Решение № 11223 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5477/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Тенакс 2011" ЕООД срещу решение 1096/19.02.2024 г., постановено по адм. дело 9891/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт Р-22002220003605-091-001/21.01.2021 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт П-22221721018769-003-001/28.01.2021 г., издаден от ТД на НАП-София, потвърден с Решение 543/06.04.2021 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващo отменителнo касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на процесния РА. Претендира присъждане на сторените по делото разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът Директор на Дирекция ОДОП" София при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Административен съд София-град е стигнал до извод, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с разпоредбите на материалния закон. С тези мотиви е отхвърлена жалбата срещу РА. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е неправилно, като е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е постановил решението си в противоречие със събраните доказателства, кредитирайки безкритично тези от тях, които потвърждават изводите на органа по приходите. Служебното начало в административния процес е регламентирано в нормите на чл. 9 от АПК и като не е дал указания на страната, съдът е нарушил същия, като не е осъществил процесуално съдействие на страната за законосъобразното и справедливо решаване на делото. Нормата на чл. 9 от АПК, ал.З задължава съда да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства, а на ал. 4 - да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, което не е сторено. Относно отказаното право на данъчен кредит по отношение ВОД по издадена от БОРДАН - ДЕС" ЕООД фактури, не се споделят направените изводи, че същите не са предмет на вътреобщностна доставка на стоки по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. Извършването е доказано с всички допустими доказателствени средства и неправилно органите по приходите не са приели извършването на ВОД, а доставка -с място на изпълнение в страната и са приложили ставката по чл. 66, ал. 1 от ЗДДС, вместо нулева ставка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС и са определени задължения за главница и съответните лихви. Установено е безспорно, че през ревизирания период основната дейност на ТЕНАКС 2011" ЕООД е била свързана с отдаване на транспортни средства под наем и посредническа дейност при покупко- продажба на стоки в страната и в рамките на Европейската общност. По делото е представена декларация управителя на ТЕНАКС 2011" ЕООД, че дружеството не ползва търговски обекти и складове. Съдът е приел, че не са представени доказателства къде са съхранявани големите количества стоки в периода от датата на декларираната им покупка до последващата продажба, но не е дал указания, че такива липсват, а се е ограничил до твърдения, че не са представени договори, споразумения или други документи, доказващи мястото на съхранение на стоките от БОРДАН - ДЕС" ЕООД. Съдът неправилно е изложил и мотиви по отношение събраните доказателства от БОРДАН - ДЕС" ЕООД, след като управителят изрично е потвърдил, че не разполага с писмени договори, но българското право дава възможност договорът да не е в писмена форма. Има данни къде са били съхранявани стоките и това е в с. Илинденци, общ. Струмяни, склад на гл. път Е-79, до мотел Тесалоники. Съдът е направил своите изводи само въз основа на непредставени от доставчик документи, но по делото са налични достатьчно такива, удостоверяващи реалността на доставката. За доказване на вътреобщностна доставка на стоки, доставчикът следва да разполага с изброените в чл. 45 от ППЗДС, документи, които са налице в счетоводството на жалбоподателя. От приложените към административната преписка и приобщени към съдебното дело доказателства се доказва по категоричен начин, че процесните стоки са напуснали територията на Република България. Наличните по преписката ЧМР товарителници са надлежно подписани от изпращача /ревизираното дружество/, от превозвача и получателя и съдържат реквизитите по чл. 6 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Постоянната практика на СЕС приема, че освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката. Съгласно чл. 31, б. "а" и чл. 67 от Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на стоки счита се, ако друго не е уговорено, че продавачът е изпълнил задължението си за доставка с предаване на стоката на превозвач, когато се изисква превоз. Разпоредбата на чл. 67 от Конвенцията сочи, че при липса на други уговорки, рискът от погиване на стоките преминава върху купувача при предаване на стоката на първия превозвач, когато стоката е маркирана и снабдена с превозни документи. С приемане на стоката от превозвача се осъществява прехвърлянето на правото на разпореждане - първо условие за ВОД. С изпращане или транспортиране на стоката се осъществява второто условие за ВОД. Именно наличието на физическо движение на стоката между държавите-членки е обективен елемент, отличаващ ВОД от доставка на територията на страната (Решение по дело Telos т. 30-40). Изискванията за доказване на ВОД, макар да са поставени в рамките на предоставената на държавата-членка процесуална икономия, не следва да бъдат тълкувани буквално и да се превръщат в пречка за свободното движение на стоки. Съгласно тълкуването на чл.138 параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88/ЕС на Съвета от 7 декември 2010г. дадено в решението по дело С- 273/11 MecseK-Gabona, правото на освобождаване на вътреобщностна доставка може да бъде отказано, при условие че бъде установено, с оглед на обективни фактори, че доставчикът не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама. В т. 61 от това решение СЕС припомня практиката си по делото Collee, че национална мярка, която основно подчинява правото на освобождаване от данък на вътреобщностна доставка на спазването на формални задължения, без да вземе предвид материалноправните изисквания, надхвърля необходимото за осигуряване на правилното събиране на данъка, освен ако нарушаването на формалните изисквания е възпрепятствало предоставянето на сигурно доказателство, че са изпълнени материалноправните изисквания. Отнесено към настоящия казус всичко изложено по-горе означава, че след като относно доставките са налице доказателства за осъществяване на транспорта и след като са налице подписани от получателя товарителници и потвърждения, това е достатъчно, за да се счете, че ВОД е осъществена. Неправилен е изводът на съда за липса на ВОД, поради представени по делото доказателства -проверка в системата VIES, че клиентът AUTO LOOC EXPRESS LTD е с невалиден VIN NQ GB262824107, но считано от 09.08.2019г дружеството е дерегистрирано за целите на ДДС във Великобритания, тоест към датата на издаване на фактурите дружеството е било регистрирано по ДДС. Първоинстаноционният съд неправилно е възприел становището на РО, че следва да има налична информация в Агенция Митници от ТЕНАКС 2011" ЕООД , относно предстоящо изпращане на акцизни стоки до друга държава членка на ЕС за периода 01.08.2018 г. - 31.05.2019 г. и че следва да е осигурен достъп на митническите органи за проверка. Когато предмет на ВОД са акцизни стоки - алкохол с платен акциз и поставен бандерол, такова изискване не съществува. В случай, че дружеството иска връщане на акциза, е длъжно да подаде искане в АМ и да върне бандеролите. Неправилно поставен въпрос от РО към АМ води и до неправилен отговор, че Териториално дирекция Югозападна, при извършена проверка в Българска акцизна централизирана информационна система не са открити данни за извършено уведомяване от ТЕНАКС 2011" ЕООД за изпращане на акцизни стоки до друга държава членка на ЕС за периода 01.08.2018 г. - 31.05.2019 г. и това не следва да води до извод за липса на ВОД. Не се споделят изводите на съда, че не е установено използването на посочените стоки и услуги за целите на извършваните от жалбоподателя облагаеми доставки, като условие по чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, при което може да бъде упражнено правото на данъчен кредит. По отношение отказаното право на данъчен кредит по фактура 4/09.04.2019 г., издадена от МАГУРА ТРЕЙД" ЕООД , от представените по делото доказателства е видно, че между двете дружества е сключен договор за доставка с доставчик МАГУРА ТРЕЙД" ЕООД и купувач ТЕНАКС 2011" ЕООД, с предмет пожарозащитен гипсокартон,, договорът е подписан от страните, има приемо - предавателен протокол от 10.04.2019г., от който е видно, че МАГУРА ТРЕЙД" ЕООД е предало на ТЕНАКС 2011" ЕООД 22000 кв. м. пожарозащитен гипсокартон, издадена е фактура, налична е декларация от Тенакс 2011" ЕООД, за мястото, на което е съхранявана стоката. Приетата и неоспорена счетоводна експертизата е констатирала, че всички фактури, по които с РА е отказан данъчен кредит, са включени в дневниците за продажби и в подадените справки-декларации за ДДС, което обстоятелство е установено и в хода на ревизията. Безспорно бе установено, че ревизираното дружество разполага с първични счетоводни документи, отразяващи доставките, в които е посочен вида на услугата, съгласно изискването на чл. 114, ал. 1, т. 9, вр. чл. 71, т. 1 ЗДДС. От представените от жалбоподателя в хода на ревизията и при административното обжалване на РА писмени доказателства се установява по категоричен начин изпълнението на същите, както и реалното им предаване и получаване от жалбоподателя, поради което неправилно не е признато правото на данъчен кредит. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на правото на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното извършване на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, съответно реалното предаване и приемане на стоките по доставката, съобразно изискването на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. По отношение непризнатите доставки са установени изискуемите нормативни предпоставки за възникване право на данъчен кредит за ревизираното дружество. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на определени факти и обстоятелства, меродавен за преценката дали една доставка на стока е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. В преобладаващата си част и с оглед спецификата на търговската дейност те са частни документи, тъй като за относими към данъчното облагане факти и обстоятелства официалните документи по чл. 179 ГПК са рядкост в оборота. Ето защо не би могло да се приеме, че доказателствената сила на частните документи следва да се изключи, тъй като липсата на обвързваща материална сила не е равнозначна с липсата на каквато и да е доказателствена сила. Този извод следва от нормата на чл. 180 ГПК, като при преценката на доказателствената сила на частни документи, касаещи правоотношения между търговци, следва да бъдат съобразени и разпоредбите ТЗ. От изложеното следва да се приеме, че са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на РА. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. Своевременна и основателна е претенцията за присъждане на разноските, сторени от касационния жалбоподател. Същите се установиха в размер на 2 686, 82 лева за двете инстанции и следва да бъдат заплатени от НАП, съобразно правилото на § 1 т. 6 от ДР на АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,