Решение № 7248 от 26.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9468/2010 г.

Решение № 7248 от 26.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9468/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Стоян Русев Русев, гр. Пловдив, ул. "Добри Войников" № 10 срещу решение № 603 от 23.04.2010 г., на административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело № 194/2010 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Русев срещу заповед № 16001 от 4.09.2009 г. на началника на сектор "Пътна полиция" в областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пловдив, с която му е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за правоуправление" до решаване на въпроса за отговорността. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не изследвал задълбочено фактическата и правна страна на случая, в резултат на което допуснал да му бъдат наложени две еднакви наказания за едно и също деяние. Образуваните две производства затруднили личната му защита. Моли съда да отмени обжалваното решение. Касаторът се представлява от адв. Борислав Златанов. Ответникът по касационната жалба - началникът на сектор "Пътна полиция" в областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пловдив, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно установил фактите и приложил материалния закон. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че на 4.09.2009 г. касаторът управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 %о. Приел, че в постигнатото споразумение с прокуратурата, за извършеното от него престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК - управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта 1, 77 %о, бил лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от четири месеца като от този срок следва да бъде приспаднато времето, през което бил лишен от възможността да упражнява това свое право по административен ред. Въз основа на това съдът приел от правна страна, че е налице хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Приел също, че не е налице второ наказание за едно и също нарушение. Направил извода, че оспорваната заповед е законосъобразна и отхвърлил жалбата. Тези изводи на съда са правилни. По делото няма спор за факти. Съдът установил правилно релевантните по делото факти, касаторът не ги оспорва и настоящата инстанция ги възприема изцяло. Спорът е досежно правната квалификация на фактите и техните правни последици, т. е. по приложението на закона. Единственото твърдение на касатора за неправилно приложение на материалния закон е свързано с определеното му, по силата на постигнатото с прокуратурата споразумение, лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от четири месеца и отнемането, по силата на оспорваната заповед, на свидетелството му за управление на моторно превозно средство до лишаване на въпроса за отговорността му. Касаторът счита, че отнемането на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, се явява второ наказание за едно нарушение. Принудителните административни мерки, макар и да са израз на административна принуда в широкия смисъл на думата, не са наказания. Принудителните административни мерки и наказанията, за извършени административни нарушения, имат различна правна природа. Първите са актове по прилагането на диспозицията на правната норма, а вторите - на санкцията на правната норми. Първите се реализират по реда на АПК, а вторите - по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Актовете за налагане на принудителни административни мерки са административни актове, докато, тези, за налагане на административно наказание - правораздавателни. Наред с така изложените правни разлики между мярката и наказанието, следва да се отбележи, че в постигнатото с прокуратурата споразумение изрично е посочено, че времето, през което касаторът е лишен от право да управлява моторно превозно средство по административен ред се приспада от времето, за което е лишен от същото право на основание чл. 59, ал. 4 НК. Следователно никакво повторно наказание не е налице. Неоснователно е и твърдението, че тези две дела - наказателното и административното, довели до объркване касатора и той не могъл да се защити. Видно от доказателствата по делото касаторът, в хода на съдебното административно производство, е бил представляван от надлежно упълномощен, лично от него избран адвокат. Касационната му жалба е изготвена от адвокат. Видно от приложеното по делото споразумение с прокуратурата Русев е бил надлежно представляван и в наказателното производство от същия адвокат. Следователно не е бил лишен от възможност да организира защитата си и за никакво объркване не може да става въпрос. Видно от изложеното релевираният в касационната жалба довод за неправилност на обжалваното решение е неоснователен. След извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК и с оглед на неоснователност на касационната жалба съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд,