Решение № 6865 от 16.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15219/2011 г.
ВАСVIII отделение16.05.2012 г.докладчик Емилия Миткова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4342 от 7.10.2011 г. на Административен съд - София - град, първо отделение, 19 състав, постановено по адм. д. № 5057/2008 г. по описа на съда. ОСЪЖДА Митница Столична, да заплати на АУРУБИС БЪЛГАРИЯ" АД (със старо фирмено наименование "Кумерио Мед" АД), гр. Пирдоп, Софийска област, Индустриална зона, сумата от 136,91 лева, представляваща направени разноски по делото. Решението е окончателно и не може да се обжалва.
Мотиви
Решение № 6865 от 16.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15219/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Столична, чрез юрк. Попгеоргиева, против решение № 4342 от 7.10.2011 г. на Административен съд - София - град, първо отделение, 19 състав, постановено по адм. д. № 5057/2008 г. по описа на съда, с което е отменено по жалба на "Аурубис България" АД решение № К 47-0347/30.04.2008 г. на началника на Митница София в частта на определеното задължение за заплащане на законна лихва в размер на 8 876 лева, върху определените допълнително задължения по ЗДДС от датата на възникване на задължението до окончателното погасяване. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в противоречащ на материалния закон и необоснован извод за недължимост на законна лихва върху последващо определено задължение за ДДС при внос - от момента на подаване на митническата декларация за внос. Иска се отмяна на съдебното решение. Ответникът - "Аурубис България" АД (със старо фирмено наименование "Кумерио Мед" АД), гр. Пирдоп, Софийска област, Индустриална зона, представлявано от изпълнителния директор Никола Луи Мишел Треан, чрез адв. Динко Йорданов, оспорва жалбата, като в писмен отговор и в съдебно заседание излага доводи за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите, а именно, че "Аурубис България" АД (със старо фирмено наименование "Кумерио Мед" АД), е получател на меден концентрат от Р. Македония, оформен под митнически режим "освобождаване за крайно потребление" на 11.04.2007 г. с ЕАД № 07BG005003H000143 от същата дата. Стоката е получена от дружеството по силата на договор за покупко-продажба на медни концентрати от 17.10.2005 г. и ценови меморандум № 1 от 2.11.2006 г., сключени с "Разноимпорт Никел" Македония. На 30.04.08 г. е издадено решение от началника на митницата, с което е определен посоченият размер допълнителен ДДС за вземане под отчет, заедно със законната лихва, дължима от датата на възникване на задължението до датата на заплащане на сумата. На 14.02.2008 г. дружеството е получило покана за доброволно плащане, като е платило главницата на допълнителното задължение на 21.05.2008 г. Допълнително определения ДДС е бил взет под отчет на 18.05.2008 г., като не е връчвано ново уведомление за доброволно изпълнение. За да отмени митническия акт в обжалваната му част, административният съд е приел, че срокът за плащане на задължението не е бил изтекъл към 21.05.2008 г., на която дата задължението е било платено. Този извод съдът е обосновал с разпоредбите на МК, ЗДДС и с тълкуването на приложимите разпоредби на МК, дадени в решението от 31.03.2011 г. на СЕС по делото С-546/09 г., както и с трайната практика на ВАС по идентични казуси. Решението е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Съгласно чл. 54, ал. 1 от същия закон Данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.