Решение № 8471 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15774/2008 г.

Решение № 8471 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15774/2008 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Тончо Маринов Тончев от гр. Свиленград против мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи да бъде възстановен на заеманата до пенсионирането му длъжност. Счита отказа за незаконосъобразен и иска отменянето му и разпореждане на предвидени в закона мерки за осигуряване на възможността му да заеме мястото, което е заемал преди издаване на нищожната заповед за принудителното му пенсиониране по чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (отм). Ответната страна - министърът на вътрешните работи намира жалбата за неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира жалба за процесуално допустима като подадена в срок, но неоснователна по следните съображения: Със заповед № 3795/17.08.2006 г. на директора на Национална служба "Полиция", влязла в сила като необжалвана, служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (отм.), считано от датата на връчване на заповедта. С молба, вх. № 5715/10.11.2008 г. Тончо Тончев е заявил желание пред министъра на вътрешните работи да постъпи на заеманата от него преди пенсиониране длъжност - старши граничен полицай в ГКПП, II степен - Капитан Петко войвода на Граничен полицейски участък II степен-Ново село от РГС-Смолян при Главна дирекция "Гранична полиция" към НС"Полиция". Искането обосновал с довод за нищожност на заповедта за пенсиониране. Молбата е разгледана от министъра и преценена за неоснователна. Министърът на вътрешните работи възприемайки изложените в писменото становище на генералния комисар на МВР съображения, рег. № К-8217/08.12.2008 г., приел, че липсва правна възможност Тончев да бъде възстановен на длъжност. Отказът е материализиран върху писменото становище на главен комисар П. Димитров с подпис на министъра и печат на ведомството. Съобщен е на жалбоподателя с писмо рег. № К-8959/09.12.2008 г., получено от него, в какъвто смисъл е изявлението на адвоката му повереник в с. з. Въпреки некоректно формулиране на петитума на жалбата изхождайки от съображенията изложени в нея и заявеното до министъра "желание да постъпи на заеманата до пенсионирането длъжност" както и в предвид довода за нищожност на заповедта за пенсиониране, съдът приема, че предмет на оспорване е изричния отказ на сезирания административен орган за назначаване без конкурс на друга равна по степен длъжност в рамките на притежаваната категория, в хипотезата на чл. 191, ал. 1, т. 2 от ЗМВР - случай на възстановяване на незаконно уволнен служител. Съгласно чл. 186 от ЗМВР и притежаваната от жалбоподателя категория законовото правомощие да се произнесе по така заявеното искане е на директора на ГД"ГП" към НС"П"-МВР, тъй като последният е органът, които е компетентен да назначи, респ. освободи от служба и възстанови незаконно уволнен служител с притежавана от жалбоподателя категория. Министърът на вътрешните работи по аргумент от разпоредбата на чл. 185 ЗМВР назначава на длъжности от категория А, Б и В и на длъжности от категория Г при първоначално назначаване на държавна служба в МВР след конкурс, а настоящият случай не е такъв. Ето защо правилно министърът на вътрешните работи е отказал назначаване на молителя на длъжност в системата на МВР тъй като за последния липсва законова възможност да направи това. както на заеманата преди уволнението длъжност по реда на чл. 191, ал. 1, т. 2 ЗМВР така и на друга свободна длъжност в системата на МВР по реда на чл. 168 ЗМВР - първоначално назначение. В ЗМВР за министъра липсва законово задължение да предприема и мерки за осигуряване на възможност лицето да заеме мястото, което е заемало преди пенсионирането му. Последният е оправомощен да открие и обяви конкурс за назначаване на незаети (свободни по щата длъжности, но за това му задължение законът не изисква сезиране от заинтересовано лице. Ето защо ако молбата на Тончев се приеме за искане за назначаване по реда на чл. 180 ЗМВР то министърът, респ. оправомощеното от него лице, не дължи произнасяне тъй като обявяването на конкурса е право, а не задължение на последния. Жалбата в този случай ще бъде лишена от предмет, а образуваното по нея производство недопустимо. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореният отказ е законосъобразен и жалбата следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,