Решение № 3204 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7535/2012 г.

Решение № 3204 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7535/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решение № 229 от 23.04.2012 г. по адм. дело № 592/2011 г. по описа на Административния съд - Велико Търново, с което е бил отменен издадения от този орган акт № 01-2600/3472 от 12.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 15 159.72 лева по отношение на "Фодър Комерс" ООД във връзка с подаденото от него общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 04/080709/26322. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт и се присъдят разноски. Направено е и възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат, ако ответникът се представлява в касационното производство. Ответникът "Фодър Комерс" ООД със седалище и адрес на управление град Свищов не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че "Фодър Комерс" ООД подало до Държавен фонд "Земеделие" общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г., регистрирано с уникален идентификационен номер 04/080709/26322. Кандидатът заявил за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ земя в размер на 93.41 хектара. При извършването на кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни в интегрираната информационна система е било установено, че част от заявените за подпомагане площи са допустими за подпомагане, поради което на заявителя били оторизирани суми в размер на 15 159.72 лева по Схемата за единно плащане на площ. Впоследствие, Министерството на земеделието и храните извършило допълнителни анализи и проверки на коректността на данните в заявленията за директни плащания за 2009 г., резултатите от които били предадени на Държавен фонд "Земеделие" с писмо № 02-0409/3554 от 9.12.2010 г. В резултат на постъпилата нова информация отпуснатата сума за подпомагане, получена от "Фодър Комерс" ООД, била счетена за недължимо платена. Заместник-директорът на Държавен фонд "Земеделие" издал акт № 01-2600/3472 от 12.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 15 159.72 лева по отношение на "Фодър Комерс" ООД за недължимо платена сума във връзка с подаденото от него общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. От правна страна съдът приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, на който било възложено да издава актове за установяване на публични държавни вземания съгласно решение от 7.04.2011 г. на Управителния съвет на Държавен фонд "Земеделие" и заповед № 01-РД-1288/12.04.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Съдът преценил административния акт като незаконосъобразен, тъй като при издаването му били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Не било спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс за излагане на фактически и правни съображения в подкрепа на взетото решение. Извън посочените факти, липсвало изложение на конкретните обстоятелства, които обуславяли преценката на административния орган за недопустимост за подпомагане на заявените от "Фодър Комерс" ООД земеделски земи. Кръстосаната проверка от месец декември 2010 г., в резултат на която било открито несъответствие в обявените за допустими за подпомагане земеделски земи, противоречала на чл. 24, § 2 от Регламент (EO) № 796/2004 г., задължаващ компетентните власти да направят и други подходящи проверки, включително от проверка на място. Административният орган нарушил задължението си да извърши други проверки, да предостави доклад на земеделския производител и да поиска от него допълнителни пояснения. Органът не спазил и задълженията, предвидени в чл. 26, 28, 35 и 36 от Административнопроцесуалния кодекс, като не уведомил жалбоподателя за започването на производството, не събрал служебно необходимите доказателства, не изяснил всички обстоятелства и не предоставил възможност за възражения от страна на заинтересованата страна. Според съда, оспореният административен акт противоречал на разпоредбата на чл. 73 § 4 от Регламент (EO) № 796/2004 г., тъй като недължимото плащане било извършено поради грешка на администрацията, която производителят не можел да установи по разумен път. Той бил добросъвестен и от него не би могло да се очаква да прецени, че определени площи са недопустими за подпомагане. Поради това административният съд отменил оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са били допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът правилно приел, че от страна на административния орган не е било проведено производство, в рамките на които да се изяснят спорните обстоятелства и да се съберат нужните доказателства. Обстоятелството, че Министерството на земеделието и храните е извършило допълнителни анализи и проверки на коректността на слоя площи, подходящи за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ, както е записано в изпратеното до изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" писмо № 02-0409/3554/9.12.2010 г., не обосновава направения от административния орган извод, че отпуснатата субсидия е недължимо платена. Отпадането на площи от земеделските площи, допустими за подпомагане за 2009 г., в резултат на актуализиране на данните в системата за идентификация на земеделските парцели през 2010 г., е следвало да се интерпретира заедно с индивидуално направени констатации, основани на релевантните за конкретния случай факти и обстоятелства. В тази насока са и дадените в писмото на Министерството на земеделието и храните указания, според които актуализираните данни следва да бъдат използвани за извършване на кръстосана проверка на данните от заявленията за директни плащания за 2009 г. и по резултатите от нея да се извърши оторизация на плащанията". Съставянето на акт за установяване на публично държавно вземане, който не се предхожда от проверка на обстоятелствата по конкретния случай, както и липсата на фактически и правни основания на акта, представляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които обуславят незаконосъобразността на административния акт, както е посочил административният съд. Те не могат да бъдат санирани със събирането на доказателства в съдебното производство, в частност с позоваването на заключението на допуснатата по делото техническа експертиза. Действително, ако плащането е било извършено, макар да не е следвало да бъде оторизирано, тъй като не са налице условията за подпомагане на земеделския производител, разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз (чл. 27 ЗПЗП). Неправомерно получените суми подлежат на възстановяване, освен ако компетентните органи не са допуснали грешка при разрешаването им и ако грешката е от такъв характер, че не е очевидна за земеделския стопанин (чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004). За да се направи заключение, че получената сума е недължимо платена и подлежи на възстановяване, актът трябва да се основава на данни за заявяването на площ, недопустима за подпомагане, така и на данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от страна на земеделския производител. След като актът не съдържа такива констатации, съдът е направил съответен на закона извод, че отпуснатата субсидия не подлежи на възстановяване, тъй като намира приложение изключението от общото правило за възстановяване на недължимо платената сума по чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004. Поради това касационната инстанция приема, че решението в частта, в която е отменен издадения по отношение на "Фодър Комерс" ООД акт за установяване на публично държавно вземане, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Решението е неправилно в частта за присъдените разноски. Административният съд е приложил неточно разпоредбите, които регламентират размера на адвокатското възнаграждение. За осъществяването на процесуално представителство по дела от административен характер се начислява адвокатско възнаграждение по реда на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът неправилно е приел, че възнаграждението не е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото, прилагайки разпоредбата, уреждаща минималния размер на адвокатските възнаграждения по дела с материален интерес. Поради това, че правният спор не е с висока фактическа и правна сложност и съдебната практика по този вид дела е непротиворечива, е налице прекомерност на заплатеното от жалбоподателя в първоинстанционното производство възнаграждение за един адвокат. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с § 2 от допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на възнаграждението за адвокат следва да се намали на 450 лева. Решението в тази част следва да се отмени и да се постанови друго, с което в полза на "Фодър Комерс" ООД следва да се присъдят разноски общо в размер на 500 лева, от които 450 лева разноски за адвокат и 50 държавна такса. С оглед изхода на касационното производство на подателя на жалбата не се дължат направените разноски. Ответникът не е бил представляван в касационното производство, поради което възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не следва да се разглежда. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,