Решение № 13625 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14364/2016 г.

Решение № 13625 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14364/2016 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Е. М. М. против решение № 812100-23999/12.10.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с което е отказано заличаване на лични данни в информационните фондове на МВР, въведени във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. В нея се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради издаването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон - отменителни основани по чл. 146, т. 4 и 5 АПК. Иска се оспореният акт да бъде отменен, като се върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Ответникът - министърът на вътрешните работи, оспорва жалбата като неоснователна. Счита че същата следва да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени доводите и възраженията на страните и данните по административната преписка, прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения: Е. М. М. е подал заявление вх. № 366005-2/02.03.2016 г. по описа на ОДМВР - В. Т., с което е поискал да бъдат заличени личните му данни в масивите на Министерство на вътрешните работи, водени по ЗМ - 205/2010 г. по описа на РУ гр. В. Търново. По подаденото заявление от М. е изготвена справка рег. № 1739р-15294/26.07.2016 г. относно обработваните лични данни в МВР на заявителя, в която са описани наличните данни в информационните фондове на МВР. Видно от справката и останалите материали по административната преписка е, че в информационните фондове на МВР се обработват лични данни на жалбоподателя по ЗМ- 205/2010 г. като извършител на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. С. М. е внесен обвинителен акт пред Районен съд гр. В. Търново за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. Със споразумение № 80/12.04.2010 г. по нохд № 368/2010 г. по описа на Районен съд гр. В. Търново на Е. М. е определено наказание "пробация" и е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Съгласно чл. 383 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. С оспореното решение министърът на вътрешните работи е отказал да заличи личните данни на жалбоподателя, обработвани в информационните фондове на МВР, въведени във връзка със ЗМ - 205/2010 г. Изложил е съображения, че не е налице някое от основанията за заличаването им, посочени в чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Административният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. В МВР се изграждат информационни фондове и звена за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация - чл. 24, ал. 1 ЗМВР. За изпълнение на дейностите си органите на МВР могат да обработват лични данни - чл. 25, ал. 1 ЗМВР. Обработването на лични данни от органите на МВР се осъществява при условията и по реда на Закона за министерството на вътрешните работи и на Закона за защита на личните данни. Администратор на лични данни по смисъла на Закон за защита на личните данни е министърът на вътрешните работи и същият упражнява правомощията си съобразно чл. 32, ал. 4 от ЗЗЛД във връзка с чл. 25, ал. 3 ЗМВР и чл. 12, ал. 1 от Инструкция № 8121з-1122/12.09.2015 г. за реда за обработка на лични данни в министерството на вътрешните работи. Сроковете за съхранение на личните данни, обработвани в МВР и основанията за заличаването им се съдържат в Инструкция № 8121з-748/2014 г., издадена на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗМВР. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че в информационните фондове на МВР се съхраняват лични данни относно Е. М. М., въведени във връзка със ЗМ- 205/2010 г. по описа на РУ гр. В. Търново за извършено престъпление от общ характер. Образуваното в тази връзка наказателното производство срещу жалбоподателя е приключило със споразумение № 80 от 12.04.2010 г. по нохд № 368/2010 г. по описа на Районен съд гр. В. Търново, с което му е наложено наказание "пробация". Не е спорно, че към момента на подаване на заявлението, М. е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 2 от НК. Настъпилата реабилитация по чл. 86, ал. 1, т. 2 от НК заличава факта на осъждането на жалбоподателя и отменя в бъдеще последиците от същото. Това обстоятелство обаче не е измежду посочените в чл. 3, т. 1 - 5 от Инструкция № 8121з-748/2014 г., при наличие на които личните данни на лицата се заличават от информационните фондове. Случаите, при които компетентният орган може да пристъпи към заличаване от информационните фондове на лични данни, обработвани във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК за престъпления от общ характер, са изчерпателно уредени в чл. 3, т. 1 - 5 от инструкцията. Административният орган следва да приеме решение за заличаване на личните данни на заявителя само при осъществяване на фактическия състав на някоя от тези хипотези. Ето защо, в настоящия казус административният орган правилно е счел, че не са налице фактически и правни основания за заличаване на личните данни на жалбоподателя в информационните фондове на МВР и постановил отказ по искането му с оспореното решение. Позоваването на жалбоподателя на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗМВР е неоснователно. С разпоредбата е предвидено, че данните по ал. 1 се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт или решение на Комисията за защита на личните данни. Чл. 26, ал. 1, т. 3 регламентира, че при обработване на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР съхраняват данните в срокове, определени от администратора на личните данни. Сроковете за съхранение на лични данни са определени в Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014 г., издадена от министъра на вътрешните работи, на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗМВР - арг. § 2 ПЗР на подзаконовия акт. Както вече се посочи, обсъжданият случай не попада в основанията по чл. 3, т. 1 - 5 с. з., по силата на които може да бъдат заличени личните му данни от информационните фондове на МВР. Предвид изложеното, жалбата на Е. М. М. против решение № 812100-23999 от 12.10.2016 г. на министъра на вътрешните работи е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора, жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата 100 лева възнаграждение за юрисконсулт.