Решение № 7286 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11303/2012 г.

Решение № 7286 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11303/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Стемакс трейдинг" ЕООД против решение № 4439/30.07.2012 г., постановено по адм. д. 4360/2011 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) № 1006493/14.10.2010 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с решение № 560/30.03.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Националната агенция за приходите (ДД "ОУИ"), с който са му определени задължения по ЗДДС за данъчен период 1.07.2009 г. - 31.07.2009 г. в резултат от начисляване на ДДС размер на 104819,18 лв. и съответните лихви и непризнаване на право на данъчен кредит в размер на 21260 лв. по данъчна фактура № 1/31.07.2009 г., издадена от "Жерард репортинг Индъстри" ЕООД. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост, допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон - отменителни касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено атакуваното съдебното решение и РА по съображения, изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при Централно управление на Националната агенция за приходите (ДД "ОДОП") оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното Решение № 4439/30.07.2012 г., постановено по адм. д. 4360/2011 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на "Стемакс трейдинг" ЕООД срещу РА № 1006493/14.10.2010 г. на ТД на НАП - София, потвърден с решение № 560/30.03.2011 г. на ДД "ОУИ", с който са определени задължения по ЗДДС за данъчен период 1.07.2009 г. - 31.07.2009 г. в резултат от начисляване на ДДС размер на 104819,18 лв. и съответните лихви поради непризнаване на декларирани вътреобщностни доставки (ВОД) и непризнаване на право на данъчен кредит в размер на 21260 лв. по данъчна фактура № 1 от 31.07.2009 г., издадена от "Жерард репортинг Индъстри" ЕООД. Административният съд е приел, че оспореният пред него РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, защото от събраните доказателства не се установява да са извършени декларираните ВОД, както и доставката, фактурирана от "Жерард репортинг Индъстри" ЕООД. Така постановеното съдебно решение е правилно. Правилни са изводите на съда относно законосъобразността на РА в частта, с която на "Стемакс трейдинг" ЕООД е отказано право на данъчен кредит по фактура № 1/31.07.2009 г., издадена от "Жерард репортинг Индъстри" ЕООД, за която от събраните по делото доказателства не се установява, че отразява реална доставка на стоки (замразено месо). Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че за възникване на правото на данъчен кредит е достатъчно притежаването на данъчна фактура, в която е съставена в изискуемата от закона форма. Съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС неналице право на данъчен кредит по фактура, в която данъкът е начислен неправомерно. В конкретния случай от данните по делото се установява само, че е извършено плащане по фактурата (но не авансово), но не и предаване на стоката. Характерът на данъкът върху добавената стойност предполага упражняване на право на приспадане на данъчен кредит само за облагаема доставка, но не и само въз основа на данъчен документ, който не отразява реална стопанска операция. В същия смисъл е и тълкуването на относимите норми на общностното право, съдържащи се в практиката на Съда на Европейския съюз. Цитираната в касационната жалба съдебна практика на Върховния административен съд е формирана по повод спор относно доказване на плащане по повод данъчна фактура с предмет авансово плащане и при приложение на нормите на ЗДДС (отм.), които съдържат различна регламентация относно настъпването на данъчно събитие в тази хипотеза. Настоящият съдебен състав намира за неоснователна касационната жалба и в останалата част, с която се оспорват изводите на АССГ относно допълнително начисления данък. Законосъобразно решаващият съд е приел, че не е установено извършването на вътреобщностни доставки (ВОД) на стоки. Съгласно разпоредбата на чл. 7 във връзка с чл. 53, ал. 1 от ЗДДС облагаеми с нулева ставка на ДДС са ВОД, които са налице, когато едновременно са изпълнени следните условия 1. да е налице доставка на стоки, 2.да е налице транспортиране на стоките от територията на Република България на територията на друга държава, членка на ЕС, който транспорт може да се извършва от коя да е от страните (доставчик и получател) или за сметка на коя да е от тях, 3. доставчикът да е регистрирано за целите на ДДС лице в Република България и 4. получателят е данъчно задължено лице, или данъчно незадължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка. В случая е безспорно между страните и е установено, въз основа на доказателствата по делото, при фактическите установявания направени от първоинстанционния съд, че доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице в Република България, а също и получателят "DINAMIK TRADE IMPORT EXPORT S. R. T.", Румъния притежава валиден VAT номер в Румъния, регистриран за целите на ДДС, съобразно данните във VIES - системата за обмен на информация. АССГ е приел, че са представени документи, посочени в чл. 45 от ППЗДДС, но те не установяват преминаване на стоката от територията на страната на територията на Румъния, поради липса на достатъчно доказателства за извършения транспорт и предаване на стоката. Съгласно чл. 45 от ППЗДДС ( в приложимата редакция за 2009 г.) за доказване на ВОД доставчикът следва да разполага с документи за доставката - фактура, ведно с посочване в нея на получателя и на идентификационния му номер по ДДС, издаден от държава-членка на ЕС, под който номер следва да е извършена доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките на територията на страна до територията на друга държава-членка. В конкретния случай с оглед на обстоятелството, че транспортът е за сметка на доставчикът са представени транспортни документи, но в тях не се съдържат данни за мястото на натоварване и мястото на разтоварване, което не може да ги обвърже със спорните доставки и основния спор относно изпращането или транспортирането на стоката на стоките на територията на Румъния. Действително липсата на отделни реквизити в международните товарителници (CMR) не ги лишава от доказателствена стойност като писмени доказателства, които следва да бъдат преценявани и с оглед разпоредбата на чл. 9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (Конвенцията). Съгласно цитираната норма товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора за превоз и получаване на стоката, а нередовността й, на основание чл. 4 от Конвенцията не засяга нито съществуването, нито действието на този договор, но непопълването на отделни графи, които определят основен елемент от договора за превоз, а именно начало и край на маршрута, възпрепятстват въобще използването им за установяване на този относим към спора факт. Относно другия аргумент в касационната жалба, че не е логично в един и същ РА да се отказва право на данъчен кредит поради липса на реална доставка на стока и да се приема, че е извършена облагаема доставка на стока в страната, а не както е декларирана като ВОД, настоящата инстанция намира, че също е неоснователен. В констатациите в РА не се съдържат данни за идентичност на стоката, предмет на фактурата, издадена от "Жерард репортинг Индъстри" ЕООД и фактурите, отразяващи декларираните ВОД, такава идентичност не се установява и при съпоставка на описанието на предмета на спорните доставки в първичните счетоводни документи, приети като доказателства по делото. Следователно не може да се обоснове фактически твърдението на липса на елементарна логика при формиране на изводите на АССГ. Неоснователно е и оплакването, че АССГ е кредитирал писмени доказателства, за които не е ясно от кого са преведени и не са подписани. Решаващият съд се е позовал на информация, предоставена от румънската данъчна администрация, съдържаща се в протоколи, изготвени на български език и представляващи част от административната преписка (л. 96 - л. 101), които не са оспорени по съответния процесуален ред. Допълнително следва да бъде посочено, че касационният жалбоподател на практика не оспорва обстоятелствата, установени от румънската данъчна администрация, а именно, че не е намерен представител на румънското дружество "DINAMIK TRADE IMPORT EXPORT S. R. T." ( за което според същите протоколи е установено и че не е извършвало стопански операции със "Стемакс Трейдинг" ЕООД в периодите, през които са отчетени ВОД), а само, че това обстоятелство е без правно значение за данъчното облагане на "Стемакс Трейдинг" ЕООД. Действително при липса на констатации в РА относно извършване на данъчни измами от ревизираното лице би трябвало да е без правно значение последващото поведение на неговия съконтрагент. Но в конкретния случай при установена липса на търговски взаимоотношения между тези лица поради неупражняване на реална икономическа дейност от получателя на фактурите, не може да се приеме, че декларираните ВОД от "Стемакс Трейдинг" ЕООД са реални, което пряко рефлектира върху размерът на данъчната ставка, респективно дължимия ДДС за разпореждането на стоките (които са придобити, но не са установени като налични при ревизираното лице). За доказване на ВОД не е необходимо намиране на получателя или деклариране от негова страна на ВОП, но в случая превозът на стоките извън Република България и получаването им на територия на държава-членка, не е надлежно установен. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответникът не е направил разноски, но е бил представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, му се дължат разноски, които са присъдени от първата инстанция в пълен размер и не следва да бъдат присъждани допълнителни разноски. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение,