Решение № 7927 от 22.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1787/2020 г.

Решение № 7927 от 22.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1787/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Финикс Бет" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Надежда, бл. 264, вх. А, ет. 6, ап. 18, представлявано от управителя К. Динев чрез адв. Г. Манолов срещу решение № 5883 от 11.10.2019 г. по адм. дело № 5783 по описа на Административен съд – София-град за 2019 г. С атакуваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № П-22220418228167-004-001 от 11.01.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 571 от 02.04.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" и "Финикс Бет" ЕООД е осъдено да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева. Според касатора решението е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е приел, че не е налице административен или съдебен акт, с който да е установено, че претендираните суми са недължимо платени, поради което още с плащането си, същите са подлежали на връщане. В хода на съдебното произвоство не е предоставена възможност на дружеството да представи доказателства в тази насока, което представлява нарушение на процесуалния закон. Твърди, че съдът неправилно е изчислил преклузивния срок. Въз основа на горното се иска решението да бъде отменено. Претендира присъждане на платените държавни такси пред двете инстанции. Ответникът – директорът на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Финикс Бет" ЕООД против АПВ № П-22220418228167-004-001 от 11.01.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 571 от 02.04.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП", с който на дружеството не е възстановена сумата в размер на 11 526. 73 лв. По делото не са били спорни датите на внасяне на сумите от задълженото лице, техния размер, както и че към момента на подаване на искането за възстановяване - 14.12.2018 г., по данъчно-осигурителната сметка на дружеството е останала неразпределена сума общо в размер на 11 526. 73 лв. За да постанови този правен резултат, административният съд е приел, че АПВ е издаден от компетентен орган в кръга на определените му правомощия и по установения в закона ред и форма. Изложени са мотиви, че декларираните и внесени от дружеството суми са през 2011 г. и 2012 г., участвали са в процедури по приспадане, като остатъка е следвало да се поиска от 01 януари на следващата година, поради което преклузивния срок по чл. 129, ал. 1 ДОПК за тяхното възстановяване изтича на 01.01.2017 г., съответно 01.01.2018 г., което обуславя законосъобразността на оспорения акт за прихващане и възстановяване. Съдът е споделил извода на административния орган, че в конкретния случай не е налице административен или съдебен акт, с който да е установено, че претендираните суми са недължимо платени, поради което още с плащането си, същите са подлежали на връщане. Решението е правилно. По делото не е имало спор по фактите. Предмета на спора е бил правен и се свежда обстоятелството, от кой момент започва да тече преклузивният срок по чл. 129, ал. 1 ДОПК, в който следва да бъде подадено искането. Установено е, че към датата на издаване на АПВ дружеството има надвнесени суми в размер на 11 526. 73 лв. Сумата е формирана по следния начин: на 18.01.2011 г. е внесена сума в размер на 17 500 лв. с основание за внасяне задължения за периода от 01.10.2010 г. до 31.12.2010 г. по декларация по чл. 246 ЗКПО. Към дата на издаване на АПВ от тази сума е налична сумата в размер на 2 476. 73 лв.; на 18.01.2011 г. е внесена сума в размер на 5 000 лв. с основание за внасяне задължения за периода от 01.10.2010 г. до 31.12.2010 г. по декларация по чл. 246 ЗКПО. Към дата на издаване на АПВ от тази сума е налична сумата в размер на 5 000 лв.; на 15.08.2012 г. е внесена сума в размер на 2 500 лв., относно задължения за периода от 01.07.2012 г. до 01.09.2012 г. по декларация по чл. 246 ЗКПО. Към дата на издаване на АПВ от тази сума е налична сумата в размер на 2 500 лв.; на 15.10.2012 г. е внесена сума в размер на 1 550 лв. с основание за внасяне задължения за периода от 01.10.2012 г. до 31.10.2012 г. по декларация по чл. 246 ЗКПО. Декларация не е подадена от лицето. Към дата на издаване на АПВ от тази сума е налична сумата в размер на 1 550 лв. При безспорност на горните фактически установявания, обосновано съдът е приел за законосъобразен извода на органа по приходите, че петгодишния срок по чл. 129, ал. 1 от ДОПК има преклузивен характер, като за него не е предвидено спиране или прекъсване – институти, характеризиращи сроковете като давностни. При това положение, дори искането за прихващане или възстановяване на най-късно платената сума е следвало да се направи до 01.01.2018 г., а видно от преписката е, че то е предявено на 14.12.2018 г., т. е. извън този преклузивен срок. Доводите на касатора за неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила, са неоснователни. С определение от 21.06.2019 г. (л. 41), съдът е указал на "Финикс Бет" ЕООД, че носи доказателствената тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. От страна на дружеството не е представен административен или съдебен акт, с който да е установено, че претендираните суми са недължимо платени, поради което правилно е прието от съда, че още с плащането си сумите са подлежали на връщане. От представените (стр. 62-79 от първоинстанционното дело) от ответника извадки от информационната система на НАП се установява, че последните плащания са към 15.10.2012 г., поради което преклузивния срок (дори и за най-късно платените) е започнал да тече от 01.01.2013 г. и е изтекъл на 01.01.2018 г. Съдът правилно е установил релевантните по делото факти, въз основа на тях е формирал обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. В тази насока първоинстанционният съд правилно се е позовал на приложимата практика на Върховния административен съд - Решение № 13272 от 06.12.2016 г. по адм. д. № 14527/2015 г. на Върховния административен съд, първо отделение и Решение № 1908 от 12.02.2019 г. по адм. д. № 8721/2017 г., на Върховния административен съд, седмо отделение. С оглед изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,