Решение № 12591 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9996/2023 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция Инспекция по труда Благоевград срещу решение 1395 от 21.07.2023 г., постановено по адм. дело 163/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закони, и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Топ Термо ЕООД със седалище в гр. Гоце Делчев срещу Постановление изх. ПР 23005063 от 26.01.2023 г. на Гл. инспектор в отдел АИПО Д ИТ Благоевград, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение. Ответникът по касационната жалба Топ Термо ЕООД, чрез процесуален представител изцяло оспорва същата. Представя подробен писмен отговор и становище по същество на спора за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция по приложен списък. Ответник И. Великов в приложено становище оспорва касационната жалба с твърдение, че е и по време на проверката бил в трудовоправни отношения с Естас ЕООД, гр. Гоце Делчев, полагал е труд като командирован от работодателя му в полза на ответника Топ Термо ЕООД. Прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Тричленен състав на Шесто отделение на Върховния административен съд, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд Благоевград е жалбата на Топ Термо ЕООД, против постановление, изх. ПР 23005063 от 26.01.2023 г. на Гл. инспектор в отдел АИПО при ДИТ Благоевград, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между ответника Топ Термо ЕООД и ответник И. Великов. От страна на жалбоподателят в първоинстанционното производство и ответник по касационна жалба Топ Термо ЕООД изцяло са оспорени доводите на административния орган, за това ответникът И. Великов да е полагал труд от името на дружеството, при установеното от проверка извършена от служители на Д ИТ Благоевград в обект в гр. Банско. Представил е доказателства, приети и обсъдени от административен съд, че И. Великов е бил към дата на проверката в трудово правоотношение, по силата на сключен трудов договор, с друг работодател. Представени са доказателства, валидиращи трудовия договор, както и такива, че И. Великов е предоставил работна сила, като командирован работник от работодател Естас ЕООД от гр. Гоце Делчев в полза на Топ Термо ЕООД. Кредитирайки неоспорените пред съда доказателства, е прието, че издаденото постановление на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ е незаконосъобразно и е постановен съдебен акт за отмяната му. Настоящият касационен състав намира този извод за законосъобразен. Фактическите обстоятелства, за проведената проверка на място на 23.01.2023 г. от служители на Д ИТ Благоевград са преценени от първоинстанционен съд, в условията на състезателност и оценка на ангажираните от страните в спора доказателства. От обсъждането на събрани и допуснати писмени доказателства и гласните доказателствени средства, първоинстанционният съд е формирал правните изводи. По отношение на фактически установеното няма спор. Проверка е проведена; заварени са двама работника на място, извършващи трудова дейност; попълнена декларация от И. Великов и преценка на допуснати от съда гласни доказателствени средства за причини за присъствието на ответника Великов на място. Анализ на представени от страна на Топ Термо ЕООД, за наличието на трудово правоотношение от 16.01.2023 г. с уведомление от същата дата към него; договор за наемане на работник от трето неучастващо в процеса лице; споразумение за осигуряване на безопасни условия на труд и заповед за командироване на И. Великов, с посочена задача за изпълнение. Тричленен състав на шесто отделение на ВАС споделя изцяло фактически установеното от административния съд и приема като правилна преценката на доказателствата, отнесена към правните изводи в обжалваното съдебно решение. Спорът е, има ли основание да се приеме, че ответникът Великов е полагал труд за ответник Топ Термо ЕООД, което да не е в съответствията на трудовото законодателство по сключване на трудов договор, за да има приложение процедурата проведена от касационен жалбоподател по чл. 405а т КТ. Не е спорно, че на дата 23.01.2023 г., при извършена проверка в гр. Банско на строителен обект, е констатирано, че там работи и И. Великов, който изпълнява трудови функции на общ работник, като е прието от контролните органи, че са налице всички необходими елементи, за съществуването на една трудовоправна връзка, вкл. и с оглед попълнената от самото лице декларация на място. Първоинстанционният съдебен акт обективира правни изводи на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за спора материалноправни разпоредби и е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите посочени в чл. 146 от АПК. Релевантни към предмета на спора са обстоятелства, във връзка с квалификацията на отношенията при предоставяне на работна сила при съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение между работник и работодател като материалноправно основание за издаване на постановление, относно обявяване съществуване на трудово правоотношение. Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 от КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 от КТ. При формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово следва да бъде установено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 от КТ: място на работа, наименование на длъжността и характера на работата, начало на изпълнение, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Такива факти, според изложеното становище на касационния жалбоподател могат да се извлекат от декларацията от 23.01.2023 г., попълнена по време на проверката от ответника Великов. В противовес на приетата и кредитирана от касационен жалбоподател декларация е представения пред първоинстаниционния съд трудов договор, обявен и валидиран в НАП. В хода на проверката контролният орган е приел за правопораждащ юридически факт за издаване на административния акт попълнената от И. Великов декларация. Такива са и аргументите на процесуалния представител на касационен жалбоподател за коректното й попълване, така, че да е безспорно между двамата ответника да съществува трудовото правоотношение, без да е спазена формата по чл. 62, ал. 1 от КТ. Първоинстанционен съд е ценил и обсъдил допуснатите гласни доказателствени средства. Според тричленният състав на Шесто отделение на ВАС в случая следва да се цени официално доказания факт за съществуващото от 16 януари 2022 г. трудово правоотношение на ответника И. Великов с Естас ЕООД. Наличната информация по приложен трудов договор между страните, прието и обработено уведомление по реда на чл. 62, ал. 5 от КТ са противопоставими на изводите на касационен жалбоподател, за необходимостта от установяване на съществуващо трудово правоотношение с друг работодател. Правилно първоинстанционният съд е приел, че по своя характер подписаната декларация представлява частен свидетелстващ документ, поради което представлява допустимо в административното производство доказателство, съставено и прието във връзка с чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, тази декларация не притежава обвързваща материална доказателствена сила и съответно не е достатъчна за доказване при условията на пълно главно доказване на характера на съществуващото към момента на проверката правоотношение. Безспорно е, че при извършената проверка ответникът Великов фактически изпълнявал трудови функции, но като командирован от едно търговско дружество в друго. В тази връзка необосновано, касационен жалбоподател излага възражения, че нямало пречка да има и друго трудово правоотношение з установеното лице не само с работодател Естас ЕООД, но и с Топ Термо ЕООД. По същия начин следва да се отговори и на възражението, че предметът на дейност на работодателя а ответника И. Великов не се свързва със строителство. Наличието на необорени писмени доказателства заповед за командироване, споразумение и договор за предоставяне на работна сила за конкретна работа и определено между договарящите субекти време опровергават тези възражения. Пред първоинстанционния съд административният орган не е доказал главно и пълно, че ответникът Великов е престирал труд по трудово правоотношение с Топ Термо ЕООД въз основа на резултатите от проверката, поради което не е налице и правното основание по чл. 405а, ал. 1 КТ, съществуващите между страните правоотношения да бъдат обявени за трудови. Въз основа на изложеното Върховният административен съд - шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора основателно е искането на процесуалния представител на ответника по касационната жалба Топ Термо ЕООД в частта, в която се претендира присъждане на разноски за тази съдебна инстанция. А основание чл. 143, ал. 3 от АПК такива се присъждат в размер на 1000 лева, по приложен списък. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, Върховният административен съд - шесто отделение,