Решение № 6966 от 6.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2696/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Трейдфарма ЕООД, ЕИК 813208525, представлявано от управителя Е. Т. Б., подадена чрез процесуален представител адв. И. Станоев, против Решение 58 от 03.01.2024 г., постановено по адм. д. 2133/2023 г. по описа на Административен съд Варна. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че решението на Административен съд гр. Варна е неправилно, тъй като обжалваната Заповед 847/31.08.2023 г. е издадена на 31.08.2023 г. след като на 08.08.2023 г. вече е било удостоверено с официален обвързващ съда документ на Министерството на туризма - констативен протокол ЕКТТО, че обектът отговаря на категория четири звезди. Сочи, че целта на мярката по чл. 177 е да не се допусне осъществяване на дейност в обект, който не отговаря на изискванията на закона, а в случая е удостоверено, че обектът отговаря на законовите изисквания и принудителната административна мяра (ПАМ) се явява постановена в противоречие с целта на закона. Счита, че не може да се приеме законосъобразност на обжалвания акт поради това, че за дружеството е била налице правна възможност да обжалва мълчалив отказ на съответния орган, в случай, че той не се е произнесъл в законовия срок. Излага, че подходът на съда и КЗП - търговецът да отговаря за всички бездействия на държавните органи е недопустим. Сочи, че бавността на категоризиращия орган рефлектира върху крайния акт - в случая заповедта за забрана доколкото същата не следва целта на закона, а поради несвоевременно извършване на проверката от надлежния административен орган, на търговецът се налага мярка да търпи вреди и правата му да бъдат органичавани. Счита, че постановяването на заповед за забрана извършване на туристическа дейност единствено поради недовършена от държавен орган административна процедура не е сред целта на закона. Приложението на закона не следва да се извършва формално, а в съответствие с неговата цел, поради което счита, че постановеният административен акт е в противоречие с целта на закона, което съдът не е съобразил. За необоснован счита и извода на съда за наличие на необходимите предпоставки за прилагане на процесната ПАМ. Позовава се на решение на Съда на Европейския съюз (първи състав) от 4 май 2023 г. по дело C-97/21, като счита че обжалваното решение в противоречие с дадения от СЕС отговор на отправено до него преюдициално запитване, според който не следва да се допуска налагане на две наказания /санкции/ за едно и също административно нарушение. Моли за отмяната на оспореното решение и претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции, а в условията на евентуалност моли, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът председателят на Комисията за защита на потребителите не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Варна отхвърля жалбата на Трейдфарма ЕООД срещу Заповед 847 от 31.08.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на основание чл. 177, ал. 2, т. 1, б. в от Закона за туризма (ЗТ) спрямо дружеството е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно затваряне на туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗТ - място за настаняване (хотел Роял), находящ се в к.к. Златни пясъци. С решението дружеството е осъдено да заплати и направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е съответна на материалния закон и неговата цел. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че както към датата на извършената проверка, така и към датата на издаване на процесната заповед и датата на връчването й дружеството - жалбоподател е предоставяло туристически услуги в некатегоризиран туристически обект, за който е нямало валидно удостоверение за категоризация или удостоверение за открита процедура по категоризиране на обекта. Обосновава извод, че към момента на издаване на оспорения акт са били налице визираните в хипотезата на чл. 177, ал. 2, т. 1, б. в ЗТ предпоставки за прилагане на процесната мярка. По тези съображения съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля подадената жалба. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че за стопанисвания от дружеството - жалбоподател туристически обект място за настаняване, хотел Роял, находящ се в гр. Варна, к.к. Златни пясъци, с капацитет 230 стаи, 418 легла е издадено удостоверение за категория четири звезди РК-19-11611 от 02.11.2017 г. (л.106) със срок на валидност до 02.11.2022 г. При извършената на 01.08.2023 г. проверка на обекта от страна на КЗП във връзка с подадена жалба, относно предоставяне на некачествена услуга е установено, че в хотела се извършва туристическа дейност, без да е налице удостоверение за категоризация на същия или временно такова за предприети действия за открита процедура по категоризиране. С Констативен протокол К-2749636/01.08.2023 г. на търговеца е дадено нареждане да се яви в офиса на КЗП, Регионална дирекция (РД) - гр. Варна и да представи удостоверение за открита процедура по категоризиране. На 08.08.2023 г. упълномощено от дружеството лице се явява пред КЗП, но не представя изисканите документи. Служителите от КЗП, РД - гр. Варна са извършили справка на електронната страница на националния туристически регистър и са установили, че за обекта няма издадено удостоверение за утвърдена категория или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Съставен е АУАН 004035/08.08.2023 г., с който е установено нарушението. Не е спорно по делото, че към момента на проверката в хотела е извършвана туристическа дейност и срокът на валидност на издаденото удостоверение за категоризация на туристически обект е изтекъл, както и че дружеството, собственик на хотела не притежава временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая са налице визираните в чл. 177, ал. 2, т. 1, б. в ЗТ предпоставки за прилагане на ПАМ, а именно: предоставяне на туристически услуги в некатегоризиран туристически обект. Хотелиерството, съгласно разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗТ е туристическа дейност, като ал. 2 на визираната разпоредба посочва видовете туристическите обекти" където в т. 1, б. а са посочени местата за настаняване от клас А - хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически селища и вили където попада и хотел Роял. Разпоредбата на чл. 111, ал. 1 ЗТ предвижда хотелиерство или ресторантьорство на територията на Република България да се извършва само в категоризирани по ЗТ туристически обекти, като съгласно чл. 114, ал. 1, т. 1 ЗТ лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т.1, 2 и 3 ЗТ, са длъжни да предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Съгласно чл. 177, ал. 2, т. 1, б. в ЗТ председателят на КЗП или оправомощени от него длъжностни лица в резултат на контрола по ал. 1 прилагат принудителна административна мярка временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 1-3 и 5 при предоставяне на туристически услуги в некатегоризиран или нерегистриран туристически обект и в обект със спряна категория - в случаите по чл. 136. Една от предвидените в чл.2, т.4 ЗТ цели е да се осигури защита на потребителите на туристическите услуги като тази цел се постига чрез предоставянето на услуги в отговарящи на условията за категоризация и категоризирани туристически обекти, какъвто, видно от данните по делото, хотел Роял в к.к. Златни пясъци не е бил към момента на проверката и издаване на оспорената заповед. В случая е без значение дали обектът е бил категоризиран в по-ранен етап, дали е вписан в Националния туристически регистър и на какъв етап е било административното производство по прекатегоризация на обекта. За да бъде приложена посочената мярка следва да бъдат предоставяни туристически услуги в обект без валидно удостоверение за категоризация, какъвто е настоящия случай. С изтичането на срока на определената категория, категорията на обекта е прекратена, поради което, към момента на извършване на проверката от контролните органи и издаването на заповедта касаторът е упражнявал дейност в нарушение на чл. 114, ал. 1, т. 1 ЗТ. Неоснователен е доводът на касатора, че на 08.08.2023 г. е било удостоверено с официален обвързващ съда документ на Министерство на туризма констативен протокол ЕКТТО, че обектът отговаря на категория четири звезди. От представените по делото доказателства е видно, че Удостоверение за категоризация РК-19-15761 е издадено на 13.09.2023 г. като от 03.11.2022 г. до деня на издаване на новото удостоверение хотел Роял не е бил категоризиран, като този период съвпада с извършената проверка от служителите на КЗП и издаването на заповедта. Също така е без значение в случая какви са обстоятелствата довели до забавяне на процедурата за прекатегоризиране на хотел Роял, к.к. Златни пясъци по чл. 133, ал. 3 ЗТ. Съгласно чл. 133, ал. 2 ЗТ срокът на издадено удостоверение за определена категория на местата за настаняване е 5 години, като съгласно ал. 3 в срок до три месеца преди изтичането на 5-годишния срок лицето следва да подаде заявление-декларация за потвърждаване категорията на обекта или да получи категория, различна от определената му до момента. Изрично е регламентирано, че категорията на обектите се прекратява с изтичането на срока. Съгласно ал. 6 при констатирано съответствие на обекта в тримесечния срок по ал. 3 се продължава срокът на досегашната категория на обекта или се определя нова категория за нов 5-годишен срок, като за определената категория на обекта по ал. 6 се издава ново удостоверение, което се получава от лицето след връщане на предходно издаденото ал. 7. А съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1 ЗТ категорията на местата за настаняване се прекратява с изтичането на срока на определената категория. От изложеното следва, че при неиздаване на ново удостоверение за категоризация на обекта в предвидения тримесечен срок и след изтичане валидността на определената категория, същата се прекратява. Изричен акт за прекратяване на категорията е предвиден единствено в хипотезите на т. 2-10 по ал. 1 на чл. 137 ЗТ, като настоящият случай не попада в тези хипотези. В посочената по-горе процедура по прекатегоризация не е предвидено издаване на временно удостоверение. Правилен е изводът на съда, че касаторът е имал възможността да обжалва мълчалив отказ, което същият не е сторил. Ето защо, като прави извод за материална законосъобразност на Заповед 847 от 31.08.2023 г. на председателя на КЗП, с която спрямо дружеството е приложена ПАМ временно затваряне на туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗТ - място за настаняване (хотел Роял), находящо се в к.к. Златни пясъци първоинстанционния съд постановява решение в съответствие с материалния закон. Неоснователен е доводът на касатора, че първоинстанционният съд не се е произнесъл с решението по изразено от него становище, касаещо приложено Наказателно постановление (НП) 0045035/26.10.2023 г. на директора на КЗП РД Варна при Главна дирекция КП при КЗП, с което на дружеството е наложено наказание имуществена санкция. Така направеното възражение касае съответствието/несъответствието на приложената ПАМ с целта на закона, за което съдът е изложил мотиви в решението си, които на основание чл. 221, ал. 2 АПК се споделят и от настоящата инстанция. Допълнително следва да се посочи, че прилагането на ПАМ не засяга права и законни интереси на дружеството в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава, което не е в нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. Целта на ПАМ е да се предотврати противоправно поведение и при положение, че е приложена за да бъде преустановено, извръшващо се нарушение същата няма характер на санкция както е при НП. Съдът счита, че в случая прилагането на ПАМ не е в противоречие с тълкуването, дадено с решение на Съда на Европейския съюз (първи състав) от 4 май 2023 г. по дело C-97/21. Касаторът не е представил по делото доказателства, че НП е влязло в сила, следователно недоказано е останало наличието на друго наложено наказание. Ето защо не може да се приеме, че има наложени кумулативно санкции, които да не съответстват на тежестта на разглежданото нарушение, което да води от своя страна до несъразмерна тежест с оглед преследваната цел, поради което същото не е осъществено в противоречие с чл.6, ал.5 АПК. Без значение за законосъобразността на обжалваната ПАМ са представените доказателства Удостоверение за категоризация РК-19-15761, със срок на валидност до 13.09.2028 г., докладната с предложение за отмяна на процесната ПАМ и включването й в дневния ред на заседание на КЗП. Правнорелевантен е единствено фактът, че към момента на издаване на обжалваната заповед, такова удостоверение не е било налице. Снабдяването с удостоверение за определена категория на туристическия обект е предпоставка за прекратяване действието на приложената ПАМ ex lege, предвид разпоредбата на чл. 177, ал. 3 ЗТ. В този смисъл, инициираната от самия орган процедура по отмяна /оттегляне/ на процесната ПАМ е безпредметна, респективно - ирелевантна за преценката на законосъобразността на процесната ПАМ при нейното издаване. Според чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към този момент обектът не е имал валидно удостоверение за категоризация или временно свидетелство за открита процедура по категоризиране. Това обстоятелство е правопораждащият факт за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "в" ЗТ. В хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства, опровергаващи приетите от административния орган факти и обстоятелства, релевантни за издаване на процесната заповед. Снабдяването с удостоверение за определена категория на туристическия обект впоследствие, не рефлектира върху законосъобразността на акта, а съставлява предпоставка за прекратяване действието на приложената ПАМ по силата на закона. Обжалваният индивидуален административен акт е издаден и в съответствие с целта на закона. Принудителната административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Една от предвидените в чл. 2, т. 4 ЗТ цели е да се осигури защита на потребителите на туристически услуги. Тя се постига включително чрез предоставянето на услугите в отговарящи на условията за категоризация и категоризирани туристически обекти, а стопанисваният от оспорващото дружество обект не е бил такъв. В хипотезата на чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "в" ЗТ законодателят е регламентирал ПАМ с преустановителен характер, която с оглед спецификата си има за предназначение да осуети продължаването на вече започнало конкретно правонарушение. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. От страна на ответника, не са претендирани разноски, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение,