Решение № 12900 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6744/2010 г.

Решение № 12900 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6744/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на ЕТ" Мариям Артинян", чрез законния си представител Мариям Хаик Артинян, срещу Решение № 362/14.04.2010 г., постановено по адм. д. № 1182/09 г. по описа на Административен съд гр. Бургас /АС/, с което е отхвърлена жалбата на Артинян срещу Ревизионен акт № 900392/8.06.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № РД-10-175/23.07.2009 г. на Директор на Дирекция "ОУИ" - Бургас. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради нарушение на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касаторът неправилно съдът е приел, че следва повторно да бъде налагана санкция, след като такава вече е наложено с влязло в сила НП. Моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът по жалбата Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП гр. Бургас, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 900392/8.06.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № РД-10-175/23.07.2009 г. на Директор на Дирекция "ОУИ" - Бургас, с който на жалбоподателя Мариям Хаик Артинян за данъчен период 15.04.2008 г. -31.01.2009 г. е установено допълнително задължение за ДДС по реда на чл. 86, във вр. с чл. 102 от ЗДДС, общо в размер на 5 509,50 лв., ведно с начислена лихва за забава. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че обжалвания РА е издаден въз основа на надлежно възложена данъчна ревизия и в хода на извършването й не са допуснати нарушения на процедурните правила. От фактическа страна съдът е приел, че от събраните в хода на ревизионното производство и приети по делото доказателства се установява, че за периода м. 04.2007 г. - м. 03.2008 г., при осъществяване на търговска дейност ЕТ "Мариям Артинян", е реализирал оборот в размер на 51 232,11 лв. Това обстоятелство се установява от представените и приети по делото копия на съкратен отчет фискална памет за процесните периоди. При така установеното, съдът е приел, че законосъобразно от органът по приходите е прието, че лицето осъществява независима икономическа дейност и е достигнало законовоустановения праг за задължителна регистрация по ЗДДС по реда на чл. 96 от ЗДДС и за него е възникнало задължение в срок до 14.04.2008 г. да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, каквото е подадено на 14.01.2009 г., като въз основа на него е издаден Акт за регистрация № 02042090005268/26.01.2009 г., поради което лицето дължи ДДС за периода от изтичане на срока за подаване на заявление - 14.04.2008 г. до датата на регистрация - 27.01.2009 г. Подробно за отделените ревизирани периоди е установен реализирания облагаем оборот и съответно дължимия за начисляване ДДС Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. АС е обсъдил приложимите материално правни норми, а именно разпоредбите на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС, във вр. с чл. 96, ал. 1, вр. с чл. 67, ал. 3 от ЗДДС. Съгласно чл. 102, ал. 3 от ЗДДС, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания: 1. за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. В случая не се оспорва и се установява от доказателствата по делото, че за периода м. 04.2007 г. - м. 03.2008 г. касаторът е достигнал облагаемия оборот от 50 000 лв. по смисъла на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и за него е възникнало задължение да подаде заявление за регистрация по този закон. Поради неизпълнение на това законово задължение размерът на данъка е определен по реда на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС за периода от изтичане на срока за подаване на заявление за регистрация - 14.04.2008 г. до датата на регистрация - 27.01.2009 г., както и въз основа на подадената вече за периода м. 01.2009 г. справка-декларация по ЗДДС за периода 27.01.2009 г. - 31.01.2009 г. При определяне размера на данъка правилно съдът е приел, че намира приложение разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДДС, съгласно която данъкът се смята включен в обявената цена и когато се предлагат стоки - предмет на доставка на дребно, в търговската мрежа, както е в конкретния случай. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че допълнително установените задължения за ДДС представляват повторна санкция за допуснатото административно нарушение за което вече има издадено НП. Административнонаказателната отговорност се установява в производство по реда на ЗАНН, което е отделно и независимо от настоящото производство. В производството по ДОПК са установени задължения по реда на ЗДДС, които са на различно правно основание и не налагат на извода за наличие на две санкции за едно и също нарушение, в какъвто смисъл са доводите на касатора. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение