, че извършените авансови плащания са без основание, поради което същите не представляват юридически факт, който води до изискуемост на данъка, на основание чл. 25, ал. 6 от ЗДДС /а сега ал. 7/, а начисляването им в процесните фактури се явява неправомерно и не обуславя правото на данъчен кредит на касатора, по аргумент от чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Независимо от отправеното искане на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, доколкото на същия е присъдено такова за първоинстанционното предвид, то правилото на чл. 161, ал. 1, пр. посл. ДОПК, то такова не следва да бъде присъждано и за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение