Решение № 6991 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7748/2014 г.

Решение № 6991 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7748/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Екатерина Михайловна Иванова е подала касационна жалба срещу решението от 15.04.2014 г. по адм. дело № 1691/2013 г. по описа на Административния съд - Бургас, с което са отхвърлени предявените от нея срещу Националния осигурителен институт искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3899, 97 лева и за неимуществени вреди в размер на 2000 лева, настъпили от незаконосъобразни действия на служители на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове и се присъдят направените разноски. Националният осигурителен институт е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е било образувано по исковата молба на Екатерина Михайловна Иванова срещу Националния осигурителен институт, с която са били предявени иск за обезщетяване на имуществени вреди за сумата 3899, 97 лева и иск за обезщетяване на неимуществени вреди за сумата 2000 лева. В исковата молба се твърди, че в резултат на незаконосъбразни действия на служители на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас ищцата внесла осигурителни вноски на стойност 3899,97 лева за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, но пенсията не й била отпусната, а внесената сума не й била върната. Вследствие на тези незаконосъобразни действия тя претърпяла имуществена вреда и неимуществени вреди, изразяващи се в понесен стрес и влошаване на здравето. Административният съд установил, че Екатерина Михайловна Иванова подала заявление № МП-39654/13.12.2010 г. до директора на Районно управление "Социално осигуряване"- Бургас за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В заявлението бил посочено, че Екатерина Иванова получава пенсия от Руската федерация. С разпореждане № 501208/21.04.2011 г. ръководителят "Пенсионно осигуряване" при Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Екатерина Иванова по реда на чл. 68, ал. 1-3 от Кодекса за социално осигуряване, поради това, че не били покрити нормативните изисквания за осигурителен стаж и възраст. Постановеното разпореждане не било обжалвано и влязло в сила. Със заявление вх. № МП-16675/13.05.2011 г. до Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас Екатерина Иванова поискала да закупи недостигащия й осигурителен стаж по реда на чл. 9а от Кодекса за социално осигуряване. С писма изх. № 94Е-1932-3/27.05.11 г. и № 94Е-1932-4/30.08.11 г. административният орган поискал изпращането на справка за осигурителния стаж на Екатерина Иванова, придобит от трудова дейност в Руската федерация. От справката било установено, че общия осигурителен стаж на ищцата е 6 години, 6 месеца и 23 дни. С писмо № 2/03.01.2012 г. Екатерина Иванова била уведомена, че не й достига осигурителен стаж в размер на 2 години, 8 месеца и 14 дни, за което е необходимо да се внесат осигурителни вноски в размер на 2 427, 21 лева. На 19.01.2012 г. Иванова превела сумата 2427,21 лева за закупуване на стаж за пенсия по чл. 9а от Кодекса за социално осигуряване. С последващо писмо № 11/21.01.2012 г. й било съобщено, че е била допусната грешка при превръщането на стажа й и недостигащият осигурителен стаж всъщност е 4 години, 4 месеца и 5 дни, поради което общата сума на осигурителните вноски за закупуване възлиза на 3899,97 лева. С разпореждане № 501208/09.02.2012 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас на Екатерина Иванова било отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст по подаденото от нея заявление № 16675/13.05.2011 г., поради това, че не й достигал осигурителен стаж от 4 години, 4 месеца и 5 дни. С платежно нареждане от 05.03.2012 г. Екатерина Иванова внесла още 1472,76 лева за заплащане на осигурителен стаж и със заявление от 15.06.2012 г. повторно поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С писмо № 94Е-1932-7/20.06.2012 г. административният орган я уведомил, че към датата на подаване на заявлението не й достигат 4 месеца осигурителен стаж, за който следва да се заплатят 299, 04 лева. С разпореждане № 501208/13.07.2012 г. ръководител "Пенсионно осигуряване" при Районно управление-Бургас отказал да отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст на Екатерина Иванова поради недостигащия осигурителен стаж от 4 месеца . Разпореждането не било обжалвано и влязло в сила На 14.08.2012 г. Иванова подала молба за възстановяване на внесените от нея суми. С акт за прихващане или възстановяване № 1209565/17.08.2012 г., издаден от ръководител на екип "Проверки", отдел "Прием и обработка на декларации", дирекция "Обслужване", Териториална дирекция-Бургас на Националната агенция по приходите отказал възстановяването на сумата 3899,97 лева поради това, че не е представено необходимото удостоворение. Актът не бил оспорен и влязъл в сила . С писмо 94Е-1932-11/31.08.2012 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" Бургас отказал да издаде поисканото от Иванова удостоверение за възстановяване на сумата по съображения, че осигурителните вноски, направени по реда на чл. 9а, ал. 2 КСО се считат за основателно внесени и не подлежат на възстановяване, освен в случаите, когато са внесени за период по-голям от необходимия или когато има дублиран осигурителен стаж С ново писмо № 94Е-1932-1/3/08.05.2013 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас, разпоредил издаването на удостоверения обр. УП-16 на Екатерина Иванова, но е отказал да й издаде удоставерение обр. КРД - 36, необходимо за възстановяването на сумата. От правна страна административният съд приел, че макар Иванова да е заплатила осигурителни вноски в размер на 3899,97 лева за придобиване на осигурителен стаж, не би могло да й се отпусне пенсия, тъй като не отговаряла на нормативно установените изисквания . Във връзка с твърденията в исковата молба за наличието на незаконосъобразни действия на длъжностни лица и органи на Националната агенция по приходите съдът посочил, че не е налице некомпетентност на административния орган, пред който се е развило производството, както и че при разглеждане на исканията на Екатерина Иванова не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На ищцата били дадени указания и й била предоставена възможност да закупи осигурителен стаж. Макар първоначално органът да допуснал грешка при определяне на осигурителния стаж, той я отстранил след 18 дни и от това не последвали вреди за ищцата. Тя не представила в срок удостоверение образец УПИ-16, поради което й било отказано отпускането на пенсия. Съдът не счел за доказано, че ищцата и нейният син били заблуждавани от административния орган за дължимите суми за закупуване на осигурителен стаж и сроковете за тяхното внасяне. Поради неспазването на срока, установен от нормата на чл. 45а, ал. 6 НПОС, съдът приел за законосъобразно издаденото разпореждане № 501208/09.02.2012 г., съдържащо отказ да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Екатерина Иванова. Според административният съд, законосъобразен бил и отказът за отпускане на пенсия съгласно разпореждане № 501208/13.07.2012 г., тъй като Екатерина Иванова не внесла пълния размер на дължимата осигурителна вноска. Ищцата доброволно се възползвала от възможността да закупи осигурителни стаж, поради което направените от нея осигурителни вносни не били недължимо платени. Възстановяването им могло да се претендира по реда на чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, въз основа на разпореждане, издадено по чл. 98, ал. 1 КСО, но в разглеждания случай липсвало основание за възстановяването им. Съдът отбелязъл и обстоятелството, че ищцата не оспорила издадените разпореждания, които влезли в сила. Не били съобрани доказателства и за понесени от нея неимуществени вреди. Тъй като по делото не били установени незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административния орган при и по повод изпълнението на административна дейност, административният съд отхвърлил предявените искове по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Касационната инстанция намира, че постановеното решение е правилно, но по други съображения. Административният съд не е съобразил, че административната дейност, характеризирана като незаконосъобразна от ищцата, не се изразява в действия на органи и длъжностни лица, както се твърди в исковата молба, а в изявления на органи и длъжностни лица. Изявленията на длъжностните лица са направени в течение на административни производства, приключили с издаването на индивидуални административни актове от органи с изпълнително-разпоредителна компетентност и са инкорпорирани в тях. По силата на административните разпореждания са били постановени откази за отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж на Екатерина Иванова, за издаването на необходимите й документи, както и за възстановяване на внесените от нея суми за осигуряване. Въпреки че административните актове са засягали правата й, тя не е оспорила тяхната законосъобразност по съдебен ред в предвидения от закона срок, поради което те са влезли в сила. Вместо да констатира несъответствието между дадената в исковата молба характеристика на административната дейност и действителното правно положение и да отхвърли исковете по съображения, че вредите не произхождат от действия, чиято незаконосъбразност може да се установява в исковото производство (чл. 204, ал. 4 АПК), първоинстанционният съд се е занимал с преценка на законосъобразността на влезли в сила административни актове. Съдът, който разглежда искове за обезщетяване на вреди, причинени от административни актове, обаче може да се произнася по тяхната законосъобразност, само ако те са били обжалвани едновременно с предявяването на исковете по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Ако актовете не са били оспорени от заинтересованите лица и са влезли в сила, предявените искове за вреди не се допускат до разглеждане по аргумент от чл. 204, ал. 1 АПК чл. 207, ал. 1 АПК. В случаите, когато вредите са причинени от незаконосъобразни административни актове, те следва да са отменени, като отмяната им е задължително условие за разглеждането на исковете за присъждане на обезщетение по предвидения в Административнопроцесуалния кодекс ред (чл. 204, ал. 1). Исковете по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди изискват съда да формира преценка за наличието на фактическия състав за възникване на имуществената отговорност на ответника, който включва наличие на незаконосъобразна административна дейност под формата на действия или бездействия или на административни актове, произтичащи от дейността вреди, пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразната дейност и настъпилите вреди. В обжалваното решение липсва съответен на исковите претенции правен анализ, но тъй като те подлежат на отхвърляне, решението следва да се остави в сила. За пълнота следва да се отбележи, че при разглеждането на делото пред административния съд не са допуснати процесуални нарушения. Не се оправдава оплакването, че на представителя на ищцата не била дадена възможност да изложи устно и непосредствено доводите си по спора, при положение, че съдебният протокол от 25.03.2014 г., който удостоверява извършените от съда и страните процесуални действия, съдържа запис на неговата пледоария. С оглед изхода на делото направените от касационния жалбоподател разноски следва да останат в негова тежест. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд