Решение № 293 от 6.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 667/2012 г.

Решение № 293 от 6.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 667/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков На основание чл. 419, ал. 1 във вр. с чл. 420, ал. 1, пр. последно във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане на главния прокурор на РБ, за отмяна по реда на възобновяването, на определение от 06.12.2011 г. постановено по НОХД № 999/2011 г. по описа на Районен съд - гр. Несебър, в частта му, с която на основание чл. 343г от НК, подс. Пламен И. И. е бил лишен от право да "управлява МПС" за срок от три години. В искането поддържано и в съдебно заседание, се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт, в посочената част, е постановен в нарушение на материалния закон поради и което се претендира за неговата отмяна. Осъденото лице П. И. И. не се явява и не се представлява в съдебно заседание пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на главния прокурор на РБ е процесуално допустимо, тъй като съдебния акт, чиято отмяна се иска по реда на възобновяването в посочената част, е влязъл в законна сила на 06.12.2011 г., не е проверен по касационен ред, а искането е постъпило във ВКС на РБ в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 1 от НПК срок и е в полза на осъденото лице. Разгледано по същество, искането е и основателно. Това е така поради следните съображения: С определение от 06.12.2011 г. постановено по НОХД № 999/2011 г. по описа на Районен съд - гр. Несебър, осъденият П. И. И. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК, му било наложено наказание "пробация" за срок от три години, с пробационни мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес" с периодичност два пъти седмично, "задължителни периодични срещи с пробационен служител" и "безвъзмезден труд в полза на обществото" в размер на 150 часа годишно. Със същото определение, на основание чл. 343г във вр. с чл. 343б, ал. 2 във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, осъдения П. И. бил лишен от право да управлява МПС за срок от три години. В тази си част, атакуваното по реда на възобновяването определение противоречи на материалния закон, обстоятелство което обуславя отмяната му по реда на възобновяването. Това е така поради следните съображения: Видно от материалите по делото, със заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 9023 от 19.04.2011 г. на началника на сектор ПП-КАТ към ОД на МВР - София, на основание чл. 171, т. 4 във вр. с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, било иззето свидетелството за правоуправление на осъдения И. поради отнемане на всички контролни точки, като същия загубил придобитата правоспособност като водач на МПС. Наказанието предвидено от законодателя в разпоредбата на чл. 343г от НК може да бъде налагано от съдилищата само по отношение на лица, които са правоспособни водачи на МПС, какъвто към момента на постановяване на атакуваното по реда на възобновяването определение, осъдения не е бил. Тъй като правоспособността като водач на МПС на осъдения вече е била отнета на определените от ЗДвП основания, същия не е могъл да бъде лишен от съда от право, каквото не е притежавал, в какъвто смисъл е и ПВС № 1 от 17.01.83 г. по н. д. № 8/82 г. на Пленума на ВС. Поради това обстоятелство, настоящият съдебен състав намира, че искането на главния прокурор на РБ следва да бъде уважено, а съдебния акт отменен по реда на възобновяването в атакуваната му част. Воден от горното, и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение