Решение № 117 от 8.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9305/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Р. Й. Л. с [ЕГН], с адрес в гр. Банкя, на [улица], против решение 8680 от 14.06.2024 г., постановено по адм. дело 2060 по описа за 2024 г. на Административен съд София-град. Твърди неправилност на атакувания съдебен акт, като релевира нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. Иска отмяната му, както и отмяната на оспореното пред първата инстанция Решение Ж-94 от 31.01.2024 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисия/та), а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по жалбата му против Овергаз мрежи АД, вх. Е-11Р-00-11/12.12.2023 г. Претендира разноски за настоящото производство. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), както и доказателства по извършването им. Ответникът по касационната жалба КЕВР със седалище и адрес на управление в София, на бул. Княз Ал. Дондуков 8-10 не представя становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В писмени бележки и в съдебното заседание пред настоящия съд я оспорва, като неоснователна и недоказана. По същество иска отхвърлянето й и потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Ответникът Овергаз мрежи АД със седалище и адрес на управление в София, на ул. Филип Кутев 1 оспорва касационната жалба с доводи за неоснователността й в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й, а по същество иска атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Представя списък по чл. 80 ГПК. Върховната прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото, за която подлежащият на касационен контрол съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката (ЗЕ), е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Л. против Решение Ж-94 от 31.01.2024 г. на КЕВР и той е осъден да заплати на Комисията и на Овергаз мрежи АД разноски по делото в размер на общо 200.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Р. Л. против Решение Ж-94/31.01.2024 г. на КЕВР, с което е прекратено административното производство по жалба на лицето против Овергаз мрежи АД, вх. Е-11Р-00-11 от 12.12.2023 г. по описа на Комисията. Административният съд е установил следната фактическа обстановка: Р. Л. подал до КЕВР жалба, вх. Е-11Р-00-11/27.06.2023 г. (л. 32-34 от първоинстанционното дело), с която поискал извършването на проверка от административния орган относно подадено от него до Овергаз мрежи АД заявление за присъединяване към газоразпределителната мрежа (ГРМ) на негов собствен поземлен имот, находящ се в гр. Банкя, на [улица], като на основание чл. 22, ал. 5 ЗЕ даде указания на дружеството да изгради отклонение и да присъедини имота му към ГРМ. Образуваното по тази жалба административно производство приключило с Решение на КЕВР Ж-926/01.11.2023 г. (л. 27-31, пак там), с което на акционерното дружество са дадени следните задължителни указания: 1. В срок до 20 работни дни от получаване на настоящото решение Овергаз Мрежи АД да извърши проучване на подаденото от г-н Р. Л. заявление АРР-116266 от 05.09.2018 г. за присъединяване на имота му към газоразпределителната мрежа на дружеството в гр. Банкя, като за резултатите от него да уведоми заявителя със съгласие за присъединяване или с аргументиран отказ, по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка или по електронен път. В случай, че постанови отказ от присъединяване на имота на жалбоподателя, отказът следва да бъде аргументиран и да съдържа необходимите факти и изчисления на икономическата нецелесъобразност за присъединяване на имота, съгласно легалното определение на § 1, т. 26 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката. 2. В 7-дневен срок от изпращане на уведомлението по т. 1 от настоящото решение, Овергаз Мрежи АД да уведоми писмено Комисията за изпълнението на дадените задължителни указания, като представи съответните доказателства. С писмо, вх. Е-11Р-00-11/към 07.12.2023 г. (л. 25, пак там), Овергаз мрежи АД уведомило жалбоподателя, че в изпълнение на Решение Ж-926/01.11.2023 г. на КЕВР, е извършено допълнително проучване на възможностите за присъединяване на имота му в гр. Банкя към ГРМ на дружеството. Издадено е Съгласие за присъединяване АСС-148190/04.12.2023 г. (от л. 25 (гръб) до л. 26 от първоинстанционното дело) със срок до 2030 г., съгласно актуализирания инвестиционен план на Овергаз мрежи АД. В това съгласие е уточнено, че съгласно дългосрочен бизнес план на Овергаз мрежи АД изграждането на газоразпределителна мрежа в гр. Банкя ще бъде извършено до 2030 г. Недоволен от така определения срок за присъединяване на собствения му имот към ГРМ, Л. подал на 12.12.2023 г. до КЕВР жалба против акционерното дружество, по която е постановено оспореното пред първата инстанция Решение Ж-94/31.01.2024 г. на Комисията. При така установеното от фактическа страна, решаващият състав на Административен съд София-град е преценил подадената от Л. жалба като неоснователна. Мотивирал се е, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗЕ орган, в установената от закона форма и съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 АПК реквизити на административен акт, издаден в писмена форма. Приел е, че същият съответства на материалния закон, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счел е, че Комисията, в хода на административното производство, е събрала всички необходими доказателства за правилното и мотивирано произнасяне по жалбата на Л., като е обсъдила доводите на страните и е преценила всички факти от значение за конкретния случай. Отвхърлил е, като неоснователни, възраженията на първоинстанционния и касационен жалбоподател за формално изпълнение от страна на акционерното дружество на дадените с Решение на КЕВР Ж-926/01.11.2023 г. задължителни указания, както и за формиране със Съгласие за присъединяване АСС-148190/04.12.2023 г. на отказ за присъединяването на процесния имот на жалбоподателя към ГРМ на Овергаз мрежи АД. Съобразил е нормата на чл. 199, ал. 1 и ал. 5 ЗЕ. Посочил е, че в процесното съгласие липсват визираните в чл. 199, ал. 5 ЗЕ три хипотези на отказ за присъединяване. Административният съд е обсъдил нормата на чл. 34, ал. 1 от Наредба 4 от 05.11.2013 г. за присъединяване към газопреносните и газоразпределителните мрежи (Наредба 4/Наредба/та). Формирал е извод, че липсва нормативно разписана продължителност на предложения от оператора на ГРМ краен срок за извършване на присъединяването. Аргументирал се е, че Наредбата дава възможност на оператора, в условията на оперативна самостоятелност, да предложи срок за извършване на присъединяването, въз основа на обследването, направено от наетите от него експерти. Приел е, че за лицензианта е предвидено задължение, въз основа на проучването, да направи преценка за възможния срок за присъединяване, съобразявайки го както с обследването, така и с всички други вменени му задължения, съгласно издадените в негова полза лицензии. Счел е, че посоченият от дружеството срок се явява само едно предложение, отправено до заявителя, като само от последния зависи дали ще го приеме или не. Обосновавайки липсата на нормативно предвиден краен срок за присъединяване, е преценил, че няма и правно основание за провеждане на контрол от страна КЕВР чрез нанасяне на корекция в срока, предложен от дружеството. Допълнил е, че Овергаз мрежи АД е изпълнило изискванията за същност и съдържание на издаденото съгласие за присъединяване. На следващо място съдът е разгледал изискванията за извършване на лицензионна дейност. Посочил е, че всеки лицензиант дължи ежегодно предоставяне на Комисията, в определените от нея срокове и съобразно указанията й, на годишен доклад за изпълнение на програмите по бизнес плана, неразделна част от издадената лицензия, а КЕВР, от своя страна, е задължена да анализира основните технически и икономически аспекти, както и очакваното финансово състояние/ развитие на дейността на дружеството за съответния период. Като преценил, че лицензиантът, в условия на оперативна самостоятелност, планира и предвижда ресурс за изпълнение на всяка дейност по предоставените лицензии, е заключил, че Комисията няма нормативно регламентирани правомощия да задължи лицензианта да извърши присъединяване в срок, по-кратък от обективирания в съгласието за присъединяване. Обратното, според съда, означавало лицензиантът да е поставен в хипотеза, при която да е задължен да изпълни разпореждане, потенциално влечащо неизпълнение на задълженията му по заложения бизнес план, за което да подлежи на санкция. Мотивиран така, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно, като постановено при неизяснена фактическа обстановка и при несъбрани в пълен обем доказателства. Налице е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на формираните решаващи изводи и неправилно приложение на материалния закон. Неправилно съдът е приел, че при постановяване на оспореното решение на КЕВР не е нарушен материалният закон и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При проследяване на действията на Комисията е видно, че тя е извършила проверка по жалбата на Л. без да е събрала всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по нея, нарушавайки разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Нормата на чл. 143, ал. 6 от посочената наредба изисква Комисията да разгледа жалбата, ведно с цялата преписка по нея. В случая административната преписка е разгледана от регулаторния орган едностранчиво, доколкото не е окомплектована с административната преписка по относимото към спора между страните Решение Ж-926/01.11.2023 г. на КЕВР. Нелогичен е формираният в спорния административен акт извод, че само защото законодателят в нормата на чл. 34, ал. 1, т. 4 от Наредба 4 си служи с понятието възможни срокове за изграждане на отклонението и съоръженията за присъединяване, това означава, че няма нормативно предвидено изискване какъв да бъде размерът на предложения краен срок за извършване на присъединяване от оператора на даден имот към ГРМ, респ. е извън правомощията на Комисията да контролира определените от операторите на газоразпределителни мрежи срокове за присъединяване. Една от основните цели на ЗЕ е създаването на предпоставки за качествено и сигурно задоволяване на потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия и природен газ. Съгласно чл. 125, ал. 1 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, показател за определяне на качеството на снабдяването с природен газ е качеството на търговските услуги. Съобразно чл. 21, ал. 1, т. 13 ЗЕ КЕВР определя правилата за достъп до газоразпределителната мрежа, включително норми за качество на услугите, като при необходимост ги преразглежда с оглед осигуряване на ефективен достъп. По силата на чл. 33, ал. 1 от Наредба 4, когато физическо лице подава заявление за присъединяване на обект към газоразпределителната мрежа, то посочва желаният срок за въвеждане на обекта в експлоатация (т. 4 от с.р.). Така посочената правна рамка сочи на извод, че законодателят е регламентирал правомощия на КЕВР да контролира качеството на услугите в областта на доставките и разпределението на природния газ, обвързвайки качественото задоволяване на потребностите на физически и юридически лица от природен газ с ефективния достъп до газоразпределителните мрежи. Този достъп би бил сериозно затруднен, ако е налице нарушение на изискването за разумен срок по см. на чл. 11 АПК за извършване на съответната услуга, което неминуемо ще рефлектира в неизпълнение на одобряваните от КЕВР (основен и последващи) бизнес планове за лицензионните дейности. Настоящият състав на касационната инстанция преценява, че заложеният в Съгласие за присъединяване АСС-148190/04.12.2023 г. срок на присъединяване към ГРМ на собствения на жалбоподателя поземлен имот в гр. Банкя до 2030 г. е неразумно дълъг, доколкото е фактологично необоснован. В нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК, Комисията не е изискала от оператора на газоразпределителната мрежа да предостави икономическа и техническа обосновка кое налага срокът за присъединяване да бъде определен до 2030 г. Доколкото не е съпоставила данните от писмо на Овергаз мрежи АД, изх. ОМ-Д2001-2076/08.12.2020 г. (л. 35 от първоинстанционното дело) и писмо на същия оператор, вх. Е-11Р-00-11/07.12.2023 г. (л. 25, пак там), не е отчела, че дружеството е заявило през 2020 г. възможност за газифициране на процесния имот на Л. в срок до 30.12.2021 г., в случай че същият се съгласи да подпише договор за предсрочно присъединяване на обекта, финансирайки част от стойността на съоръженията за присъединяване. В този смисъл и доколкото Комисията е установила, че Л. е заявил желанието си да заплати икономически неефективната част от изграждането на на ГРМ за присъединяване на имота му, остава неясно какви причини са наложили акционерното дружество да промени срока за присъединяване от до края на 2021 г. на до 2030 г. Неотчетено от КЕВР е останало и обстоятелството (предвид че административната преписка по нейно Решение Ж-926/01.11.2023 г. е налична при нея), че е налице противоречие в заявеното от оператора във връзка с възможността за извънпланово присъединяване към ГРМ. В свое Решение Ж-926/01.11.2023 г. Комисията сочи, че Овергаз мрежи АД е уведомило след подаване на заявлението за присъединяване от Л. останалите живущи по улицата, но заявления за присъединяване от тях не са постъпили и не е проявен интерес относно възможността за извънпланово присъединяване към ГРМ (л. 28, пак там). Същевременно, в писмо, изх. ОМ-Д2001-2076/08.12.2020 г. на Овергаз мрежи АД, адресирано до жалбоподателя (л. 35, пак там), дружеството уведомява, че от домакинства в конкретния участък, където се намира обектът за присъединяване, са подадени три заявления за присъединяване. Отделно от изложеното, Комисията не е обсъдила служебно намираща се при нея и релевентна за казуса информация, а именно данните от од обрения от нея (с Решение БП 12 от 23.12.2019 г.) бизнес план на Овергаз Мрежи АД за територията на Столична община (в т. ч. район Банкя) и Община Божурище за периода 2020 2024 г. и по-конкретно включва ли инвестиционната програма на дружеството за този период изграждане на ГРМ и прилежащи съоръжения в участъка, в който се намира заявения за присъединяване имот, респ. ако отговорът на този въпрос е положителен, е следвало да формира изводи в спорния акт какво значение придава на такива инвестиционни намерения в контекста на доводите и възраженията на жалбоподателя. Неотчитането от регулаторния орган на фактологичната необоснованост на заложения в съгласието за присъединяване срок за изграждане на отклонението и съоръженията за присъединяване до 2030 г. и неизследването от негова страна на посочените в мотивите на настоящия съдебен акт обстоятелства е довело до постановяване на незаконосъобразен административен акт. Тези относими за правилното решаване на спора между страните въпроси са останали необсъдени и от решаващия състав на Административен съд София-град, който е постановил решението, чиято отмяня се иска, в нарушение на прогласения в чл. 7 АПК основен принцип на истинност в административния процес. Не е упражнил служебното начало в административния процес, конкретизирано в разпоредбата на чл. 171, ал. 5 АПК, като не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина по спора, включително как след като бизнес планът за лицензионните дейности се съставя за срок до 5 години (чл. 13 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката), е налице дългосрочен бизнес план на Овергаз мрежи АД за изграждане на ГРМ в гр. Банкя до 2030 г. Съдът също така не е дал указания на страните, че за определени обстоятелства, на които основават тезите си, не ангажират относимите доказателства. Вместо това е възпроизвел буквално съображенията на КЕВР, обусловили издаването на спорния акт, както и превратното тълкуване на правната рамка, обективирано в становище на Овергаз мрежи АД по делото от 28.05.2024 г. (л. 56-57, пак там), формирайки грешни решаващи изводи. Поради това, като е отхвърлил жалбата срещу решението на КЕВР, при наличието на допуснато от Комисията нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, Административен съд София-град е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а вместо това се отмени решението на КЕВР и делото й се върне, като преписка, за ново произнасяне. При новото разглеждане на жалба на Р. Л., вх. Е-11Р-00-11/12.12.2023 г. по описа на Комисията, регулаторният орган да: 1. Събере доказателства за икономическата и техническа обоснованост на срока за присъединяване, посочен в Съгласие за присъединяване АСС-148190/04.12.2023 г., издадено от Овергаз мрежи АД и 2. Анализира включва ли инвестиционната програма на дружеството, съдържаща се в одобрените от КЕВР (с Решение БП 12/ 23.12.2019 г. и Решение БП 40/06.12.2024 г.) бизнес планове на Овергаз Мрежи АД за територията на Столична община (в т. ч. район Банкя) и Община Божурище за периода 2020 2024 г. и за периода 2025 2026 г. инвестиционно намерение за изграждане на ГРМ и прилежащи съоръжения в участъка, в който се намира заявения за присъединяване имот на Л. и ако отговорът на този въпрос е положителен, да изложи доводи какво значение придава на това инвестиционно намерение в контекста на възраженията на жалбоподателя. С оглед изхода на спора и при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, на касатора, той и жалбоподател в първоинстанционното производство, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство общо в размер на сумата от 2000.00 лв., както и разноски за държавна такса за две инстанции в размер на сумата от 80.00 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия