Решение № 10584 от 3.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1642/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.76, ал.5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на Амбулатория за първична медицинска помощ индивидуална практика д-р Бенчев ЕООД, [ЕИК], представлявано от Р. Бенчев, чрез процесуален представител адв. М. Петрова и адв. Т. Евтимова, срещу Решение 45/05.01.2023 г., постановено по адм. дело 10319/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу Заповед за налагане на санкции (прекратяване на договор) РД-15-1370 от 10.12.2019 г., издадена от директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), с която частично е прекратен договор 22-3756 от 2018 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, сключен между НЗОК, чрез СЗОК и АПМП - ИП д-р Бенчев ЕООД. Поддържат се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се присъждане на разноските в процеса. Ответникът директорът на СЗОК, чрез юрк. Шкодрева, в съдебно заседание и в представен писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба и моли съдебният акт на Административен съд София-град да бъде оставен в сила. Не претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като съобрази доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е била Заповед за налагане на санкции (прекратяване на договор) РД-15-1370 от 10.12.2019 г., с която директорът на СЗОК частично е прекратил договор 22-3756 от 2018 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, сключен между НЗОК, чрез СЗОК и Амбулатория за първична медицинска помощ индивидуална практика д-р Бенчев ЕООД, изпълнител по пакет първична извънболнична медицинска помощ за отчетена дейност, която реално не е извършена, по отношение на медицинската дейност на д-р Р. Бенчев. Като правно основание за издаване на заповедта административният орган е визирал разпоредбите на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а", предл. първо от ЗЗО във вр. с чл. 398, ал.1, т.2 и чл.407, ал.1, б. а от НРД за МД за 2018 г. и чл.59, ал.2, т.1 от индивидуален договор 22-3756/2018 г. за оказване на ПИМП, а като мотиви е посочил, че отразената медицинска дейност в амбулаторен лист, издаден на ЗОЛ И. Неделчева от д-р Р. Бенчев, не е реално извършена в изпълнение на сключения договор 22-3756/2018 г. за оказване на ПИМП, като е наложена санкция "прекратяване на договор", сключен между НЗОК, чрез СЗОК и Амбулатория за първична медицинска помощ индивидуална практика д-р Бенчев ЕООД частично по отношение на медицинската дейност на д-р Р. Бенчев. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Амбулатория за първична медицинска помощ индивидуална практика д-р Бенчев ЕООД като е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. След анализ на доказателствения материал, административният съд приема, че в случая безпротиворечиво се установява отчитане на неизвършена медицинска дейност и съответно, правилно е приложена относимата разпоредба на НРД, за налагане на конкретната санкция - "прекратяване на договора" частично, по отношение на д-р Р. Бенчев. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено от фактическа страна, че в изпълнение на заповед РД-18-1347/22.08.2019 г. на директора на СЗОК е била извършена проверка по жалба с вх. вх. 94-Н-1211 от 01.08.2019 г. на СЗОК, подадена от И. Неделчева. От проверената медицинска документация било установено, че е издаден Амбулаторен лист /АЛ/ 4018 от 23.07.2018г. от д-р Бенчев, отразяващ проведен диспансерен вторичен медицински преглед във връзка с първичен такъв с диагноза по М. І [номер] [заличен текст] ипридружаващо заболяване [заличен текст] с код по М. [номер] на името на И. Неделчева. С посоченият амбулаторен лист прегледът е отчетен и заплатен от НЗОК по 9,50 лв. съгласно чл. 29, ал.2 от индивидуалния договор. При изискване на този амбулаторен лист от медицинското досие на ЗОЛ, същият не е представен. При направена справка в интегрираната информационна система /ИИС/ на НЗОК/ СЗОК било установено, че на името на ЗОЛ И. Неделчева, има регистриран 1 брой АЛ - горепосоченият, с 4018 от 23.07.2018 г. от извършен вторичен, диспансерен преглед, който АЛ е издаден и отчетен от д-р Р. Бенчев. За този АЛ издателят на оспорения акт приел, че е заплатен от НЗОК/ СЗОК на д-р Бенчев - за реално неизвършена, но отчетена от нея медицинска дейност. За резултатите от извършената проверка бил съставен Протокол РД-18-1347-1 на 02.09.2019г. съставен е и протокол за неоснователно получени суми РД-18-1347-2/09.09.2019 г. , връчен на същата дата на жалбоподателя В законоустановения срок е депозирано възражение, което е разгледано от Арбитражната комисия по медицински дейности по т.1 от протокол 12 от 01.10.2019г., и е прието за неоснователно. В резултат е изготвен доклад от директор на дирекция в СЗОК от 25.10.2019 сг., с който е предложено налагането на санкция прекратяване на договор по отношение на д-р Р. Бенчев, а административното производство е приключило с постановяване на процесната заповед за частично прекратяване на договор 22-3756 от 2018г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ съгласно чл. 59, ал.2, т.1 от него. Прието е, че отразената медицинска дейност спрямо г-жа Неделчева по амбулаторен лист 4018/23.07.2018г. не е реално извършена, което представлява нарушение на договора и е основание за налагане на санкция съгласно чл. 96 във връзка с чл. 398, ал.1 и чл. 407, ал.1, б. а от НРД за МД 2018г. Същата е определена съгласно чл. 59, ал.11, т.1, пр.1, б. а от ЗЗО частично прекратяване на договора за извънболнична медицинска помощ по определен пакет по отношение на лекаря, който не е извършил дейността, която е отчел. Препис от заповедта е връчен на жалбоподателя на 11.12.2019 г. С оглед на така установеното от фактическа страна правилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена в предвидената от закона форма, съгласно чл. 59 АПК, като съдържа посочените в ал. 2 реквизити, като е спазена съответната процедура и ред за извършване на проверката, регламентиран в ЗЗО. В настоящия случай е безспорно установено, че е отчетена дейност, която не е извършена. Безспорно е, че се касае за първо нарушение, както и че санкцията е наложена на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от ЗЗО, чл. 407, ал.1, б. а от НРД за МД 2018 г. - частично прекратяване договора по определен пакет, по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност. Съгласно нормата на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от ЗЗО, директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2, от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет частично, по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност. Същата хипотеза е предвидена и в 407, ал.1, б. а от НРД за МД 2018 г., в която е предвидено, че управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "прекратяване на договора" при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет частично, по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че в съответствие с разписаното правилно договорът се прекратява частично само по отношение на лекаря, който е отчел дейността, която не е извършена, а не по отношение на лечебното заведение. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во от АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение,