Решение № 8859 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5191/2014 г.

Решение № 8859 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5191/2014 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производствотое по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Пазарджик срещу решение № 128 от 28.02.2014 г., постановено по адм. дело № 1001/2013 г. по описа на Административен съд Пазарджик. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответникът Марин Тодоров Маринов се явява лично, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отменил решение № 37 от 13.12.2013 г. на директора на РУСО - Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 5008213486 № 13 /прот. № N01105/ от 09.08.2013 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Марин Маринов, считано от 15.04.2013 г. Съдът е изпратил преписката на ръководителя на ПО при РУСО - Пазарджик за произнасяне по заявлението със задължителни указания по прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като заявлението за отпускане пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО е било подадено в 6-месечният срок по чл. 94, ал. 2 от КСО. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е установено, че Марин Маринов е подал заявление с вх. № МП 10244 от 15.04.2013 г. до директора на РУ "СО" Пазарджик, с което е поискал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО. Към датата на заявлението жалбоподателят е освободен от длъжност, считано от 17.09.2012 г. със заповед № РД 05-11 от 13.09.2012 г. с правно основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ - поради закриване на учебното заведение. С посочената заповед е разпоредено изплащане на обезщетение на същия по чл. 222, ал. 1 от КТ за времето, през което е останал без работа за период от един месец след прекратяване на трудовото правоотношение. Въз основа на заявлението е издадено разпореждане № 5008213486 № 13 /прот. № N01105/ от 09.08.2013 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което на Марин Маринов е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 15.04.2013 г. Недоволен от цитираното разпореждане, М. Маринов го е обжалвал, като в отговор на това е издадено процесното решение № 37 от 13.12.2013 г. на директора на РУСО - Пазарджик, с което оспореното разпореждане е потвърдено като законосъобразно. Административният орган е изложил мотиви, че пенсията на Маринов правилно е отпусната от датата на подаване на заявлението - 15.04.2013 г., тъй като не е спазен 6 - месечният срок по чл. 94, ал. 2 от КСО и искането за отпускане на пенсия е следвало да бъде направено до 17.03.2013 г. Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 5 от КСО за осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицето е получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа по КТ, ЗДСл и ЗВО; за този период се внасят осигурителни вноски върху получаваното обезщетение; за работниците и служителите осигурителните вноски се разпределят по чл. 61, ал. 3, т. 8 и т. 9 от същия кодекс. Видно от заповед № РД 05-11 от 13.09.2012 г. трудовото правоотношение на Марин Маринов е било прекратено, считано от 17.09.2012 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ - закриване на учебното заведение. С цитираната заповед е разпоредено изплащане на обезщетение на същия по чл. 222, ал. 1 от КТ за времето, през което е останал без работа за период от един месец след прекратяване на трудовото правоотношение. По делото е представено удостоверение, от което се установява, че такова обезщетение е било изплатено, както и дължимите осигурителни вноски са внесени за периода. Разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от КСО предвижда, че пенсиите се отпускат от датата на прекратяването на осигуряването по българското законодателство, ако заявлението е подадено в шестмесечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Ако документите са подадени след изтичане на шестмесечния срок, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. В настоящия случай безспорно се установява, че е налице прекратяване на осигуряването на 17 октомври 2012 г., т. е. един месец след прекратяване на трудовото правоотношение. Поради това заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от Марин Маринов на 15.04.2013 г., се явява подадено в шестмесечен срок от датата на прекратяване на осигуряването. Ето защо правилно административният съд е приел, че пенсията за осигурителен стаж и възраст на М. Маринов е следвало да се отпусне от датата на прекратяване на осигуряването, а не от датата на подаване на заявлението. Изводите на съда в тази насока са правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция. С оглед горното обжалваното решение се явява правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон, поради което не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,